Александър Маринов
Неусетно изтекоха стоте дни на новия български държавен глава – период, в който по традиция обществото дава толеранс на новите ръководители да поемат правомощията си и да покажат не толкова резултати, колкото характер, стил и ясни намерения. Оценките за този кратък начален период на даден управленски мандат по принцип трябва да се разбират като най-общи индикатори, да не говорим за специфичния случай на президента, при когото почти няма непосредствени управленски цели, подлежащи на строго планиране и отчитане.
Оформящите се преценки – както на широката общественост, така и на професионалните анализатори – без съмнение се влияят от две изходни предпоставки. Първата отразява безспорно
високите стартови очаквания
към работата на Румен Радев, обусловени от посланията и ангажиментите в предизборната кампания, изградения личен образ и най-вече от колкото неочакваната за мнозина, толкова и категорична победа. В това отношение летвата бе изначално високо вдигната, за разлика от предшественика му.
Втората предпоставка се определя от сложната обстановка в страната, региона и света, довела до нарастваща тревога и чувство на застрашеност сред широки слоеве от нацията. Тук трябва да се прибави напрегнатата и доста агресивна предизборна кампания, която засили очакванията държавният глава да играе ролята на ключов стабилизиращ фактор.
В този контекст
положителното в поведението на президента
през стоте дни може да се определи като доизграждане на един непротиворечив, харесван и смятан за уместен стил. Радев потвърди и укрепи образа си на достоен, сдържан, трезвомислещ държавник, неподвластен на крайни, емоционални изблици, способен да говори кратко и ясно. За разлика от комичното (макар и в началото симпатично), нескопосано "влизане в ролята" на Росен Плевнелиев с типичните лапсуси и гафове, с поведението си Радев нито веднъж не даде повод българските граждани да се чувстват засрамени от държавния си глава. Новият президент доказа на дело, че е независим от партии (въпреки че малко прекали с демонстративното дистанциране от БСП) и бизнес кръгове (развенчани бяха спекулациите, че е нечие подставено лице). Показа самообладание и не тръгна да си връща "на дребно" за нападките и обидите, но и даде да се разбере, че няма да се свива и да подминава преминаващи "червената линия" прояви на неуважение и враждебност. Радев пътува из страната, общува с хората и го прави по непринуден начин, без пиарски изцепки.
В същото време се проявиха и някои
отрицателни поведенчески характеристики
като капсулираност в тясно лично обкръжение, податливост на "приятелски" (неформални) манипулации, предпазливост, която в някои моменти водеше до пасивност и загуба на инициатива. Официалното поведение на Радев засега не показва способност за бърза и адекватна политическа реакция, което е странно, защото по време на кампанията той няколко пъти демонстрира "природен талант" за това. Изброените черти са типични за добросъвестния "новак" в политиката, разбиращ с колко сериозно нещо се е захванал. Но тъй като влизат в противоречие с други основополагащи особености на характера му, може да се предположи, че са донякъде продукт на опитите да бъде накаран да изпълнява подробно разписан сценарий. Прекалено силен акцент бе поставен на усилията за показване на стерилна равноотдалеченост от партиите и на "аптекарски" баланс между тях.
С цялата условност, обусловена от краткия срок и спецификата на институцията, е възможно да се очертаят някои основни
позитивни и негативни резултати
от дейността на новия президент. Сред позитивните е необходимо да се отбележат успокояването на обстановката, провеждането на най-малко оспорваните (макар и едва ли чак толкова честни) избори, аргументираното поставяне на някои важни въпроси и изразяване на позиция по тях с желание да се предизвика обществена дискусия.
Сред отрицателните резултати изпъква неудачният подбор на служебното правителство и неизбежното записване на неговите провали в политическите пасиви на президента. Направени бяха погрешни тактически стъпки (замисълът да се противодейства на външната намеса бе добър, но не докрай изпипан и реализиран неправилно като подготовка на законови изменения). Най-същественият негативен резултат е, че като цяло Радев не успя да използва този период, за да формулира основните си стратегически цели и да постави началото на достатъчно задълбочени публични дебати за дългосрочните национални цели и интереси. Това води до все по-сериозни опасения дали той ще може да реализира някои от предизборните послания, изиграли ключова роля за победата му.
Най-интересно би било от анализа на стоте дни да се изведат някои
проблеми и перспективи
пред по-нататъшната работа на държавния глава. Като основен проблем и заплаха се очертава недостатъчният политически капацитет на личния екип и администрацията на Радев. Там несъмнено има добри тесни специалисти в отделни области (най-вече отбраната и въоръжените сили), но като цяло наличните способности не могат да произведат проактивна и ефективна политическа стратегия и тактика, които да обезпечат реализацията на убедително формулираната по време на кампанията мисия на българския президент.
В личен поведенчески план големият въпрос е дали Радев ще успее да си извоюва цялостен личен политически профил, хармоничен на автентичната му личност, или ще отстъпи пред усилията да бъде режисиран, както се случи с неудачно дългата и витиевата реч при полагането на клетвата пред Народното събрание.
Най-много догадки несъмнено буди въпросът какви ще бъдат отношенията на президента с оформящото се ново управление и като цяло – взаимодействията между властите и институциите. Често се лансира хипотезата, че Радев ще конструира целенасочено свой "собствен център на власт". Самата формулировка обаче е неточна, защото там, където има правомощия, неизбежно има и власт, съвсем друга тема са конституционните неясноти и непълноти в уреждането на властовия статут на президента. Най-вероятно Радев ще се различава от предшествениците си по това, че ще избягва да се състезава с партиите на техния терен; засега няма симптоми, че обмисля възможността да започне да изгражда собствена (квази)партийна инфраструктура. Но трябва да се следят някои чувствителни области, към които новият президент има и отговорности, и естествена предразположеност. Ако законодателната и изпълнителната власт продължават да ги опустошават с характерното си безхаберие, скоро ще разберат какво означава да водиш враждебни действия с истински генерал.
