Ако управниците си изпълняваха обещанията, още преди десетина години таксуването в градския транспорт на София щеше да става чрез електронна система. Само че и днес продължаваме да дупчим билети, както са го правили софиянци в средата на миналия век. И, което е по-лошо, ще продължим по същия начин още няколко години.
Историята с електронното билетче е като тази с лъжливото овчарче. През 2008-а, когато се въвеждаха прословутите валидатори в трамваите и тролеите, столичните власти ни обясняваха как скъпоплатеното "нововъведение" ще позволи до няколко месеца да се въведат различни варианти за отчитане на пътуването – за време или за разстояние. За зла участ въпросните устройства си останаха просто по-съвременна разновидност на старите перфоратори и не предложиха нищо съществено на пътниците.
През 2011-а отново се заговори за въвеждането на електронната система за таксуване в градския транспорт. Действащият тогава ресорен заместник-кмет Любомир Христов дори обяви, че от пролетта на 2012-а в София ще се пътува само с е-билет. Но въпреки че нужните за целта около 7 млн. евро уж бяха осигурени чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, тикет системата така и не се появи. Разбира се, не стана ясно и какво се е случило с въпросните средства. За сметка на това обаче пет години по-късно (в началото на 2016-а) шефът на Центъра за градска мобилност Симеон Арнаудов представи поредната идея за електронизация на превозните документи, като този път прогнозните разходи вече бяха около 20 млн. лева. Само че преди да се обяви процедура за избор на изпълнител, Арнаудов, както и заместни-кметът по транспорта Любомир Христов се оттеглиха от заеманите длъжности заради скандала с обновяването на спирките.
По типично българска традиция новото ръководство на Центъра за градска мобилност се захвана да прави изцяло нова концепция за тикет системата. Но при обявяването на обществената поръчка за изработването й в средата на май се разбра, че проектът е поскъпнал почти петорно – до 88 млн. лв. без ДДС. Обяснението беше, че новото предложение е по-ефективно и в дългосрочен план излизало по-евтино. Така или иначе, няма как да сме сигурни, тъй като за проекта на Симеон Арнаудов не бяха публикувани никакви документи, с които да се правят сравнения.
Пълното наименование на новата поръчка е: "Доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт в Столичната община и услуги по организиране на управление и отчитане на онлайн продажби на превозни документи". Зад всичко това се крият устройства за продажба на електронни превозни документи и за валидиране, комплекти за видеонаблюдение и централни бордови устройства, които ще се монтират във всичките 1300 надземни превозни средства на обществения превоз в София. Новата система за таксуване ще бъде въведена и в метрото, като за там са предвидени 422 валидатора за бариери, софтуер и хардуер.
Може би най-съществената новост е изискването да се създадат уебсайт и мобилни приложения за онлайн продажба на билети и карти. Потребителите също така ще могат да използват мобилни устройства за зареждане, съхранение и валидация на превозните документи. Предвижда се и възможност пътниците да използват банкови карти с безконтактни технологии за пътуване с градския транспорт. Поръчката включва и обучение на около 450 души в Центъра за градска мобилност и Столичната община.
Прогнозната стойност за доставката, внедряването и поддръжката на интегрираната автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение е 78 000 000 лв. без ДДС, а останалите 10 млн. лв. са за услуги по организиране на управлението, отчитането на онлайн продажбите и др.
Колкото и хубаво да звучат очертаните перспективи, при нас винаги има едно голямо НО, което разваля цялата картинка. В конкретния случай това са трите жалби, постъпили в Комисията за защита на конкуренцията на 8 юни. Техни податели са "Бърнърс Енд Зимар" АД, "Глобал софтуер солюшънс" ЕООД и "АОСИА България" ЕАД. Интересното е, че тези дружества оспорват условията за участие в търга дори без да са подали оферти. Те твърдят, че в публикуваното от възложителя решение за откриване на търга няма подпис на лицето, издало акта. В обявлението не били посочени и основания за отстраняване на кандидатите. Но най-вече липсвали гаранции за обективна оценка на офертите. Според ищците Центърът за градска мобилност е допуснал порок в методиката за оценка, като е въвел "противоречиви изисквания, които водят до невъзможност за законосъобразно оценяване и класиране на участниците…"
Друг критичен момент е, че въпреки мащабите си конкурсът не е разделен на няколко обособени позиции, което според кандидатите е нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки. В общинското предприятие обаче са на мнение, че само така може да се гарантира постигане на оптимален резултат и предотвратяване на евентуален риск от несъвместимости на хардуерното и софтуерното решение. Но още преди Комисията за защита на конкуренцията да започне да гледа спора между страните по същество, настъпи пълен обрат. На 19 юни от Центъра за градска мобилност съобщиха, че процедурата за изграждане на нова тикет система е прекратена, само че не заради жалбите, а за да се даде допълнително време на кандидатите за подготовка на офертите. Месец по-късно е повече от ясно, че всичко е било една тънка манипулация. В публикуваното по-късно решение за прекратяване ясно пише, че са необходими съществени промени в условията и обхвата на поръчката, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Това се потвърждава и от постановлението на КЗК от 7 юли. Точно поради тази причина антимонополният орган възлага на изпълнителния директор на Центъра за градска мобилност да заплати на всеки един от жалбоподателите по 4500 лв. за разноски.
С други думи, всичко ще започне отначало. При това с нови параметри и задачи. А може би и с нов бюджет…
Предложение
Тъй като в автобусите няма автомати за билети, още през ноември 2015-а неправителствената организация "Спаси София" внесе предложение за частично въвеждане на електронен билет с неограничени прекачвания в рамките на 90 минути и карта за десет неограничени пътувания за същото време. При закупуването на такъв билет от автомат в трамвай или тролейбус началният час на валидност ще се отбелязва на гърба му и контрольорите ще удостоверяват валидността му само според отпечатания час, независимо от броя прекачвания. Подобна практика има отдавна не само във всички по-големи европейски, балкански, но и в някои български градове.
Поначало реализирането на тези идея не е свързано с допълнителни разходи и значително би облекчило пътуващите, на които им се налага прекачване. Центърът за градска мобилност обаче не е съгласен. От общинското предприятие изтъкват, че: "Предложеният вариант от 90 минути не е обоснован нито икономически, нито с експлоатационните характеристики на обществения транспорт. С такова предложение се дават необосновани преференции на пътниците извън тези от социалните категории, които получават такива с решение на Столичния общински съвет". И още, че "единната тарифа в обществения градски транспорт на територията на Столичната община гарантира равнопоставеност на пътниците без значение от вида на обществения транспорт, който ползват”.
