Еманюел Макрон – в Елисейския дворец, Марин Льо Пен – обратно в Европарламента. Ако вярваме на множеството прогнози и проучвания, публикувани и преди първия тур на френските президентски избори, това би трябвало да е резултатът от вота на 7 май.
Победата на Макрон обаче не бива да се приема като даденост. Бившият икономически министър на Франсоа Оланд, който направи сензация, оглавявайки собствено политическо движение и елиминирайки старите партии на първия тур, може да срещне неочаквани препятствия. Най-голямата опасност за него е увереността му в победата – както и на неговите поддръжници.
Още на другия ден след гласуването на 23 април 39-годишният бивш банкер попадна под огъня на критиките както на потенциалните си съюзници, така и на съперничката си Марин Льо Пен, защото се държа все едно вече победата му е в кърпа вързана. Наблюдатели определиха като арогантно посещението му на ресторант край Сена (според медиите – не от най-скъпите, каквото и да значи това), където в компанията на знаменитости отпразнува успеха си, сякаш вторият рунд не предстои. "Тази арогантна група смята, че вече са спечелили и могат да правят каквото си искат със страната", бе коментарът на Льо Пен.
Подобно поведение би могло да отблъсне гласоподавателите, а експертите са единодушни, че по-ниската избирателна активност би облагодетелствала националистическата кандидатка. И ако Макрон може с по-голяма сигурност да разчита на подкрепата на онези, които вече са гласували за него, много по-деликатен е въпросът как да привлече гласувалите за другите по-изявени кандидати, отпаднали на първия тур – левите Жан-Люк Меланшон и Беноа Амон и десния Франсоа Фийон. Всъщност битката между двата тура бе съсредоточена именно за техните избиратели, а гафове, показващи самоувереност и явна или мнима арогантност, могат да изиграят наистина лоша шега на фаворита.
Особено чувствителна е ситуацията при левите – ако кандидатът на социалистите Беноа Амон все пак призова привържениците си да "бият" Националния фронт, то при Меланшон, който се яви с по-лява платформа и взе повече гласове, нещата изглеждат по-неясни. Той не даде подкрепа за никого от двамата кандидати, а проучванията показват, че мнозинството от привържениците му – наричани "непреклонните" по името на неговото движение "Непреклонна Франция" – не биха подкрепили на балотажа Макрон, когото смятат за компрометиран заради връзките му с финансовия капитал. Президентът социалист Франсоа Оланд публично призова да бъде подкрепен центристкият кандидат, но там проблемът е друг – популярността му не само сред левите избиратели, а и въобще сред французите е толкова ниска, че съществува риск призивът му не само да не мобилизира, но дори да отблъсне гласоподавателите.
Що се отнася до десния кандидат – Франсоа Фийон, той наистина призова поддръжниците си да дадат гласа си за Макрон. Там също обаче са възможни изненади – не бива да забравяме,'че в някои външнополитически отношения, по-специално санкциите срещу Русия и руската окупация на Крим, позициите на Фийон и на Льо Пен до голяма степен съвпадаха.
