Централните банки отново бяха във фокуса на анализаторския интерес през изминалата седмица, а основният въпрос бе свързан със сигурността на глобалното повишение на лихвите.
С едно изказване, посветено на реинфлационните процеси, президентът на ЕЦБ, Марио Драги изпрати лихвите в неочакван, но устойчив растеж. Председателят на Фед Джанет Йелън донякъде успокои страстите и накара пазарните участници да поставят въпроса за магнитуда и скоростта на нарастването на доходностите. В изявление пред Сената на САЩ Йеллън даде да се разбере, че понижението на инфлацията в най-голямата световна икономика може да не е "единичен" ефект, а да е по-устойчиво, както и че бордът на Фед няма да бърза със затягане на лихвите, преди устойчиво да приближат целевите 2 процента. Въпреки че малко след това станахме свидетели на първото от седем години повишение на лихвите в Канада, ефектът на Фед бе по-значителен. Тезата, лансирана в последно време за "координирано" затягане на паричните политики в глобален аспект бе поставено под сериозно съмнение. Ефектът от тази промяна върху американските държавни облигации не бе толкова явен, а известното пазарно позициониране доведе до ръст на доходността по десетгодишните книжа от 4.3 базисни точки до 1.877% през седмицата.
В същото време възможността за нетолкова строга парична политика в САЩ доведе до корекции в котировките на дълговете на страните от еврозоната, които поне засега забавиха ръста си след коментарите на Марио Драги. Инвеститорският интерес бе концентриран в емисията на ключовите десетгодишни бундове, която донякъде натежа на пазарите, като доходностите по тези книжа отбелязаха седмичен ръст от 1.7 базисни точки – до 0.579 процента. В същото време френските ДЦК със сходен срок до падежа отчетоха спад на доходностите от 5.4 базисни точки – до 0.861 процента.
В периферията на еврозоната основно се наблюдаваше позиционна търговия. Смятаната за една от най-рисковите страни при цикъл на лихвени повишения – Италия, продължи да изпитва негативите от собствената си позиция – десетгодишните италиански ДЦК се търгуваха почти без промяна на доходностите при нива от 2.251 процента. В същото време испанските десетгодишни доходности отбелязаха седмично понижение от 3.7 базисни точки до 1.630 процента.
Във Великобритания основният въпрос: "А сега накъде", продължава да тежи със страшна сила. Вероятността за повишение на основните лихви през 2017 г. според фючърсните пазари вече е под 50%, а членовете на борда на "Бенк ъф Ингланд" изглеждат все по-обръкани в избора с кой проблем след Брексит да се борят най-напред – със стагнацията на доходите от труд или с инфлацията от над 2 процента. Вероятността да се предприемат действия на предстоящото в началото на август заседание на шефовете на институцията изглежда минимална, а това продължава да се отразява положително на джилтовете, чиято десетгодишна доходност отбеляза седмичен спад от 5.4 базисни точки до 1.260 процента.
Николай М. Ваньов, CFA
Финансов експерт
