Щатският долар загуби позициите си към всичките си основни съперници от страните от Г-10. Това се случи след поредицата от изяви на централни банкери от двете страни на Атлантика, след наказателната акция на Брюксел срещу "Гугъл", след отложения за след 4 юли вот за закона за здравеопазването в Щатите и понижената оценка на МВФ за американския растеж. Еврото пък на 27 юни достигна най-високата си котировка към долара (1.1379 щ. долара) от юни 2016-а насам и с леки колебания на следващия ден удържа позициите си.
Всъщност "спусъка" на скока на единната европейска валута дръпна председателят на Европейската централна банка Марио Драги. Направи го по време на речта си на годишната банкова конференция в португалския град Синтра на 27 юни и оценката му е, че "всички данни в момента сочат към засилване и разширяване на възстановяването на еврозоната". Драги подчерта "увереността" си, че политиката на ЕЦБ ще върне инфлационния натиск в региона и ще заличи напълно белезите от финансовата криза от 2008-а. Банкерът намекна, че не е обезпокоен особено от слабата инфлация напоследък, която оценява като "временна" и я отдава на глобалните фактори и на промените на пазара на труда. Все пак Драги запази подкрепата си за запазване на част от паричните мерки на ЕЦБ в подкрепа на икономиката на еврорегиона, защото инфлационният натиск все още не е траен и стабилен.
Инвеститорите възприеха пледоарията на Драги като знак за промяна в политиката на ЕЦБ и за приближаване към стратегията на Федералния резерв за лихвени увеличения. Което разбираемо качи котировката на единната европейска валута. Търговците не се разколебаха особено и от опитите на трима запознати с мисленето на европейските парични стратези коментатори да разтълкуват словата на Драги. По-малко от 24 часа след като думите му, че "дефлационните сили" са заменени с "проинфлационни", разлюляха пазарите, те отбелязаха, че коментарите на шефа на ЕЦБ са интерпретирани неправилно. И че речта е имала за цел да създаде баланс между признаването на икономическата сила на блока на еврото и на предупреждението, че все още се налага монетарна подкрепа. Тази версия предизвика бързо предвижване на търговците от еврото към акциите и държавните облигации. Това свали стойността на единната европейска валута с двайсетина цента.
На практика събитията от двете страни на Атлантика също помогнаха на еврото.
МВФ извади от сметките си за оценка на щатския растеж плановете на Доналд Тръмп да намали данъците и да увеличи разходите за инфраструктура. И понижи тазгодишната си прогноза за повишението на БВП на САЩ от 2.3 на 2.1 процента.
Европейската комисия наложи глоба от 2.42 млрд. евро на "Гугъл" за доминиращо влияние на пазарите и нелоялна конкуренция и предупреди, че ще последват още санкции, ако могъщата интернет търсачка не се съобрази с наказанието.
Нова мощна кибератака порази стотици компании по целия свят, включително и мултинационалните гиганти "Маерск" и "Мерк".
Триото "говорители" от Федералния резерв пък предупреди за високите пазарни оценки на борсовите индекси и потвърди намеренията си да продължи да качва постепенно лихвите в Щатите. Шефът на щатската централна банка Джанет Йелън коментира на 27 юни в Лондон, че оценките на активите, според някои критерии, "изглеждат високи", но не се нае да определи подходящите им стойности. Тя потвърди вижданията на институцията, че стопанството на страната може да устои на по-високите лихвени проценти. Преди нея директорът на клона на Федералния резерв в Сан Франциско – Джон Уилямс, оцени ръста на фондовия пазар като резултат "до голяма степен от пушилка". А заместникът на Йелън – Стенли Фишер, предположи, че е налице "значим подем" на апетита за рискови активи, което вдига пазарните оценки до много високи равнища.
Централните банки на Великобритания и на Канада също сигнализираха за отказ от паричните стимули, които през последното десетилетие качиха цените на повечето активи – от облигациите до акциите – до рекордно високи равнища.
Това провокира коментара на главния пазарен анализатор на "Линдзи груп" – Пийтър Буквар, че "централните банки вече не са ни приятели" и че "се вижда краят на провежданите близо десет години извънредни политики".
Валутните експерти на "Дойче Банк" пък повишиха прогнозите си за цената на единната европейска валута от 1.03 на 1.16 щ. долара за едно евро до края на годината. Те посочиха, че коментарите на Драги са кулминацията на поредицата от събития, сочещи по-силно евро. И предположиха, че единната европейска парична единица ще е ключов инструмент, чрез който ще се затягат финансовите условия в еврозоната.
Не липсват и парични мениджъри, които са обезпокоени от ниските равнища на пазарните колебания на фона на неотслабващото напрежение в Близкия изток, изтеглянето на паричните стимули на Федералния резерв и бурните води, в които плува щатският президент Доналд Тръмп. Те смятат, че алчността отново дирижира шоуто на световните пазари и че липсата на страх е може би най-големият рисков фактор.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1792 млн. евро (3504 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.3% дял от купената и продадена валута.
