Управлението на финансите е най-съществената част от управлението на държавата и първият белег за правилна политика. На пръв поглед е азбучна истина, но непрекъснато се сблъскваме с популистите, наивистки, авангардистки и каквито още се сети човек извращения в тълкуванията на тази взаимовръзка.
Друга безспорна истина е, че стабилните финанси намаляват политическото напрежение. Ударът по тази стабилност води до политически кризи – в България това се случи през 2014-а, в Гърция продължи години наред. За изчерпателност само ще напомним, че икономическият спад, породен от Голямата депресия в САЩ, е една от основните причини за избухването на Втората световна война.
Но да се върнем в България тук и сега. Изключение от правилото няма: независимо дали ще се състави правителство, или ще вървим към нови избори, най-важното за стабилността на страната е какво е
финансовото й състояние
На пръв поглед то е стабилно. Имаме бюджет, който продължава да отчита излишъци. За февруари 2017-а общият им размер е 831.8 млн. лв. при 915.2 млн. лв. година по-рано. С други думи – на фона на политическата ситуация, доколкото в периода около изборите събираемостта винаги пада, резултатите са горе-долу колкото са обичайно в такъв момент. Плюс това – сега държавата разполага с много повече свободни парични средства, отколкото преди дванадесет месеца. По данни на Министерството на финансите към февруари 2017-а фискалният резерв е 13.6 млрд. лв., докато през февруари 2016-а той е бил 8.9 млрд. лева. Общият размер на брутния държавен дълг е близо 13.42 млрд. евро – с близо 340 млн. евро по-малко в сравнение с февруари 2016-а, когато е бил 13.76 млрд. евро. При това на нетна основа – заради рязкото увеличение на фискалния резерв. Ситуацията с дълга през февруари 2017-а е значително по-добра, отколкото е била в предходната година.
Същото важи и за съотношението на дълга спрямо БВП. През февруари 2017-а то е 27.5%, докато година по-рано е било 29.4 процента. Тук веднага трябва да подчертаем, че евентуалното увеличение на базовите лихви – ЛИБОР и ЮРИБОР, на международните пазари няма да окаже влияние на разходите по обслужването на дълга, а и оттам върху бюджетните разходи – по-голямата част от задълженията на държавата (90.51% от тях) са при фиксирани лихвени проценти.
На този примамливо приятен фискален фон обаче все пак трябва да се има предвид, че
страната е изправена пред редица предизвикателства
Те може да се явят като следствие от сложните процеси на преструктуриране в частния финансов сектор у нас или от възможни напрежения за бюджета. Всички видяхме как различни корпоративно-политически интереси могат да предизвикат атаки срещу частни финансови институции. Когато държавата не разполага с необходимия финансов ресурс или с нужната политическа воля, за да се противопостави навреме на тези атаки, последиците са доста тежки и за финансовата стабилност в страната, накърняват и възможностите на икономиката за растеж. Случилото се с Корпоративна търговска банка го показа недвусмислено – държавата не разполагаше с политическа воля, за да се противопостави на атаките срещу ликвидността на банката. Тогава правителството на Пламен Орешарски предложи в Закона за бюджета да бъдат направени бързи промени и да се увеличи размера на дълга, който може да поеме държавата. Ако това бе сторено тогава, изпълнителната власт щеше да разполага с достатъчно средства, за да преструктурира Корпоративна банка. Но заради предстоящите избори парламентарните партии – ГЕРБ и БСП, не пожелаха да променят Закона за бюджета, за да дадат на изпълнителната власт съответните инструменти за справяне с възникналото финансово напрежение. Така управлението и на дълга, и на държавните финанси стана жертва на конюнктурните партийни интереси.
