Италианците нямат късмет с финансовите деривативи, сочат сметките на "Блумбърг нюз", направени въз основа на официални статистически данни. Те са публикувани на 24 април от статистическата агенция на Европейския съюз – Евростат. Въпросните инструменти са раздули публичния дълг на страната с цели 8.3 млрд. евро през миналата година и са я превърнали в лидер по загуби от суапови контракти в еврозоната. За периода 2012-2016-а дългът на Италия от този вид сделки е бил в размер на общо 29.6 млрд. евро – това също е рекорд за еврорегиона. За сравнение – за целия блок на еврото загубите и нетните задължения, свързани с финансови деривативи от началото на 2012-а до края на 2016-а, са били на стойност 25 млрд. евро. Сред губещите от този вид операции са също Германия, Белгия, Австрия, Финландия, Франция, Испания и Люксембург, но техните неуспехи са направо символични в сравнение с италианските – далеч под 5 млрд. евро за целия петгодишен период.
Някои държави от еврозоната пък са използвали суаповите контракти, за да намалят дълговете си, защото те по правило се използват за управление на разходите за обслужване на задълженията и за хеджиране срещу внезапни промени на лихвените проценти или при прекалено високи колебания на валутните курсове. Рекордьор в това отношение е Холандия, която е "разтоварила" грубо 12 млрд. евро от дълговото си бреме в периода между 2012 и 2016-а. Сред печелившите са също Португалия, Литва, Словения, Гърция и Ирландия, но с доста по-скромните "печалби" под 1 млрд. евро.
Проблемът на Италия е, че по съществуващите лихвени суапови договори финансовото ведомство на страната е плащало традиционно суми, "закотвени" към фиксирана лихва. Но е получавало вноски, индексирани с шестмесечния EURIBOR. И тъй като от ноември 2015-а EURIBOR е с отрицателни стойности, тази конструкция на сделките превръща италианското финансово министерство в нетен платец на контрагентите.
Публичният дълг на Италия е нараснал през 2016-а до 2.2 трн. евро или вече е 132.6% от БВП, сочат данните на Евростат.
