Даденото по закон право на избирателите да пренареждат лицата в кандидатдепутатските листи, т. нар. преференция, отново пообърка сметките на партийните централи. Всъщност преференцията е нож с две остриета. От една страна, засилва мажоритарния елемент в пропорционалната система и дава самочувствие на гласоподавателите, че от тях зависи нещо. Но от друга – сериозно накърнява построяването на експертните екипи на партиите, които ще присъстват в Народното събрание. Защото реденето на листите се оказва сложна работа. В парламента със сигурност трябва да влязат необходимите за работата му и тази на комисиите специалисти като юристи, икономисти, финансисти, медици и т. н. И понякога се случва преференцията да оголи някой ресор до такава степен, че шефовете на парламентарни групи да се чудят кого да пратят в съответната комисия, без да личи, че е некомпетентен и да излага себе си и политическата сила.
Обикновено на първите десетина места в листите се подреждат нужните хора, експертите, които биха били полезни в комисиите на Народното събрание. Оттам нататък позициите се заемат от активисти и партийни членове, които са повече за пълнеж, отколкото да имат реален шанс за депутати. А големите партии е задължително да се явят с цели листи във всички избирателни райони, за да покажат, че имат кадри и потенциал да управляват, ако вземат властта. Защото, ако не можеш едни кандидатдепутатски листи да напълниш, как да ти повярват хората, че имаш потенциал да въртиш държавното кормило.
Така свободата да избираш се изправя срещу компетентността. И често пъти най-голям брой предпочитания получават местни напористи функционери или любимци и по-рядко хора, които наистина имат влияние и авторитет в дадена област. Както се изрази един потребител на социалните мрежи: "Парламентът трябва да създава закони и правила, а не да свири, пее и танцува". Но преференцията дава този дефект ценни кадри за партията биват измествани и остават извън Народното събрание.
Вторият момент е, че задраскването в кръгчето често пъти не е съзнателна дейност, т.е. гласуване за точно определена личност. То е желание на избирателя да презастрахова вота си. За да бъде по-убедителен и да е съвсем сигурен за коя политическа сила е гласувал, той маркира и номера на формацията в квадратчето, а за по-сигурно отбелязва същия номер и в кръгчето. И въпреки че преференцията се използва вече на няколко избора, хората все още допускат тази грешка.
Така се роди "феноменът 15/15" на изборите за Европейски парламент през 2014-а. Но младият Момчил Неков бързо осъзна, че е ударил шестица от тотото, и не се поддаде на натиска да освободи мястото си на предвидения бъдещ евродепутат. И тъй като той измести водача на листата лидера на БСП Сергей Станишев, а последният трябваше да се спаси в Брюксел от гнева на съпартийците си заради няколкото поредни изгубени избори, та в ролята на "измаменото камилче" се озова Петър Курумбашев. Той пък беше побързал да напусне предварително българския парламент и се твърдеше, че вече си е купил жилище в белгийската столица.
Повторение на този случай беше озоваването на пловдивската учителка Ана Баракова в 43-ото НС от листата на "България без цензура". Е, тя плати депутатството си с много подигравки от медиите и в социалните мрежи, тъй като беше повече от ясно, че случайно е попаднала в парламента. Но няколкото "грешки" от ГЕРБ бързо се отказаха от неправилно спечелените места в Народното събрание и не създаваха проблеми.
Не такъв беше случаят обаче с Гюнай Хюсмен и Муса Палев от ДПС. Те очевидно бяха агитирали за себе си и чрез преференциален вот влязоха в 43-ия парламент. Заради това, че не пожелаха да се откажат от депутатството, бяха изгонени от партията и групата от тогавашния лидер Лютви Местан.
Такива недоразумения не липсват и при избора на 44-ото Народно събрание. Социалистката Венка Петрова Кутева-Цветкова от Велико Търново се отказа от парламента, тъй като изборът й е плод на грешка в преференциите – в случая вот с 10/10 – това бе номерът на левицата в бюлетината.
Други трима избрани от ДПС доброволно отстъпиха получените с предпочитание от гласоподавателите места. Те са били под №9 в листата и са получили преференции заради феномена 9/9. Такива са случаите на Фатма Исаева от Пазарджик, на Пламен Петров от листата на движението в Добрич и на Ивелин Розалинов от списъка с кандидат-депутати във Велико Търново. При ГЕРБ също има няколко нови депутати, родени от феномена 11/11, но този път те не бяха притискани да напуснат.
Например, в софийския 24-и МИР Борислав Борисов под №11 в листата измести бившия конституционен съдия Георги Марков от втора на трета позиция. Такъв е случаят и със Спас Гърневски в Пловдив и Христо Гаджев в 25-и МИР – София.
