Чуждестранните туристи у нас щели да се увеличат с повече от 55.2% до края на 2030 година. Това предвижда актуализираната стратегия за устойчиво развитие на туризма, която служебният министър Стела Балтова е представила за обществено обсъждане в последните дни на своето управление. Ако препоръките в този документ бъдат изпълнени, до 2030 г. страната ни трябва да бъде посещавана от 11 млн. чуждестранни туристи годишно. За сравнение – през 2015-а те са били 7 милиона.
Към момента общият обем на вътрешния туристически пазар за 2016-а е около 11.6 млн. пътувания (общо туристически пътувания на българи в страната и посещения на чужденци в България). В сравнение с 2015-а това е ръст от около 16 на сто.
Туристическите пътувания на българите за миналата година са приблизително 3.3 млн., а посещенията на чужденци – около 8.3 милиона. Анализът на експертите показва, че 34% от пазара се формира от пътувания на българите в страната, а 66% – от чуждестранни посещения. Това прави България основна туристическа дестинация.
Туризмът е ключов сектор за българската икономика. През миналата година той е формирал 12.8% от БВП (на сума 6.6 млрд. щ. долара) и е осигурил общо 362 900 работни места, отбелязват авторите на актуализираната стратегия. В контекста на международната политическа среда България се намира в относително благоприятно положение. Тя остава относително сигурна и стабилна – Световният индекс на мира, който се наблюдава от Института за икономика и мир в Университета в Сидни, Австралия, в 163 държави в света от 2006-а насам показва, че страната ни се изкачва от 46-о през 2008-а до 29-о място през 2016 година. Основни конкуренти на България като туристически дестинации в региона са Гърция, Турция, Хърватия и Австрия.
Туризмът в четирите конкурентни държави е със значително по-добри показатели, отколкото постига България. Изследването по проект “Разработване на стратегия за бранд България и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт” от 2013-а показва, че на десетте основни пазара България има ограничен, еднопластов и "блед" имидж. Страната ни се възприема главно като изгодна дестинация, която е сравнително леснодостъпна за туристите от изследваните пазари, но няма впечатляващи отличителни характеристики.
И все пак страната ни има и известни предимства като добра комуникационна и интернет обезпеченост, както и добри здравни услуги в дестинацията.
В стратегията е отчетено по-добро отношение към клиентите в сравнение с Гърция и Хърватия и по-добро представяне, отколкото го демонстрират Турция и Гърция по отношение на някои съвременни аспекти в обслужването като възможност на ATM устройствата да приемат карти Visa. Според документа у нас се наблюдавало по-добро управление на човешките ресурси в сравнение с Турция и Хърватия (различията идват от дела на кадрите със средно образование в Турция и по-слабото представяне на Хърватия по отношение на обучението на персонала), висока конкурентоспособност в ценово отношение и относително висока степен на сигурност.
Като цяло проучванията показват, че България има имидж на ваканционна дестинация с изгодни цени. Въпреки това на повечето пазари страната ни не попада в топ 10 на предпочитаните дестинации за следващите една-две години. Изключение правят Русия и Украйна, където България е предпочитана като направление номер едно, и Полша, където страната ни е на трето място. Конкурентите на България влагат и значително повече средства в пропагандирането на националния си туризъм.
Проблем пред страната ни, както бе казано, продължава да бъде липсата на достатъчно обучени кадри и непостоянната заетост в сектора. За пореден път се отчита, че страната ни не успява да се възползва от възможностите на зимния туризъм. Основни недостатъци тук са сравнително малката дължина на ски пистите ни в местата за ски туризъм, както и диспропорцията между капацитета на местата за настаняване, капацитета на ски пистите и капацитета на лифтовете в националните ски курортни комплекси (като пример е посочено Банско). В документа се отчитат също компрометираната транспортна инфраструктура и затрудненото придвижване на туристите с обществен транспорт в отдалечените селски и планински райони, както и липсата на достъп за хора с увреждания. Към негативните оценки влизат и липсата на указателни означения (или означения само на кирилица), както и недостатъчното рекламно представяне на българския планински туризъм.
Плановете са – освен ръст на чуждестранните туристи, както и на почиващите българи, България постепенно да повиши стандарта на предлаганата туристическа услуга – да привлича все повече платежоспособни туристи. Така например през 2030-а се предвижда у нас почти половината от леглата за настаняване да са в 4- и 5-звездни хотели. Оказва се, че при 365 дни в годината средната заетост на легловата база е 66.4 нощувки. Амбициите са след 13 години този показател да достигне 99.6 нощувки, или ръст от 50 на сто.
През 2015-а отчетените пътувания на българи с цел туризъм в страната са около 3.5 милиона. Плановете са те да нарастват непрекъснато, като през 2020-а достигнат 4.5 млн., през 2024-а – 5.1 млн., а през 2030-а – почти 6 милиона.
Заложеният ръст в туризма би могъл да се постигне чрез привличане на гости от държавите от групата БРИКС и по-конкретно Мексико, Бразилия, Индия, Китай и Русия, които бележат значителен ръст в изходящите туристически пътувания, се посочва в стратегията.
Авторите на документа очакват делът на туризма във формирането на БВП на страната да достигне до 16.7% през 2027-а, а работните места – 462 091 (или 16.7% от всички заети).
Това е поредната амбициозна стратегия, която се разработва в туристическото ведомство с хоризонт дори до 2050 година. Още по времето на кабинета на Пламен Орешарски тогавашният заместник-министър на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев, който отговаряше за туризма, започна усилени обсъждания по темата с представители на туристическия бранш.
Общо взето, числата и тогава, и сега бяха почти едни и същи, само че по онова време още по-оптимистични. Тогава се говореше, че тази индустрия ще може да създава до 18% от брутния вътрешен продукт и да се превърне в сериозен фактор за устойчивото развитие на българската икономика като цяло.
Дали обаче фактът, че всеки пореден държавен чиновник се впуска в писането на стратегии, е достатъчен, за да се вземат реално полезни за сектора решения?
