Докато си мислим, че корупцията у нас е придобила плашещи размери, в уж непорочния Брюксел т. нар. лобизъм причинява много по-големи щети. Оказва се, че ей-така, между другото, загрижената за околната среда Европа, която налага всевъзможни ограничения за отделянето на CO2, охотно е отворила вратите си за най-мръсния петрол – този, който идва от катранените пясъци на Канада. Добиваният в щата Алберта нефт нанася до 100 пъти по-големи щети на земната повърхност спрямо конвенционалния и, според изследване на Станфордския университет, отделя с 23% повече вредни емисии при горене.
Как така обаче Европейският съюз, който си е поставил за цел да намали отделянето на CO2, ще използва такива "мръсни" горива? Euractiv припомня, че през 2011-а, в опит да ограничи използването на петрол от катранени пясъци, Европейската комисия го категоризира с пет пъти по-големи стойности на въглеродния отпечатък спрямо добития по стандартните способи. Само че ограниченията набързо бяха отхвърлени по време на преговорните процеси по всеобхватното търговско и икономическо споразумение (CETA) между ЕС и Канада, което предвижда премахването на всички бариери в търговията. И изведнъж ефектът върху околната среда бе оценен като равен на конвенционалните горива. Което означава, че реалните емисии от производството му вече не се отчитат. С други думи, на мръсния продукт е сложен чист етикет. И съответно бизнесът може да започне с пълна сила.
"Видяхме как петролните компании помпат мускули пред еврочиновниците", казва Патрик Бонин, директор на "Грийнпийс Канада". Неправителствената организация е писала до канадското правителство да спре това лобиране в Брюксел. Но очевидно усилието й е било безрезултатно.
Евродепутатът и член на парламентарната комисия по околната среда Гийом Балас (група S & D) пък определя събитието като "демократично сквернословие". "Това доказва дисфункцията на ЕС и липсата на политическа смелост", казва той.
Нелепото е, че всичко се случва на фона на парижкото споразумение за климата, което очерта бъдещото намаляване на въглеродните емисии като основен приоритет на ООН. Странно звучат и думите на еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом, че европейските стандарти не са понижени по време на преговорите за CETA. Явно се разчита на неосведомеността на хората, а и се прилагат различни трикове, например като катраненият петрол от Канада се транспортира в САЩ, където се смесва с лекия американски суров петрол и оттам се внася в Европа. Тази схема може да заработи още по-силно, след като администрацията на президента Доналд Тръмп одобри изграждането на петролопровода Keystone XL, който ще свърже канадските петролни пясъци в Алберта с рафинерии в Небраска.
С ратифицирането на CETA от всички държави членки на ЕС обаче директният внос ще стане много по-изгоден. Още повече че според последните данни над 2/3 от рафинериите в Европа вече са оборудвани с нужните технологии и могат да обработват нефт от катранени пясъци. А и добивите в Канада гонят рекордни нива, които надвишават в пъти вътрешното потребление. Залозите се повишават и от факта, че по експертни оценки достъпните запаси на страната възлизат на 179 млрд. барела – второ място в света след Саудитска Арабия. Лицензи да добиват нефт от катранените пясъци имат компании като "Синкруд" (Syncrude) и "Сънкор" (Suncore), "Петро Канада" (Petro Canada), "Шел" (Shell), "Ексън" (Exxon) и "Тексако" (Texaco). Единственото, което им трябва днес, са цени от около и над 50 долара за барел, за да бъде рентабилно разработването на тези находища. И от края на 2016-а котировките са именно такива.
