Дръжте се! Поне още няколко години. Толкова й трябвало на държавата, за да постигне реална и необратима дигитална трансформация на администрацията. Колко няколко, не е ясно, но така е у нас – след близо две десетилетия, в които различни правителства се опитваха или поне симулираха опити да компютризират чиновниците, харчейки милиони, днес сме едва ли не в изходна позиция. Констатацията не е на някой друг, а на председателя на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков, назначен от предишния кабинет "Борисов" именно за да дирижира процесите в тази сфера.
Същият господин Желязков, чиито правомощия и статут са почти министерски, призна преди дни, че онлайн комуникацията с институциите няма да се случи толкова скоро, колкото ни се иска. Цифровизацията на чиновниците била ангажимент на всички публични институции и неговата агенция не може да я осъществи сама. "Тази роля е в ръцете на всяка административна структура, на всяко лице с публични функции и на всяка организация, която предоставя обществени услуги", изтъкна Росен Желязков. Парадоксът е, че необходимите технологии са навсякъде около нас, но ведомствата явно са толкова откъснати от света, че до тях не достигат. Или липсва желание? Инак как да си обясним факта, че за да издаде едно най-обикновено удостоверение за семейно положение, общинската чиновничка ни кара сами да напишем с химикал имената и ЕГН-та на роднините си?
Нека обаче да видим какво още казва председателят на "Електронно управление": "На българските граждани и на бизнеса ще бъде гарантиран достъпът до електронни административни услуги чрез повсеместна свързаност, съвместимост, сигурност и устойчивост на инфраструктурата и системите и пълно реализиране на политиката за отворени данни. Гражданите и бизнесът трябва да притежават електронна идентичност, да ползват услуги и да упражняват гражданските си права по електронен път, включително и като гласуват електронно от дистанция при строги изисквания за сигурност". Ако изборите не бяха минали, въпросното изказване можеше да се приеме за активна агитация. Но в случая, изглежда, само ни залъгват с бляскави обещания.
По-сериозно внимание заслужава заявката, че гражданите и бизнесът е необходимо да престанат да се занимават с удостоверителни услуги и да бъдат куриери между администрациите. Това, по думите на Желязков, щяло да е първият приоритет в развитието на електронното управление. Нелепото е, че прилагането на принципа за еднократното събиране и многократната употреба на данни е заложено в Закона за електронното управление още през 2008-а. Но не се спазва просто защото администрацията не разполага със съответните програми за обработка и обмен на данните. И за всяка услуга се налага отново и отново да се показват копия от актове за раждане, справки за граждански брак, за семейно положение, свидетелство за съдимост и какво ли още не. Дори при изваждането на международен паспорт служителите в РПУ-то искат да си попълните в заявлението данните от личната карта, нищо че те самите са ви я издали и разполагат с цялата им необходима информация.
Как ще се справи с този проблем, поне засега Росен Желязков не казва. Но пък лансира идеята фокусът да се измести от самите административни услуги върху техните потребители. Тоест, всички услуги да се създават като електронни по подразбиране, а не да се цифровизират процеси. В момента зад всяка предоставяна от чиновниците услуга съществуват множество процеси, всеки от които се дигитализира. По този начин обаче се пренася онлайн и административната тежест.
Много по-правилно би било да се премине към услуги тип "Епизоди от живота" и "Бизнес събития", например за създаване на нова фирма, покупка на автомобил, на имот, смяна на работното място… Така всички бюрократични процеси би следвало да останат невидими за потребителите. Попълваш през компютъра едно заявление и машината се задвижва, без да е необходимо да я захранваш с всевъзможни удостоверения и формуляри. Звучи като утопия, но само у нас и за такива като нас. Стандартизацията, отворените и машинно-четимите формати на данни за работа и обмен на документи позволяват автоматичен обмен на информация между администрациите. Нужно е само да бъдат надградени ключови регистри в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в МВР.
Друга стратегическа насока в тази област е развитието и надграждането на споделените ресурси на електронното управление – Единната електронна съобщителна мрежа и изграждането на Държавния хибриден частен облак. "Всички административни структури трябва да споделят отговорността, включително и чрез бюджетите си, за реализацията на този приоритет", твърди Желязков. Споделянето на ресурсите на е-управлението, допълва той, ще доведе до значителни икономии от мащаб и ресурси. Докато заради липсата на национална схема за електронна идентификация, на координация при изграждането на информационните системи в отделните ведомства, както и заради недостатъчните дигитални умения сред чиновниците, срещу налетите през годините купища пари днес няма нищо насреща.
