Тридесет и шест милиона лева са много пари за държава като нашата. С хиляди мъки например толкова се дават на Фонда за лечение на деца в чужбина, и то не за една, а за цели три години. В същото време без проблем е решено въпросната сума да се плати за полетите на чиновниците от министерствата до края на 2018 година. Ясно е, че служебните пътувания са неизбежни и вероятно нямаше да ни правят впечатление, ако всичко останало у нас беше наред, но то не е. Пък и самата процедура по наемането на туроператори, които да осигурят самолетните билети, е доста любопитна сама по себе си.
На 26 юни в регистъра на Агенцията за обществени поръчки бяха публикувани рамковите договори с няколко агенции. Но от документите се вижда, че те са били подписани още на 5 юни от Централния орган за обществени поръчки, който всъщност е самият министър на финансите Владислав Горанов. Иначе процедурата за избор на доставчици е от 21 януари 2016-а, като година по-рано (на 23 януари 2015-а) бе направено предварителното обявление за намерението на властта да купува централизирано самолетни билети. С други думи, сагата се точи вече две години и половина. Предвид сериозния бюджет обаче забавянето не бива да ни учудва. Предишният опит за такава мащабна поръчка се провали, след като някои от кандидатите бяха уличени в картел (виж карето). Така че сегашните рамкови споразумения са си направо успех за държавата.
Логиката на централизирания търг е да се подпишат големи и дългосрочни договори с няколко изпълнители, след което – чрез малки поръчки, всяко ведомство си избира един измежду тях. При тази схема вероятността за злоупотреби е по-малка, а и няма опасност във важен момент някое министерство да се окаже без превозвач и по спешност да подписва неизгодни контракти. В конкретния случай парите са разделени между две обособени позиции – 18 млн. лв. за полети до Брюксел (предвид предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС) и още толкова за всички други дестинации. За осигуряването на билетите до столицата на Евросъюза са избрани три фирми – консорциумът "България Ер- Посока", "Атлас травелс" и "Елит травел интернешънъл". По другата позиция пък договори са сключени с шест дружества, като освен споменатите три са включени още "Аеротур ММ", "Меркурий 97" и "Обединение МТБ".
Първоначално класирането имаше съвсем друг вид. На 21 април 2016-а, когато оценителната комисия обяви победителите, на първо място и за двете обособени позиции беше класирана "Аргус травел интернешънъл" с доста по-добро предложение от това на останалите. Заради значителната разлика между офертите от "Аргус" е поискано обяснение как точно са формирани цените й. От протоколите на търга се вижда, че комисията е приела доказателствата й за наличието на изключително благоприятни договори с авиокомпании, само че с това казусът не приключва. Консорциумът "България Ер-Посока" обжалва класирането пред Комисията за защита на конкуренцията. Мотивът е, че "Аргус травел интернешънъл", макар да е одобрена от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) туристически агент, няма т.нар. оторизация BSP (Billing and Settlement Plan) от превозвача "България ер" да продава билети за неговите полети. А именно той предлага директни връзки до Брюксел и още няколко европейски града, изрично посочени в списъка към обществената поръчка.
След няколкомесечно умуване КЗК приема тезата на "България ер". Решението е потвърдено по-късно и от Върховния административен съд, поради което през октомври започва ново преразглеждане на офертите. Тогава от "Аргус травел интернешънъл" представят удостоверение, че са получили права от чуждестранни турагенти за продажба на билети в BSP, включително и такива на "България ер". Този път обаче оценителната комисия не приема обясненията и фирмата е отстранена от надпреварата. Но сагата отново не приключва – в края на ноември КЗК отново е сезирана. Жалбоподател този път е "Аргус травел интернешънъл" с аргумента, че отговаря на всички първоначално заложени критерии. Позовавайки се на предишното си решение, на 16 февруари 2017-а защитниците на конкуренцията оставят без уважение жалбата. Не са приети и доводите на "Аргус", че може да осигури самолетни билети за полетите на "България ер", използвайки оторизации от Чешките авиолинии и авиокомпания Aegeаn. Точно три месеца по-късно – на 16 май, и Върховният административен съд потвърждава решението на КЗК и на практика слага точка на спора.
При централизираната поръчка за самолетните билети на властта има и още един интересен момент, който заслужава внимание. Един от изпълнителите – "Атлас Травелс", е нает, въпреки че само няколко месеца по-рано друго държавно ведомство прекратява договора си с него поради "виновно неизпълнение на задълженията". Това си е доста сериозна черна точка, която не би следвало да се подминава, когато се харчат милиони от публичните пари. Прекратеният контракт на "Атлас Травелс" е бил сключен с Министерството на вътрешните работи на 27 август 2015-а. Срокът му е бил 36 месеца, а цената – 4 320 000 лева. Само че на 13 януари 2017-а споразумението е развалено, защото фирмата не обявявала цени и не представяла по няколко варианта за билети, както е записано в договора. При проверка на екип от вътрешното ведомство е установено, че тя не е предлагала самолетни билети на най-ниски цени, а на максимални нетни стойности, независимо че според контракта е трябвало винаги да търси най-изгодните оферти. В крайна сметка по договора с МВР са платени 1 631 482 лв., или 38% от цялата предвидена сума. Но по-важното е, че това не е прецедент. В регистъра на обществените поръчки има още няколко примера за провалени договори на "Атлас Травелс". През 2015-а например поради установени нарушения предсрочно е развалено споразумението на туроператора с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Година преди това и Комисията за финансов надзор прави същото, след като дружеството неколкократно е нарушило поетите ангажименти. Ето защо ще е любопитно да се види как ще върви работата по рамковия договор.
Картелът на агентите
През 2010-а изпълнителната власт за първи път реши да осигури самолетните билети за хилядите полети на чиновниците си чрез централизирана обществена поръчка. В търга участваха единадесет фирми, но от тях бяха избрани само шест, с които трябваше да се сключи рамково споразумение: "Аргус травел", "Аеротур ММ", "Хорнит", "Бългериан ВИП травъл", "Юпитър Травел" (с предишно име "Астрал Холидейз") и "Юзит калърс България". Заради апетитния бюджет от 30 млн. лв. обаче процедурата потъна в съдебни спорове и жалби и така и не се стигна до подписването на договори.
Чак на 23 февруари 2016-а петчленен състав на Върховния административен съд сложи точка на цялата разправия, като с постановлението си магистратите на практика потвърдиха съмненията за извършено нарушение по чл.15, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията и по-точно – за забранено споразумение или картел. Самият повод за проверката бяха идентичните, дори до десета от стотинката ценови оферти на три от дружествата – "Хорнит", "Бългериан ВИП Травъл" и "Юпитър Травел".
