Дойде ли време за годишната среща на представителите на службите по търговско икономическите въпроси (СТИВ), обещанията за мащабни реформи започват да валят. Изключение от общото правило не направи и сегашният екип на Министерството на икономиката. По време на провелата се през седмицата традиционна сбирка заместник-министърът Александър Манолев заяви: "Стартирали сме пълен анализ къде има ситуирани служби по търговско-икономически въпроси, за да имаме ясен хоризонт на тяхното функциониране. Ще въведем и периодично провеждане на видеоконферентни разговори, за да се подобри връзката с политическото ръководство на министерството и да има ясна отчетност и координация на приоритетите."
Защо е необходим пълен анализ къде имаме търговски аташета, след като тази информация е поместена на интернет страницата на икономическото ведомство, няма да коментираме. Но ясният "хоризонт на тяхното функциониране" определено предполага някои изводи. Въпросната фраза подсказва, че се гласят нови реформи – т.е. вероятно се обмисля закриване на едни търговски представителства и откриването на други в нови икономически локации. Подобен сигнал даде и министърът Емил Караниколов, според когото в държави като Германия трябва да се разкрият допълнителни бройки бизнес аташета. Същото следва да се предвиди и за местата, където имаме стратегически партньори, а и за бързо развиващите се икономики в Азия.
Естествено, отличените през тази година аташета нямат никакви основания за притеснения. На първо място са службите във Великобритания, следвани от тези в Узбекистан и Виетнам. Почетни дипломи получиха и търговските ни представителства в Гърция, Швеция и Канада. Добри думи бяха казани и за бизнес аташетата в Сърбия, Унгария, Румъния, Кипър, Полша, Турция, съдействали на български фирми да стъпят на чуждестранни пазари.
Останалите обаче май също няма за какво да се притесняват – досега неведнъж сме чували призиви за реформи, но от тях в крайна сметка не се получаваше нищо. Например предшественикът на Караиванов – Божидар Лукарски, бе намислил да предложи нормативни промени, с които да се премахнат сегашните мандати от четири години. "Мнението и на бизнеса, и на Министерството на икономиката е, че тези хора осъществяват специфична дейност, която е обвързана с изграждането на стабилни контакти на място. Това е дълъг процес, който не трябва да бъде ограничаван в четири години и всичко да започва наново от следващия СТИВ", бяха аргументите на бившият син лидер.
Както написа тогава "БАНКЕРЪ", ако Лукарски беше претворил думите си в действия, на представителите на търговските служби щяха да им се спестят всевъзможните сложни машинации, до които прибягват, за да се бетонират на завоюваните позиции. Според постановление №105 на Министерския съвет от 31 май 2012-а срокът, за който служителите са командировани дългосрочно в задгранично представителство, е четири години. Но след съгласуване с министъра на външните работи той може да се удължи с още една година. А ако се окаже, че след проведена процедура за подбор липсват конкурентни кандидати, мандатът продължава да се "разтяга" за срокове, не по-дълги от 12 месеца. И тогава, и сега, всички тези вратички позволяват решенията за назначенията в чужбина да се вземат субективно и изобщо да не зависят от свършената от аташетата работа.
Лукарски бързо го отказаха от тези му намерения. В коша отидоха и неговите намерения за атестация на дейността на всеки един от търговските представители.
Свои виждания за промени в тази сфера имаше и икономическият министър в кабинета Орешарски – Драгомир Стойнев. "Нашите търговски представители в Европейския съюз е необходимо да бъдат пренасочени към други държави. Общността наистина е нашият най-голям партньор, но считам, че българският бизнес вече трябва да е направил необходимите връзки и може сам да намира пазари там. Понеже не можем да увеличаваме щатовете на търговските представители, те трябва да бъдат пренасочени към държави с висок икономически растеж, където има и пари. Това са страни от Азия, Северна Африка и от бившия Съветски съюз", твърдеше Стойнев. Негова бе и идеята за публично-частно партньорство с бизнес организациите – т.е. ако има фирми, заинтересовани от развитието на конкретен пазар, които искат да изпратят свои представители там, да получат държавна подкрепа, с уговорката да помагат и на останалите наши компании. Но мандатът на Стойнев не се оказа достатъчно дълъг, за да доведе докрай започнатото.
Като министър на икономиката от ГЕРБ и Делян Добрев излезе с "ново двайсет". Работата на службите по търговско- икономическите въпроси щеше да се оценява по съвсем различен начин. Предвиждаше се да се правят от три до пет запитвания от администрацията, само че прикрити с измислени имена и имейл адреси на български фирми. И според начина, по който всяко търговско аташе е реагирало на апела за помощ, да се поставя оценка за действията им.
Предшественикът на Добрев – Трайчо Трайков, пък възнамеряваше да затегне контрола върху търговските представителства, като заплащането им се обвърже със свършената работа, а докладите за нея се публикуват всяка година в интернет. Тази идея също остана нереализирана. Неслучайно при атестациите в бранша, под каквато и форма да са те, винаги се откриват достатъчно нарушения за прекратяване на трудови договори и дори за дисциплинарни наказания, но началниците си затварят очите, защото знаят, че ще "настъпят" нечие протеже. Вярно, има икономически служби, които съвестно си вършат работата. Голяма част от аташетата обаче от години са се окопали на сладката държавна служба с много екстри и, кажи-речи, никакви ангажименти. Е, веднъж годишно им се налага да изслушат приказката за поредната реформа…
Емил Караниколов, министър на икономиката:
Приоритет в работата на търговските аташета към Министерството на икономиката е привличането на чуждестранни инвеститори и съдействие за българските износители. Разработват се варианти за облекчаване на потенциални инвеститори, както и обединяване на Агенцията за инвестиции и Агенцията за малки и средни предприятия. Чрез откриване на нови индустриални зони – като тази в Кърджали и популяризирането им зад граница, ще стимулираме привличането на чуждестранни инвеститори. Пълно съдействие на малкия и средния бизнес и рекламиране на българския туристически продукт трябва да са основните задачи на търговските съветници зад граница.
