Народното събрание прие на 28 юни правила за избор на двама заместник-председатели на КФН – единият ще отговаря за надзора върху пенсионноосигурителните фондове, а другият ще се занимава с инвестиционните посредници.
В момента само председателят на Комисията Карина Караиванова и заместник-председателят, отговарящ за застрахователния надзор – Ралица Агайн, изпълняват редовния си шестгодишен мандат.
Караиванова бе избрана за председател от Народното събрание на 28 юли 2016-а, а Ралица Агайн – на 24 януари 2014-а. Мандатът на заместник-председателя, отговарящ за осигурителния надзор, Ангел Джалъзов приключи на 15 юли 2014-а, но настъпилата тогава политическа криза не позволи да бъде преизбран или заменен с нов заместник-председател. След това дойде ново правителство, бе избран нов председател на комисията – Карина Караиванова, след което пак имаше политическа криза, която блокира преизбирането на Джалъзов или смяната му с друг човек.
Същото се случи и с вакантния пост на заместник-председателят на КФН, отговарящ за надзора върху инвестиционната дейност. Тази позиция остана свободна след като на 12 ноември 2014-а мандатът на тогавашния заместник-председател Ангел Попов бе предсрочно прекратен. От онзи момент до днес изпълняващ длъжността началник на надзора върху инвестиционната дейност е членът на КФН Владимир Савов. Той бе избран за член на комисията с шестгодишен мандат на 24 януари 2016-а.
Ясно е, че правното състояние, в което се намира висшият ръководен орган на КФН в този момент, създава доста институционални проблеми от гледна точка на изпълнението на Закона за КФН и на нелеките задачи, които стоят пред комисията. Безспорно е, че позициите на двамата заместник-председатели трябва да бъдат заети от легитимно избрани от Народното събрание лица. Те трябва да бъдат номинирани от председателя на КФН. Въпросът е защо това не бе направено още при предишното правителство на Бойко Борисов, което пое управлението на държавата от края на 2014-а и я ръководи цели две години и половина? Отговорът е елементарен: защото тогава възникна проблем с избора на председател на КФН и бе решено, че няма смисъл старият шеф на комисията Стоян Мавродиев да предлага заместник-председатели, с които няма да работи, а е по-добре да го направи новият ръководител на КФН. Но когато Карина Караиванова смени Мавродиев начело на Комисията, първата й работа бе не да предлага нови заместници, а да изпълни законовия ангажимент на КФН и успешно да приключи прегледа на качеството на балансите на застрахователните дружества и на активите на пенсионните фондове. Тази работа бе завършена в началото на февруари 2017-а. Но точно тогава "удари" и новата политическа криза, която бе последвана от поредните парламентарни избори.
Сега обаче няма обективни пречки изборът на заместник-председатели на КФН да се проведе. Както изисква правилникът на Народното събрание, депутатите гласуваха процедурните правила, по които ще става този избор. Те предвиждат в 14-дневен срок след приемането им председателят на Комисията да номинира пред Народното събрание кандидатите за двамата си заместници и да внесе необходимите документи за разглеждането на кандидатурите им в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Номинациите се оповестяват на сайта на парламентарната комисия не по-късно от дванадесет дни преди изслушването им. Двамата кандидати в строго регламентиран ред правят пред Комисията по бюджет и финанси презентация на своите виждания за развитието на секторите, за които ще отговарят. След което депутатите ще им задават въпроси. Комисията изготвя доклад от изслушването, което внася в пленарната зала заедно с предложението за гласуване на направените от председателя на КФН номинации.
Ясно е, че след обявяването на процедурните правила парламентарно представените партии от всички разцветки ще се разтичат и ще започнат да лобират за свои хора, които да бъдат номинирани. Този избор обаче ще е своеобразен тест за независимостта на председателя на КФН Карина Караиванова и тя трябва да удържи на огромния лобистки натиск, на който без съмнение ще бъде подложена.
