Облигациите винаги са алтернатива за вложение на свободните пари, най-вече за диверсифициране на инвеститорите. И намират място и в стратегиите, и в портфейлите на инвеститорите. Дълговите книжа са привлекателни най-вече с това, че са с нисък риск и защото предлагат възможност за разнообразяване на спестяванията – и фирмени, и лични, а и внасят предвидимост (и стабилност) във финансите им. Освен това на фона на предлаганите ниски лихви по банковите депозити инвеститорите по-често отправят поглед към тази алтернатива.
В момента взаимните фондове, които инвестират в облигации, могат да избират измежду 57 такива емисии на български акционерни дружества, търгувани на "БФБ – София". При покупката на дългови книжа притежателят им предоставя на заем определена сума на техния издател (емитент). А тъй като тя се връща с предварително фиксиран постоянен доход, под формата на лихва и главницата се изплаща на датата на падежа й, кредиторът може да планира приходите си, а и инвестиционните си намерения. Другите алтернативи – депозити, акции и подобните им, са много по-непредвидими от гледна точка на развитие и на евентуални изненади заради конюнктурата на приходи.
По тази причина, а и защото анализите на мениджърите на договорните фондове от типа "Облигационен пазар" са били достатъчно прецизни, тези колективни схеми се очертават сред печелившите и през тази година. И почти не пострадаха от често срещаното напоследък отсрочване и забавяне при изплащането на някои от облигационните заеми. А в резултат на това само три от тези схеми са допуснали загуба в месеците от началото на годината до момента.
С малко, но все пак активите на четиринадесетте договорни фонда от типа "Облигационен пазар" продължават да растат през периода от януари до май. Те са увеличили с 18 млн. лв. парите, които управляват, показва проучване на в. "БАНКЕРЪ". В края на петия месец те са акумулирали в портфейлите си 328.933 млн. лева.
Случилото се е логично. От една страна, защото някои от борсовите играчи потърсиха дълговите инструменти като атрактивна възможност за вложения. От друга страна, падането на лихвите по депозитите накара и спестителите да се замислят върху бъдещето на своите пари. И именно разместването на тези средства доведе и до отчетения ръст в стойността на активите на колективните схеми, инвестиращи в облигации.
Освен това тези фондове имат най-висок относителен дял – над 41%, от общия размер на активите на българските инвестиционни фондове. Той пък е логично следствие от предпочитанието на девет от лицензираните у нас управляващи дружества, които са организирали по една такава схема. "ОББ асет мениджмънт" е създала две, а "ДСК Управление на активи" – дори три структури.
Най-доволни от избора си на вложение към момента са клиентите на "Компас Евростабилност". Договорният фонд, който е част от "Компас Инвест", следва консервативна инвестиционна политика. Колективната схема се е насочила предимно към вложения в дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар, като малка част от активите й са в акции на публични компании. Това пък е донесло на инвеститорите, които са я предпочели, доходност от 4.15% от началото на 2017-а и ръст на активите от над половин милион лева.
Другите колективни схеми от типа "Облигационен пазар" също са на печалба, но тя е доста по-ниска. Сред тях са и фондовете, организирани от банкови управляващи дружества.
"Най-богатият" взаимен фонд е организиран от друг банков фондмениджър. Доходността от дяловете на "Райфайзен Консервативен фонд България" не е висока (+ 0.51%). Но на инвеститорите сигурност дава фактът, че до 90% от активите му са в дългови ценни книжа – ДЦК, ипотечни, корпоративни и общински облигации. Допълнителни капиталови печалби пък осигуряват ценовите движения на акциите на борсата. Заедно с това фондът е добавил около 8 млн. лв. към портфейла си, в който вече се съхраняват 95.133 млн. лева.
На другия полюс откриваме най-стария договорен фонд от този тип – "Ди Ви Евробонд", който не успя да увеличи парите на клиентите си. Схемата отчита загуба от 4.84%, а случилото се е последвано и от свиване на размера на нетната стойност на активите.
Взаимните фондове от типа "Облигационен пазар" осигуряват по-ниска доходност, но вече са сериозен конкурент на банковите депозити с по-високата си доходност. А и могат да се използват от инвеститори, които желаят да вложат в нискорисков инструмент с малки суми.
Размисъл
Облигациите носят риск, който не е толкова висок, колкото при други класове финансови инструменти, но все пак го има. Емитентът дължи плащане по заема – независимо от това дали е на печалба. Но в случай на икономически сътресения възможността длъжникът да покрива задълженията към кредиторите си, включително и към облигационерите, намалява и е напълно възможно да не може да плати при настъпил падеж по дълговите книжа. Ако емисията не е обезпечена в нужния размер, облигационерът трябва да търси дължимото по принудителен ред, като се конкурира с всички кредитори на дружеството, някои от които е напълно възможно да имат привилегии върху вземанията си.
