Стихотворение към Не разбрахме, че обедняхме

Искам да съм скъп часовник

на ръ­ка на висш чиновник.

Да ра­ботя без прекъсване,

кат се казва – чак до втр­ъсване.

Да ух­ая не на гюм,

а на марков, скъп парфюм.

Да от­ърквам се лудешки

о бед­рата на колежки.

Да се трудя отговорно,

със мерак и неуморно.

Хич не мисля и да спирам,

камо ли пък – пенсионирам.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст