Помните ли как започва безсмъртният роман на руския класик Лев Толстой "Ана Каренина"? "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему." Нещо подобно може да се каже и за българските политически партии, но с обратен знак.
И тъй като "успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче", първи започват да напускат редиците на формацията хората от ръководния й състав. Които, впрочем, би трябвало да носят отговорност за представянето на партията на изборите. И евентуално да потърсят вина в собствените си действия или недостатъчно добре свършена работа. След тях започва да оредява и членската маса. Докато накрая остане едни тъжен, жалък или смешен генерал без армия и една поизбледняла регистрация във фирменото отделение на СГС.
Еднаква е съдбата на всички партии, които са се провалили на изборите. С други думи – в тези, които останаха "зад борда", тръгва тотален разпад.
Преди броени дни заместникпредседателското си място в АБВ напусна "юпито" Марин Киров. Младият юрист стана част от екипа на новия лидер Константин Проданов в средата на януари тази година. Тогава на конгрес основателят на формацията и президент на България от 2002 до 2011 г. Георги Първанов заедно с още няколко знакови лица се отдръпна на заден план, очевидно разбрал, че повече вреди на партията си, тъй като неговото политическо време е безвъзвратно изтекло. И въпреки че ръководството пое млад и интелигентен финансист, това не можа да спаси АБВ, макар и в коалиция с "Движение 21" на Татяна Дончева. Обединението претърпя пълен провал на парламентарните избори през март и оставане извън Народното събрание. Малшансът на Проданов беше в това, че уцели много лош момент да стане партиен лидер. След победата на Румен Радев на президентския вот БСП е в силен подем и помете всяка конкуренция в лявото пространство.
"Вече не съм част от проекта АБВ. Оттеглих се от партийната политика по лични причини, работил съм с АБВ по съдебната реформа, имах тяхната подкрепа като експерти, но пътищата ни се разминават от темите на дневния ред и държавата", съобщи самият Киров за решението си в социалните мрежи. Той отрича, че ще се присъедини към друг проект. Марин Киров участва в създаването на АБВ още преди пет години. Преди това е бил член на БСП (и нищо чудно сега да се върне пак там) и е работил в общината в Царево. Напуска червената партия, след като екскметът Петко Арнаудов загуби изборите през 2011-а. На предсрочния вот през март бе водач на листата на коалицията "АБВ-Движение 21" в Шумен, но тя остана далече под бариерата и Киров явно видя, че няма бъдеще в потъващия кораб АБВ.
В началото на май пък две знакови фигури напуснаха партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" – заместник-председателите Настимир Ананиев и Антони Тренчев, като последният заедно с Димитър Делчев бе посочен от лидера в оставка Меглена Кунева да ръководят партията. ДБГ бе част от Реформаторския блок, който в коалиция с "Глас народен" на Светльо Витков не успя да премине прага за влизане в парламента.
Пръв намерението си за напускане обяви във Фейсбук Ананиев. Основният мотив за решението му е нежеланието на председателя на предизборния щаб Найден Зеленогорски да подаде оставка след неуспеха на изборите. Друга конкретна причина е отлагането на конгреса на ДБГ, който трябваше да се проведе в края на юни, но бе пренасрочен за края на годината. "Днес (б. ред. – 10 май) подадох заявление за напускане на "Движение България на гражданите". Решението взех доста трудно, но вярвам, че е правилно. Причините са комплексни и немалко. Може би многото компромиси са напълнили чашата и тя накрая преля", написа в личния си профил Ананиев. Той не спести острите думи по адрес на Зеленогорски. "Не може да проповядваш мантрата за личната отговорност, а когато е морално пръв да хвърлиш оставка, да не го правиш. Всъщност това е преходът и към следващата причина, и това е така нужната съществена промяна в ДБГ, предаването на щафетата на нови лица е важно и необходимо, но като гледам как хора като г-н "Няма да подам оставка" пак се готвят да започват новия разговор за десницата, съм доста скептичен. Ама чакайте, нали вие над 20 години все спасявате десницата и започвате все нови разговори за нея, а вижте докъде я докарахте", възмущава се Ананиев. И с право.
И въпреки светкавичните опровержения от ДБГ, че няма масов отлив от формацията, в четвъртък (11 май) заместник-председателят Антони Тренчев, също с пост във Фейсбук, обяви, че напуска партията. Това му решение идва само ден след акта на колегата му Ананиев. "След дълго обмисляне взех нелесното решение да прекратя членството си в ПП "Движение България на гражданите". Бяха изключителни пет години, изпълнени с битки на много фронтове, немалко победи, немалко поражения, повторени и потретени грешки, много извадени поуки, влиянието на които дълго ще резонира в мен…", споделя Тренчев. Причините, принудили го да се дистанцира, са същите. "Решаващ тласък ми даде последният Национален съвет на ДБГ, на който се взе абсолютно погрешното според мен решение (срещу което гласувахме с доста хора, включително и председателят ни) да се отложи конгресът за неясно точно кога, при обявен такъв за юни месец. Тежко отстъпление от правилната посока, зададена от Меглена, посредством решението й да не бъде водач в листа на последните избори", обяснява той. И язвително допълва: "На други в нашата формация детската мечта е да председателстват. Аз мечтая по-смело – в началото на моя политически път един умен човек ми каза: "Когато вече не казваш с гордост от кои си, мястото ти вече не е там"."
Според Тренчев усилията на Кунева за истинска трансформация на поколенията в партията са били "умножени по нула". И младият политик заявява, че в мимикрии няма да участва. "Нямаме нито времето, ни лукса да се заблуждаваме – всички партии от т. нар. десница или демократична общност, както гледам, че напоследък е модерно да се формулира, са в твърде лошо кондиция, ДБГ включително. Само радикална промяна в подхода би дала дори хипотетични шансове за някакво смислено присъствие в политическия живот на страната", разсъждава той за съдбата на т. нар. дясно.
Да, тъжна е съдбата на аутсайдерите. Когато партии останат в опозиция, и още по-лошо – изпаднат от парламента, в тях винаги закономерно настъпват центробежни процеси. Разочарованите (някои истински идеалисти или прагматици, други – кариеристи) изоставят катастрофиралата ракета носител и започват да се оглеждат за по-перспективни проекти. Така през изминалите 27 години много обещаващи и обнадеждаващи политически формации постепенно и трайно се маргинализираха, изчезнаха от политическата сцена и отидоха в небитието. И НДСВ, и "Народен съюз" (коалицията между Демократическата партия на Стефан Савов, и БЗНС на Анастасия Мозер), а по-рано – БСДП на д-р Петър Дертлиев, БЗНС "Никола Петков". И това са само част от всички, за които данакоплатецът е плащал на избори.