Разбира се, невинаги разместването на листата чрез отбелязаните предпочитания на избирателите е вследствие на неразбиране, объркване и грешка. Десните партии и техните симпатизанти първи се възползваха съзнателно от "меда" на преференцията. Така пак на евроизборите през 2014-а привържениците на ДСБ организирано изместиха от водаческото място в листата на току-що сформирания Реформаторски блок лидерката на ДБГ Меглена Кунева и евродепутат в Брюксел отиде вторият – Светослав Малинов. Тази "подлост" се размина без скандал в името на обединението на десницата, но заради тези два случая с Кунева и Станишев беше приета законова поправка, която бетонира водачите на листите, а на ветровитото място попаднаха вторите в списъците.
Жертва на въпросната норма при сегашния вот "стана" двукратната председателка на Народното събрание Цецка Цачева. Тя беше изместена от второто място от областния координатор на ГЕРБ и ексдепутат от 42-ото и 43-ото НС Владислав Николов. Повече преференции от нея събра и третият в листата Пламен Петров, така че тя изпадна на четвърта позиция. И сега трябва да чака евентуално Ивайло Московски да стане пак министър, за да влезе в парламента. Но закъснялата поява на депутатската банка ще й отнеме възможността да седне пак на председателското място в Народното събрание – за трети път.
Юристът Димитър Лазаров, народен представител в три последователни парламента, пък ще чака Бойко Борисов отново да заеме премиерското кресло, а Вежди Рашидов да се върне в Министерството на културата, за да стане депутат. Той изпадна от сигурните места в пловдивската листа на ГЕРБ, след като бившият син кмет на града Спас Гърневски измести Менда Стоянова от второ на трето място.
За сметка на това пък късметът на бившата вицепремиерка и вътрешен министър Румяна Бъчварова проработи, след като Борисов отказа да влезе в парламента от софийската листа и предпочете да представлява Пловдив. Така Бъчварова от седма в листата се добра до депутатската банка.
Експертът по сигурността Христо Гаджев избута ексминистъра на енергетиката Теменужка Петкова от втората позиция, но тя влезе в Народното събрание като водач от Търговище.
Водачеството на две листи вече е отработен партиен прийом за примамване на повече гласоподаватели. Тази роля обикновено е поверена на лидерите или на популярните лица в една политическа формация. Само че гласоподавателите в единия район винаги остават излъгани, след като водачът стане депутат от другия. И понеже може да се спори дали е морално или не да се подменя волята на хората, Корнелия Нинова просто препоръча и бе прието от ръководството на БСП да няма двойно водачество. Изключение беше направено само за народния любимец Стефан Данаилов. Поради тази причина размествания в депутатските листи на БСП почти няма.
В замяна на това ГЕРБ използва максимално министрите от втория кабинет на Борисов – все познати лица, обявени от него за "тежка артилерия", за да водят по две листи.
ДПС пък прибягна до кърджалийския кмет Хасан Азис, който "подпираше" като втори председателя Мустафа Карадайъ в Кърджали. А евродепутатката Искра Михайлова беше наредена веднага след корпулентния Делян Пеевски в Пазарджик. И Азис, и Михайлова бяха нещо като "мюрета" за избирателите, за да се постигне желаният резултат. После и двамата се отказаха от депутатското си място и останаха на старите си длъжности. Вместо тях на банките ще седнат хора от по-задни позиции. В известен смисъл това също може да се приеме като подмяна на вота на избирателите.
Същото се отнася и за водачите на листи, които след вота се отказват от депутатските си места. Както направи през 2005-а Бойко Борисов, който тогава теглеше две листи на НДСВ. Хората всъщност гласуваха за него, а получиха други народни представители. Нещо такова, макар и в леко комичен аспект, се получи и с водачката на партията на Веселин Марешки в Пловдив-област. Отказалата се Елена Стефанова Аксиева е сред младите лица на "Воля" и е работила като фотомодел, така че привличането, особено на мъжкия електорат, е обяснимо. Тя най-вероятно е дъщеря на 58-годишния Стефан Аксиев – посочен в сайта на партията като консултант по въпросите на вътрешната сигурност и обществения ред. На нейно място депутатската банка ще търка втората в листата Дора Христова.
Активното използване на преференцията от все повече избиратели – над 1.2 млн. са се възползвали да пренаредят листите от гласувалите на 26 март 3 682 151 души, показва, че българите имат нагласа за въвеждане на мажоритарна система. Друг въпрос е дали са дорасли за нея, тъй като и в този парламент няма да има нито един депутат, кандидатирал се като независим, самостоятелно, без партийна подкрепа.
