Ваше Превъзходителство, завършили сте право и европейски науки. Защо избрахте дипломацията?
– Когато кандидатствах, за да стана дипломат, ми зададоха същия въпрос на интервюто. Изтъкнах три важни за мен причини. На първо място, бях привлечен от възможността да живея в чужбина и да пътувам по света. Освен това исках да опозная други култури. Но най-важното е, че можех да бъда полезен и да служа на страната си.
Работили сте в дипломатическите мисии на Португалия в Лондон, Париж и София. Къде се сблъскахте с най-сериозните предизвикателства?
– Всъщност най-интересните предизвикателства в кариерата си срещнах в Португалия, когато бях дипломатически съветник и комисар по трансформацията на Източен Тимор. Година след тамошния референдум за независимост правителството ни реши да създаде структура, която да си сътрудничи с местните власти и администрацията на ООН, за да изградим основите на новата държава. В продължение на 500 години Източен Тимор е била португалска колония, след това е окупирана от Индонезия, но когато реши да обяви независимост, бяхме първите, които искахме да помогнем на страната да поеме по нов път.
Сериозно предизвикателство бе и мисията ми като генерален консул в Париж. Във Франция живеят около милион и половина португалци, дипломатическите ни служби приемат по 750 души дневно, имаме 900 служители, между тях и доста мои приятели. Така че трябваше да отделям много време, за да се срещам с хора, да ги изслушвам и разрешавам проблемите им.
Приличат ли си българите и португалците като манталитет и начин на живот?
– Когато преди пет години дойдох в България, в страната живееха около 400 португалци. Сега са два пъти повече. Идват предимно млади хора, които работят в IT сектора и в кол центровете. В София вече имаме и португалски ресторант – "Туга бар-ресторант", който се намира на булевард "Мадрид". Това показва, че португалците харесват България.
Макар че са на един континент, нашите две държави са далеч една от друга и за мен бе огромна изненада да установя, че българите и португалците си приличат в много отношения. И двата народа са общителни, темпераментни и отворени към света. Може би затова и толкова много българи, около 20 000 души, са избрали да живеят в Португалия.
Как се развиват двустранните ни политически, икономически и културни отношения?
– Двустранните ни отношения се развиват много бързо. Създадена е Българо-португалска търговска камара, която работи активно по съвместни проекти. Имаме сериозен културен обмен с много събития в София, Пловдив, Бургас и Варна. Тази година в края на септември в кино "Одеон" ще посрещнем четвъртото издание на филмовия фестивал, посветен на португалското кино. Много наши известни фадо изпълнители, например Мариза, изнасят концерти в България и залите винаги са препълнени. Със съдействието на кмета на Бургас Димитър Николов организирахме седмица на португалския език и култура. Сформираме паралелки по португалски език в почти всички по-големи градове. В София имаме такива в Софийския университет, Френската и Испанската гимназия, 18-о, 33-о и 35-о училище. В Пловдив португалски се учи в Пловдивския университет, Френската гимназия и училищата "Константин Величков" и "Черноризец Храбър", в Бургас – в Бургаския свободен университет и университета "Проф. Асен Златаров", във Варна – в Икономическия университет и още две училища, както и във Великотърновския университет. Португалският език дава много възможности за общуване, защото се говори в Португалия, Бразилия, Макао, Андора, Мозамбик, Ангола, Гвинея Бисау, Доминикана, и съм щастлив, че българите проявяват такъв интерес към него.
Инвестират ли португалски компании в България?
– Португалската компания BA Vidro неотдавна закупи "Дружба" – стъкларски заводи, имаме предприятия в текстилната промишленост, както и в производството на корк, в което сме световни лидери. За търговията с корк България е регионален център към руския, турския и азербайджанския пазари. Постоянно работим за привличането на нови инвеститори. Но това зависи и от политическата стабилност в България, както и от състоянието на българската и португалската икономика.
Какво не знаят българите за Португалия?
– Българите знаят повече за Португалия, отколкото сънародниците ми могат да си представят. Дълги години нямаше директен полет между Лисабон и София. През 2016-а Bulgaria Air пусна тестов полет по тази дестинация веднъж седмично от март до септември. Всички самолети бяха пълни. За тази година са предвидени по два полета, а Wizz Air пуска още два. Това показва колко сериозен е интересът на българите към Португалия. Това е и едно от основните ми задължения – да промотирам страната си в България. И се радвам, че успявам. За съжаление туристическият поток в обратната посока все още не е толкова голям.
Смятам, че имате прекрасни планини и трябва да рекламирате в Португалия планинския туризъм и ски-туризма. В това отношение България предлага много добра инфраструктура и конкурентни цени спрямо традиционните ски-центрове.
Бихте ли ни разказали нещо повече за семейството си?
– Имам двама синове, Жозе и Франсиско – на 26 и 25 години, а дъщеря ми Изабел е 18-годишна. Съпругата ми се казва Мария. Виждаме се през уикендите и за празниците, защото те са достатъчно големи, и животът, кариерите и приятелите им са в Португалия. Това е една от негативните страни на дипломатическата кариера – много често човек е принуден да живее далеч от семейството си. Големият ми син Жозе следва инженерни науки, по-малкият – международни отношения, а Изабел завършва училище. Франсиско може и да тръгне по моя път. Съпругата ми е мениджър на семейните лозарски масиви. Имаме 10 хектара лози, не произвеждаме вино, но продаваме гроздето на винарни.
Спортувате ли, имате ли хобита?
– Любимият ми спорт е фехтовката. Възобнових заниманията си тук, във фехтовалната академия на Васил Етрополски заедно с моя добър приятел Запрян Вачев. Знам, че България има сериозни традиции и много успехи в този спорт. Опитвал съм и състезанията с каляски, теглени от конски впрягове.
Играл съм и футбол, но не бях голям талант. Затова пък обичам да гледам мачове. За мен Кристиано Роналдо без съмнение е по-добър от Меси, въпреки че стилът им на игра е различен и трудно може да бъде съпоставен. Роналдо е сред тримата най-добри португалски футболисти за всички времена заедно е Еузебио и Фиго.
Той е постигнал много – с националния отбор стана европейски шампион, а головете му решиха последния финал в Шампионската лига между "Реал" (Мадрид) и "Ювентус". Роналдо има много сериозно отношение към футбола, спазва железен режим и смятам, че може да бъде на топ ниво поне още три-четири години.
Кое е предпочитаното от Вас място за ваканция или семеен уикенд?
– Когато човек работи в чужбина, за него няма по-хубаво нещо от това да се върне у дома. Много обичам да прекарвам ваканциите си в Гимараеш. Това е един от най-красивите португалски градове, намира се в северната част на страната, а центърът му осеян с исторически средновековни сгради е в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Харесвам и българските градове – София, старата част на Пловдив. Но тъй като произхождам от "морска" нация, най-любима ми е Варна, както и останалите градове по Черноморието – Несебър, Созопол, Бургас…
Имате ли неосъществена цел в дипломацията?
– Всеки дипломат би искал да завърши кариерата си в най-големите мисии – например Париж, Лондон или Вашингтон. Но и градове като София си имат своя чар. Най-важното е да работиш за подобряването и развитието на двустранните отношения, да се запознаваш и срещаш с интересни хора.
България се подготвя за президентството на Европейския съюз. Какво бихте пожелали на страната ни?
– Пожелавам на България най-вече политическа стабилност. Страната отбелязва икономически растеж, но е важно да осигурите надеждна защита и подкрепа на чуждестранните инвестиции, както и по-ефективно работеща съдебна система.
