На неотдавнашната среща на европейските министри на отбраната в Брюксел се оказа, че повечето участници са жени. Много от тях нямата военен опит, но се доказали, че могат да се справят успешно с предизвикателствата в тази традиционно доминирана от мъжете сфера.
Майката на седем деца Урсула фон дер Лайен, която оглавява Бундесвера от 2013-а, е гинеколог по професия. Нейните подчинени са й дали прозвището "бавачката" заради внимателното отношение към личния състав. Родена е в семейството на политика Ернст Албрехт, бивш премиер министър на Долна Саксония. Завършила е медицина в Хановер, където е защитила и дисертация. През 2003-а е избрана в парламента на Долна Саксония, а през 2005-а Ангела Меркел я назначава за федерален министър по въпросите на семейството, възрастните хора, жените и младежта. През 2009-а Лайен е избрана за депутат в Бундестага и дори е смятана за основен кандидат за президентския пост.
Жанин Хенис-Пласхарт е министър на холандското министерство на отбраната от 2012-а. През 2004-а е избрана в Европарламента от дяснолибералната партия VVD. Две години по-късно властите на Белорусия й отказват статута на наблюдател на президентските избори и не я допускат в страната. В отговор Жанин започва собствено разследване на корупцията във висшите белоруски управленски кръгове. По-късно, вече като военен министър, Хенис-Пласхарт поднесе извинения от името на холандските въоръжени сили на три босненски семейства и разкритикува миротворческата операция в Сребреница.
Военният министър на Норвегия Ине Ериксен Сьорейде е учила право в университета на Тромс. Тогава се присъединява към организацията на младите консерватори. Към края на следването си вече е неин председател, а след пет години става депутат в норвежкия парламент. В продължение на четири години оглавява Комисията за външна политика и отбрана, а през 2013-а застава начело на военното ведомство. Ине Ериксен Сьорейде отменя забраната за служба на жените в норвежката армия и въвежда вегетариански ден.
Роберта Пиноти влиза в голямата политика от местното самоуправление на италианския град Генуа, където се кандидатира от Комунистическата партия. През 2001-ва е избрана за член на Камарата на депутатите. Става министър на отбраната в сянка и работи активно за присъединяването на Италия към Петия протокол на Женевската конвенция, забраняващ използването на касетъчни боеприпаси. През 2014-а полага клетва като министър на отбраната. В края на 2016-а Пиноти регистрира първия еднополов брак в страната.
Мария Долорес де Коспедал не е просто министър на отбраната на Испания от 2016-а, а вторият човек в управляващата Народна партия. Тя е учила право, работила е като прокурор, а след това в Европейския съд по правата на човека. В началото на 2017-а Коспедал призна вината на военното ведомство на Испания за катастрофата на Як-42 над турския град Трабзон. Тогава загинаха 62 испански военни и 13 членове на екипажа, граждани на Украйна и Белорусия.
Албанският министър на отбраната Мими Кодели е завършила Университета на Тирана, има магистърска степен от Университета на Небраска-Линкълн и е доктор на икономическите науки от Университета на Верона. Влиза в политиката през административното управление – през 2002-ра става заместник-ръководител на община Тирана, през 2005-а вече отговаря за целия столичен регион. След назначаването й за министър на отбраната през 2013-а увеличава броя на жените в армията до 14 процента.
Халосни патрони
През октомври 1957-а министърът на отбраната на Съветския съюз Георгий Жуков се връщал в родината си след посещение в Албания и Югославия. Още на стълбата на самолета научил, че правомощията му са отнети. "А кой ще е министър вместо мен?", попитал Жуков посрещачите си. Отговорът бил: "Маршал Малиновски". "Е, поне не е Фурцева", отдъхнал си прославеният военачалник.
Всъщност Екатерина Фурцева става министър на културата в СССР. Но в други държави, макар и 40 години по-късно, много бохемни персонажи все пак пробиват във висшите военни кръгове. В Чехия поста министър на отбраната от 2007-а до 2009-а заема бившата джазова певица Власта Парканова. Тя е сменена от Каролина Пик, която за една работна седмица успява да уволни няколко известни генерали. Според злите езици защото не умеели да поддържат разговори за козметика и мода…
Първата жена министър на отбраната в Япония – Юрико Койке (в миналото известна телевизионна водеща), не издържа на тази длъжност и два месеца. Може би защото основният й проблем бе какво да облече за строевия преглед, а не как да командва генералите. При всички случаи сегашният й пост на кмет на Токио й отива много повече. Колкото до първата французойка на тази длъжност – Мишел Алио-Мари, тя е известна с фразата: "Когато се гримирам, си мисля какво трябва да направя днес за отбраната и за Франция."
Разбира се, далеч не всички дами са глухи и слепи за спецификата на воинската служба. Иначе Елизабет Рен, министър на отбраната на Финландия от 1990-а до 1995-а, и първата европейка на толкова висок военен пост, нямаше да заяви на подчинените си: "Има разлика между дисциплината, която в армията трябва да е много строга, и идиотизма."
