Победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция, макар и не изненадваща, бе приета с облекчение от всички, желаещи оцеляването на Европейския съюз. Едновременно външен на системата и рушител на статуквото, което го доближава до Доналд Тръмп, и най-пламенен защитник на либералния ред, Макрон се оказа най-подходящата фигура за спечелване на смятания за съдбоносен вот. Но въпреки че победата на 39-годишния бивш банкер бе повече от убедителна, постигането й вероятно ще е много по-лесно за него от справянето с предстоящите предизвикателства.
През последните месеци Европейският съюз оставяше впечатлението, че е в отбранителна позиция, и бе обект на постоянни атаки от представители на различни сектори на политическия спектър – до такава степен, че някои наблюдатели вече не разсъждаваха дали е обречен, а кога ще настъпи краят му. Заради това и повечето политици избягваха по време на предизборните си кампании непопулярната тема за ЕС. Еманюел Макрон силно се открои от тази тенденция, като не само не се плашеше от "неудобната" тема, но обяви членството в съюза за жизненоважно за оцеляването на Франция. Което не попречи на избирателите да предпочетат него пред антиевропейски настроената Марин льо Пен.
Спечелването на изборите от Макрон предотврати катаклизъм в съюза, който можеше да доведе до разпадането му. Но при все че най-лошото бе избегнато, място за еуфория няма – идеята за Обединена Европа продължава да е силно непопулярна в някои от държавите членки и въпросът по кой път ще върви занапред тя все още чака своя отговор. Не е ясно и доколко победата на Макрон е способна да върне доверието на европейците в общността. Дори в самата Франция е рано да се говори за смъртта на национализма и популизма, при положение че Льо Пен получи повече гласове от всякога. А и ако опасността откъм Франция за момента отмина, следващата "клопка" за ЕС е водеща страна като Италия, където антиевропейското движение "Пет звезди" има сериозни шансове за спечелване на парламентарните избори през 2018-а. Не бива да се пренебрегват и страни като Полша и Унгария – макар и с по-малка относителна тежест, те се оформят като трайни огнища на антиевропейски настроения.
Едно е безспорно – победата на Макрон върна Франция на политическата карта на Европа. След слабото представяне на Франсоа Оланд като лидер на французите неговият наследник ще заеме ключово място в доминирания от Германия европейски блок. Самият Берлин горещо приветства победата му, но не бива да забравяме, че е в конфликт с някои от приоритетите му. По време на кампанията си Макрон призоваваше за силно европейско ядро около еврозоната, включващо неин общ бюджет, както и финансов министър – въпроси, които ни най-малко не са добре приети в Германия. Междувременно темата бе засегната от германския финансов министър Волфганг Шойбле, който заяви, че страната му ще направи всичко по силите си, за да подкрепи новия френски президент, но някои от предложенията му са "нереалистични", тъй като ще изискват промени в договорите на Европейския съюз.
В момента Еманюел Макрон е в силна позиция, тъй като успехът му като президент е нужен на Германия. Само че доколко ще успее да я капитализира. Евросъюзът не функционира добре без надеждно сътрудничество между Берлин и Париж, което с авторитета си да осигурява лидерство на цялата общност, и за слабостта му през последните години немалка роля изигра и неубедителното представяне на Оланд. Ако Макрон и Ангела Меркел успеят да се сработят, пред тях се открива възможност да задвижат очакваните промени в ЕС, включително и по-нататъшната интеграция на неговото ядро. Убедителната изборна победа обаче няма да е достатъчна на французина, за да получи нужния авторитет пред Берлин. Като първостепенна задача пред него се очертава изправянето на крака на икономиката – увеличаването на растежа, създаването на работни места, намаляването на бюджетния дефицит – за което той пое ангажимент по време на кампанията си.
"За да бъде отново конкурентоспособна, Франция трябва да даде рязък старт на икономиката си, а големият въпрос е дали Германия и Меркел могат да помогнат", коментира анализаторът от "Зюддойче цайтунг" Щефан Корнелиус. Същият Корнелиус припомня, че през последните години германците са се възползвали от слабостта на Франция. По неговите думи в Берлин в момента сериозно се обсъжда възможността Париж да бъде по някакъв начин окуражен, като Германия увеличи инвестициите в европейски програми и покаже по-голяма гъвкавост по отношение на бюджетните дефицити. От друга страна, през септември в Германия предстоят парламентарни избори и Ангела Меркел много добре знае, че германските избиратели и особено поддръжниците на антиевропейската "Алтернатива за Германия" не гледат с добро око на каквито и да било отстъпки нито пред Франция, нито пред закъсалите държави от Южна Европа, за които Париж обикновено се застъпва.
Преди германските парламентарни избори обаче са френските и те са следващата задача, с която трябва да се справи новият президент, ако не иска да остане генерал без армия.
