Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Терористичната атака в сърцето на Англия подкопа значителната подкрепа за Тереза Мей. А тя разчиташе в резултат на предизвиканите от нея самата предсрочни избори да бетонира влиянието на партията си. Явно си е направила сметката без кръчмаря, защото популярността й намалява, а с това и местата за консерваторите в бъдещия парламент. BREXIT потъва в гъста лондонска мъгла и неизвестните стават все повече.
Разривът между страните в Персийския залив и най-вече между Саудитска Арабия и Катар оставя САЩ в разкрачено положение, защото икономическите им отношения с едните са много тесни, а с другите ги събират военностратегическите интереси в региона.
Несигурността шета по света и това е предпоставка за активните покупки на по-сигурните, но по-нискодоходни държавни облигационни емисии и за продажбата на корпоративните книжа, които минават за по-рискови и по-високодоходни ценни книжа.
Предвижданията на ЕЦБ, че предстои забавяне на инфлационните процеси в еврозоната, само усилиха страха на инвеститорите и на дилърите и бяха допълнителен стимул за последвалите още по-интензивни покупки на книжа. В резултат на това цената на 10-годишните щатски и германски държавни облигации се повиши с 50 цента.
Повишаването на цената на държавните книжа премина като мексиканска вълна през целия свят и, разбира се, засегна и българските книжа. Отново шампион в поскъпването беше най-дългосрочната ни облигации с падеж през 2035 година. Цената й отскочи с 90 евроцента, а доходността й се понижи с 6 базисни точки в резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност. Тя достигна 2.88% на годишна база, което е най-ниската стойност за последните шест седмици. С 50 евроцента по-скъпо се купуват книжата ни от емисия с падеж 2028 година. Доходността й се плъзна още по-надолу с 5 базисни точки и достигна 2% на годишна база. Няма да се учудя, ако съвсем скоро видим и пробив на абсолютното дъно от 1.985% на годишна база, достигнато преди два месеца.
Книжата ни с падеж 2027 г. отчетоха рекордно поскъпване от 80 евроцента, а доходността им падна с цели 10 базисни пункта и достигна 1.81% на годишна база. Това е исторически най-ниската възвръщаемост на тази емисия, откакто е пусната в обращение в края на март 2015 година. Преди такава беше отчетена в края на септември 2016 г. на ниво от 1.823% годишно. Останалите три емисии, които са и най-краткосрочните, също поскъпнаха, но с по-скромните 40 евроцента, а доходността им се понижи с по 8 базисни точки. Ето защо сделките с тях вече се случват при 1.26% (за емисията с падеж 2024 г.), 0.77% за книжата с падеж 2023 г. и 0.44 % за емисията, излизаща в обращение през 2022 година. И за трите емисии това е исторически най-ниската им доходност.
Световноизвестната рейтингова агенция повиши перспективата пред страната ни от стабилна на положителна. Една от причините най-вероятно е фактът, че Министерството на финансите продължава да отчита рекордни бюджетни преизпълнения на фискалната рамка. За първите пет месеца на годината бюджетният излишък достигна рекордните 1.65 млрд. лева.
На този фон изглежда логично да поскъпнат и книжата, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Факт е, че котировките им отчитат поскъпване с по 50 стотинки, а доходността им се устремява все повече към дъното. Котировките на книжата ни със срочност 10 години до падежа им варираха около 1.75%, за 7-годишните 1.15%, а 5- и 4-годишните гравитираха съответно около 0.4 и 0.18% на годишна база. Вече втора седмица двегодишните ни книжа с малко, но от сърце се търгуват на отрицателна територия от минус 0.01% на годишна база и това ми се вижда съвсем нормално на фона на общо 55 млрд. лв. раздадени кредити от общо 93 млрд. лв. балансово число на банковата система. И най-вече на 15-те млрд. лв. свободна свръхликвидност. За тях банките плащат на БНБ 0.4% за „удоволствието да ги поддържат като наличност по сметки при централната банка".
