Изглежда, че с времето японците ще започнат да работят до сто години. Кога ще се случи това е трудно да се каже, но 85-годишната Йошико Ида, старши продавач в голяма търговска верига за козметика, далеч не е единствената, която продължава да се труди след пенсионирането си. Може да се каже, че възрастните служители като нея все повече се превръщат в правило, а не в изключение. Ида например оглавява група от десет продавачки, които са между 70 и 80 години, и споделя пред Wall Street Journal, че иска да работи на същото място, докато й позволява здравето.
Подобна ситуация е, меко казано, странна за която и да било държава, но не и за Япония, където всеки четвърти жител е над 65, а местните учени и медици от години си блъскат главите над решаването на демографския проблем. Населението намалява и мнозина изчисляват датата, когато от Земята ще изчезне последният японец. Това наистина може да се случи след няколко столетия, ако не се намери решение.
Трудовата заетост до дълбока старост е една от опциите за овладяването на проблема с дефицита на работна сила. С всеки ден расте броят на японските компании, които разрешават на служителите си да работят и след формалното им пенсиониране. Правителството, на което се налага да мисли не само за ситуацията на пазара на труда и в икономиката, но и за бързо растящата тежест върху пенсионната и социалната система, няма нищо против тази практика. Властите поощряват предприемачите да държат престарели работници и предлагат разнообразни субсидии и преференции за фирмите с персонал над 65 години.
В повечето големи японски компании действа двустепенна програма за пенсиониране. На 60 работниците се оттеглят от добре платените си длъжности. Те могат да продължат да работят още 10-15 години, но на договор и с по-ниско възнаграждение. Така че окончателната раздяла с работното им място най-често става на седемдесет.
От гледна точка на работодателя може да няма смисъл да се плащат големи заплати на служители, които не са в разцвета на силите си. Но все повече предприемачи започват да се съмняват в правилността на този подход и най-вече в неговата далновидност. Особено обосновани са тези съмнения в определени професии. В търговията например, където работи Йошико Ида, продължителността на контактите между продавачи и клиенти е много важна. Има хора, които пазаруват при нея от 30-40 години и предпочитат да не прибягват до услугите на колегите й.
В банката Daiwa Securities Group до неотдавна съществуваше възрастова граница за служителите до 70 години, но вече няма никакви ограничения. "Сега при нас рязко се увеличи броят на консултантите между 60 и 80 години – казва Сейджи Наката, старши мениджър на брокерското отделение. – На подобна възраст е и поколението инвеститори и акционери, които притежават най-големите финансови активи."
През 2016-а са продължили да работят 23% от японците над 65 години, т.е. почти всеки четвърти. Което е най-високото ниво на възрастни работници сред седемте най-развити държави. То е по високо от американското с 19 на сто.
Много от възрастните служители работят на длъжности, чието заплащане едва надвишава минималното. Това е особено тежко за хората с висока квалификация. В повечето фирми се смята, че престарелите работници често грешат и значително отстъпват по сила и издръжливост на младите, казва анализаторът от научноизследователския институт Nippon Life Insurance Нобухиро Маеда. По думите му подобни опасения имат някакви основания, но все пак са силно преувеличени.
Има, разбира се, и един прост начин за решаване на проблемите – увеличаването на възрастта за пенсиониране. Но мнозина японски бизнесмени се тревожат, че така рязко ще се увеличат разходите за издръжка на възрастните работници на ръководни длъжности и на високоплатени работни места. Японската конфедерация на бизнеса пък изтъква, че служителите на повечко години ще пресекат желанието на младежите да повишават професионалното си майсторство, защото длъжностите, за които биха могли да претендират, са заети.
