През годините е имало многократни опити да бъде изготвен механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), но различията между страните така и не довеждат до постигането на конкретни резултати. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в отговор на въпрос от депутата Георги Гьоков (БСП) относно противоречията в позициите на синдикатите и работодателските организации за МРЗ.
Министър Петков обясни, че във връзка с препоръките на Европейската комисия (от 22 май), той ще предложи на Съвета за тристранно сътрудничество – да се обсъди въпросът за бъдещите действия за определяне на МРЗ, като ще настоява за цялостен пакет от мерки в областта на доходите и жизненото равнище.
"МРЗ е основен стандарт в политиката по доходите, установени на европейско равнище, като диалогът със социалните партньори е начина за бъдещото му развитие", допълни Бисер Петков.
По време на петъчния парламентарен контрол той припомни, че в средносрочната бюджетна прогноза се предвижда увеличение на минималната заплата от 460 на 510 лв. от 1 януари 2018 година. През 2019-а тя ще нарасне на 560 лв., а от 2020 г. на 610 лева.
"Така предложеният времеви график за увеличаване размера на МРЗ следва да бъде съобразен с механизъм за нейното определяне, договорен със социалните партньори, което е в унисон с препоръките на Съвета на Европейския съюз", добави социалният министър.
Петков подчерта, че прогнозните размери на МРЗ са съобразени с прогнозните данни за основните макроикономически показатели от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Както и на база реалния растеж на БВП, нарастването на компенсациите и средногодишната инфлация.
"За всяко увеличение на МРЗ е изготвена оценка на въздействието. В тази връзка социалното министерство е поръчало анализи от БАН по различни аспекти", каза в заключение министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
