Най-голямото българско село по брой на населението е софийското Лозен. То продължава да пази позицията си в последните години. Любопитното е, че Лозен е по-голямо от общо 145 български града или това са повече от половината у нас.
Селото е разположено на 17.5 км югоизточно от София, по автомагистрала "Тракия". На север то граничи с Казичене, на изток със село Нови хан, на запад пък е село Герман, а на юг – Лозенската планина, която е част от Ихтиманска Средна гора. Името ѝ идва от село Лозен, което се намира в подножието ѝ. То е разположено в една от най-високите стопанско усвоени части на Лозенската планина. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра.
Макар и невисока, Лозенската планина предлага красиви гледки в далечина към Витоша, малката и средновисока планина Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия й връх Половрак (1182 м) се вижда язовир "Искър". Името му е дадено от древните траки и означава Орлов поглед, Орлов взор. Под върха се намира Лозенският манастир "Свети Спас", един от манастирите от така наречената Софийска Света гора. В североизточното подножие на върха има гроб на незнаен четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Иначе туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е "Синаница", намиращ се под поляните в местността "Дърводелеца", високо над р. Искър.
Една от най-известните забележителности на Лозен е подходът към Лозенска планина, която предоставя пълна комбинация от широколистни и иглолистни гори, поляни и пасища, с прекрасни условия за пикник. Малката надморската височина пък дава възможност за излети и за не много опитни туристи. Маркирани са пешеходни маршрути, като между селата Лозен и Долни Пасарел е изградена Еко пътека "Лозенска планина". Целта е да се разширят възможностите за отдих и екотуризъм на територията на общината. Съществува пешеходен маршрут от с. Лозен до вилната зона край язовир "Искър" с дължина около 11 километра. Подходяща е за еднодневен преход на семейства с деца. По протежението на пътеката са поставени 10 пейки за отдих, изработени от естествени материали. Обособена е зона за пикник и други удобства за желаещите да се разходят и отдъхнат сред природата. В подножието на връх Половрак е изградена беседка, където туристите могат да си отдъхнат или да се подслонят при лошо време. По маршрута са монтирани насочващи табели с информация за местоположението и туристическа маркировка. На входовете на екопътеката от двете страни на маршрута са изградени информационни арки и табели. Първата екопътека през Лозенска планина може да се ползва целогодишно. Маршрутът на екопътеката преминава през интересни местности, а особен интерес представлява манастирът "Св. Спас", който е опорна точка в маршрута на пътеката.
Сред забележителностите в покрайните на Лозен са манастирите "Св. Спас", "Св. Димитър", "Св. Петър и Павел", в самото село има три действащи черкви, между които е и най-новата "Св. Атанасий". Средствата за строителството на храма са изцяло от дарения на частни лица.
Село Лозен е достъпно от София, като две автобусни линии с номера 5 и 7 достигат до него. Автобус 5 свързва селото с Автостанция "Гео Милев" и дава пряка връзка с метростанция "Интер Експо Център Цариградско шосе" в рамките на 35 минути. Автобус 7 свързва селото с Гара Искър, а освен тях има и маршрутна линия № 37.
Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът "Св. Мъченик Георги" в Долни Лозен. Той е реставриран със средства, събрани от жителите на селото.
За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници. Преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско), пък създават Долни Лозен. Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото, което пасяли заедно.
В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Едно от неоспоримите доказателства за съществуването му още от Втората българска държава е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна Урвишката крепост (известна още като Кокалянски Урвич заради най-близкото село Кокаляне) и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът бива разрушен, за да бъде възроден отново през 17 век.
Манастирът "Свети Спас" е на 5 км югоизточно от бившето софийско село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина, върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Лозенският манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, е представлявал най-източната обител от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името "Свети Спас" според народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден.
