Приетата от служебния кабинет в края на мандата му нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист” предизвика критики. В своя декларация Съюзът на юристите в България (СЮБ) заяви, че тя няма да реши проблема с излишъка и качеството на юристите. Така е, макар че повечето промени са в правилна посока.
Авторите им се мотивират с морално остарял модел, неоправдано завишен прием на студенти и липса на адекватна подготовка по право на Европейския съюз. Затова задочната форма на обучение е премахната, увеличен е хорариумът на определени дисциплини, въведена е възможност за обучение по чужд език с юридическа насоченост и по-тясна специализация. Предвиден е и единен ред на държавния изпит.
От СЮБ цитират бившия служебен премиер проф. Огнян Герджиков: "Уважаеми колеги, произвеждаме брак!". И смятат, че резултати няма да има, докато не бъде намален броят на юридическите факултети в страната. Сега те са девет и шест от тях били нелегитимни, тъй като не били образувани с акт на Министерския съвет. Националната агенция за оценяване и акредитация си затваряла обаче очите вместо да отнема акредитации.
Хубаво, но завършилите "измислени " факултети са вече в системата на правните професии, а немалко от тях стигнаха до ръководни позиции. Ако пък се приеме, правният факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е българският еталон в юридическото образование, възниква въпросът защо съдебната система е заливана от критики, щом огромната част от кадрите й са негови възпитаници.
Мнозина не отстъпват и от тезата, че предлагането на юридическо обучение не трябва да се ограничава. Образованието се превърна в огромен бизнес, в който водещи са търсенето и предлагането. Щом някой иска да си плаща, защо да не му вземат парите? Какво получава срещу тях и иска ли го пазарът е друг въпрос. Пък и пазарът е за едни, други разчитат на вуйчо-владика.
