Каква ирония само – Иван Иванов, който е най-дълго управлявалият и най-успешен кмет в историята на София, е успял да разчертае проектите на язовир "Искър" за две години (1944-1946-а), при това намирайки се в затвора, а днешните софийски управници не могат да му вдигнат един паметник за толкова време. Идеята видният градоначалник да бъде почетен по този начин започва да се реализира през 2015-а, когато бе обявен и конкурс за изработването на монумента. Той обаче беше спрян поради бюрократични причини. Обявената нова процедура също катастрофира – този път по вина на участниците. През 2016-а конкурсът тръгна отново, но нито един кандидат не подаде документи. През април тази година Столичната община за четвърти път обяви, че събира предложения за визията на паметника, но преди дни (на 5 юни) се разбра, че са постъпили само две оферти при минимално изискване за три. Поради което и тази процедура бе прекратена.
Намеренията на местните управници са да получат няколко идейни решения, които след това да послужат за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител. Проектите, класирани на първо, второ и трето място, щяха да получат съответно 2000 лв., 1500 лв. и 1000 лева. Но явно сумите не са се сторили особено атрактивни на творците. Иначе, за самото строителство на паметника, са предвидени 50 хил. лева. Общината ще даде 20 000 лв., а останалите ще са дарение от "Софийска вода", тъй като именно Иван Иванов е ръководил проучванията, проектирането и изграждането на Рилския водопровод, който захранва столицата с вода. Символично е и мястото, на което ще бъде поставена статуята – пред метростанцията "Стадион Васил Левски" на ъгъла на булевардите "Драган Цанков" и "Евлоги и Христо Георгиеви", защото там на 23 април 1933-а бликва първата вода от Рилския водопровод и изпълва специално построения басейн до стадион "Юнак".
Всъщност Иван Иванов не е известен само с ВиК проектите си. Той управлява София малко повече от 10 години – между 1934 и 1944-а. Това е период на градоустройствен и благоустройствен разцвет на града. Иванов допринася за създаването на първия градоустройствен план, издържан в духа на модерните тогава европейски тенденции. Всички улици в центъра са павирани, открити са нови училища, болници и бани по кварталите. Започва масово озеленяване, засаждат се кестените по централните булеварди, облагородени са Южният парк и Борисовата градина. В "десетилетието" на Иванов са построени сградата на Народната банка, Съдебната палата, Военното министерство, Държавният музикален театър, Зала "България“, Народната и Столичната библиотеки, днешната сграда на Столичната община и т.н. А бедните по онова време селца Княжево, Красно село, Горна баня, Бояна, Драгалевци, Слатина и Надежда се присъединяват към София, създавайки Столичната голяма община.
Не по-малко внимание заслужава, особено днес, борбата на Иван Иванов с корупцията. Той бързо налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание "Сердика". Основава и общинските служби "Чистота" и "Полиция", за които в архивите пише, че са глобявали дори за хвърлен фас на улицата. Все неща, с които днешна София изобщо не може да се похвали.