И сега рискът подобна ситуация да се повтори не е отминал. Според някои изчисления финансовият ангажимент за преодоляването на подобна "атака" при най-лошия сценарий може да струва на държавата над 6 млрд. лева. За да не даваме поводи за спекулации, няма да конкретизираме как е изчислена тази сума. Но тя е базирана на евентуални ангажименти по преструктуриране на някои кредитни институции и покриване на гарантирани влогове в тях. Възникването на подобен риск ще доведе до
стопяване на фискалния резерв наполовина
А той ще намалее и без това още в началото на юли, и то с 950 млн. евро или с около 1.9 млрд. лева. Причината е, че тогава идва времето да бъде погасена облигационната емисия, пусната на международните пазари през 2012-а от Симеон Дянков – тогава финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов. Във връзка с този падеж управлението на дълга отново бе превърнато в заложник на политическата конюнктура. Заради предстоящите избори през март 2017-а, до които се стигна след последната оставка на Бойко Борисов, когато бе гласуван бюджетът за 2017-а, финансовият министър Владислав Горанов не заложи в него възможност през годината да бъде пласиран нов външен дълг, с който да се рефинансира погасяването на облигациите на Дянков. Ако бе предвидена такава възможност, размерът на държавния дълг щеше да се запази, но това щеше да се случи и с размера на фискалния резерв и така би се съхранила ликвидната мощ на държавата. Освен това даването на възможност да се изтегли външен заем не означава, че той непременно трябва да бъде взет. Тази възможност щеше да е нещо като буфер, който да се задейства при форсмажорни обстоятелства – например извънреден ликвиден натиск върху финансовия сектор. Ако такива не настъпят, нов дълг няма да се взема – нищо че такава възможност има, а погасяването на облигационната емисия през юли ще стане с пари от фискалния резерв. Разбира се, този проблем ще отпадне, ако Народното събрание заработи нормално и бъде съставено правителство. Тогава то може по всяко време – ако е нужно, да актуализира бюджета в частта за дълга. Но ако правителство не бъде създадено и се обявят нови избори? Те ще се проведат най-рано през август, дори през септември. През това време емисията на Дянков ще е платена, но фискалният резерв ще е намалял и ако през този период възникне ликвидна атака срещу финансовия сектор, държавата може да се окаже с вързани ръце и неспособна за адекватна реакция – с ограничени финансови възможности и без работещ парламент, който би актуализирал бюджета. Точно както бе през по-голямата част от втората половина на 2014-а. Резултатите от такава ситуация са плачевни, а негативните ефекти са дългосрочни.
Има опасност положението да се усложни
ако при нови избори бюджетните постъпления намалеят и хазната започне да отчита дефицити, които ще доведат до допълнително намаление на фискалния резерв. Да не говорим, че има още ред обстоятелства, които могат да предизвикат напрежение при липса на работещ парламент и на избрано от него правителство.
През лятото ще излязат и резултатите от одитите, които в момента се извършват в застрахователния сектор с цел да установят дали резултатите от прегледа на активите на дружествата в него са отразени в балансите и отчетите им. Това може да породи допълнително напрежение в сектора, ако се окаже, че някои дружества имат проблеми.
Всички тези рискове в момента вероятно изглеждат хипотетични и далеч от реалността. Но дали през 2012-а и 2013-а някой допускаше сериозно, че има опасност голяма банка да бъде затворена и вложителите й с месеци да си чакат парите?! Точно това обаче се случи през 2014-а и основната причина бяха най-вече политическите спекулации, които блокираха вземането на отговорни държавнически решения. А практиката у нас показва, че има голяма вероятност това, което вече веднъж се е случило, да се повтори. За да бъде намален този риск, ликвидната мощ на страната, която се изразява в размера на фискалния резерв, винаги трябва да е много висока – поне докато не влезем в еврозоната. Вярно е, че бюджетът е финансовото отражение на политиката на управляващите. Но също така е вярно че финансовата стабилност на държавата винаги трябва да има достатъчно надеждни източници за подкрепа. Най-важният подобен източник е възможността за дългово финансиране. Затова управление на дълга не трябва да е заложник на конюнктурни политически интереси, а още по-малко – на спекулации. За съжаление в България това все още си остава неосъзната истина. И заради това рискът за стабилността на държавата остава постоянно висок.
