Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Лихвите в Щатите съвсем според очакванията се повишиха с нови 25 базисни точки. След серия от десет ударни понижения от края на 2007-а до края на незабравимата 2008-а Фед намали минималната лихва в САЩ от 5.25% до 0.00 процента. За първи път в края на 2015 г. лихвата се повиши до 0.25 процента. Сега за трети път през последните шест месеца лихвите се увеличиха с нови 0.25%, за да достигнат до 1.00% сега. Успоредно с това централната банка на САЩ стартира и програма за намаляване на балансовото си число, което се разду от 0.8 трлн. долара през 2007 г. до 4.5 трлн. долара в момента. Изтеглянето на тези суми от свободния междубанков пазар ще става поетапно и е начин за затягане на паричната политика заради видимото съживяване на най-голямата световна икономика. Безработицата обаче достигна тревожно ниските и нездравословни нива от 4.3%, напомнящи за предкризисната ситуация. Инфлационните процеси пък не се ускоряват така, както на Джанет Йелън би й се искало. Това поставя много въпросителни пред бъдещите действия на Федералния резерв.
В първия рунд на BREXIT пък победител по точки е ЕС. Мачът обаче тепърва започва, а се очертава да е труден и за сметка на това продължителен.
ОПЕК бе постигнала съгласие за удължаване на ограниченията за добив на нефт с цел да държи цената му на нивата от около и над 50 долара за барел. Увеличеният щатски шистов добив обаче, както и по-високите добиви на черно злато от либийските и нигерийските нефтени полета подкопаха устоите на споразумението и подбиха цената на петрола. Ниските цени на петрола повлякоха със себе си и котировките на акциите.
Примерите за разнопосочни сигнали, които споменаваме, държат инвеститорите и дилърите постоянно в напрежение и на педал и са в основата на това цените на корпоративните и на държавните ценни книжа да се лутат нагоре и надолу. Немският борсов индекс DAX се повиши с 200 пункта преди две седмици, за да се понижи рязко с 250 пункта в края на предишната седмица, да се увеличи с 300 пункта в началото на тази седмица и веднага след това да загуби отново 250 пункта, за да достигне в момента 12 750 пункта. На тези нива го наблюдавахме преди две седмици.
Щатските 10-годишни държавни облигационни емисии поевтиняха с 50 цента преди две седмици, но веднага след това поскъпнаха със 120 цента, за да олекнат след това отново с 50 цента. Германските ДЦК пък първо поскъпнаха с 50 цента, поевтиняха с над 90 цента и отново добавиха 60 цента към цената си. Като цяло както немските, така и щатските 10-годишни държавни облигации поскъпнаха с по 20 цента за последните две седмици, но в среда на големи ценови движения.
Цените и на българските еврооблигационни емисии се лутаха нагоре и надолу, но като цяло и те поскъпнаха, подобно на по-големите си събратя. От най-краткосрочните книжа с падеж 2022 г. до най-дългосрочните с падеж 2035 г. поскъпването е с еднаква стъпка от 30 евроцента за последните две седмици, но понижаването на доходността е различно в зависимост от остатъчния срок да падеж. С 1 базисна точка – до 2.86%, се понижи доходността на книжата с падеж след 18 години и с по 2 и 3 базисни точки на книжата с падежи след 11 и 10 години – до съответно 1.99% и 1.77% на годишна база. С 5 базисни точки пък се плъзна надолу възвръщаемостта на книжата с падежи след 7, 6 и 5 години и достигна 1.21, 0.71 и 0.41% на годишна база.
Напълно според очакванията ми интересът към проведения в понеделник аукцион от Българската народна банка беше огромен. В резултат на това максималната цена, на която участник в наддаването е придобил книжа от тази емисия с падеж след четири години, се повиши с 0.11 лв. и достигна 101.03 лв. за 100 номинал. Отчитайки и таксата на БНБ от 0.06 лв., тя достига 101.09 лв. и осигурява на притежателя си доходност от 0.00% на годишна база.
