Николай М. Ваньов,
Финансов експерт
Смяташе се, че силата на британската икономика не се влияе от въздействията на Брекзит. Данните показваха, че въпреки шока от неочаквания вот, Островът продължава да напредва в растежа си. Така бе през миналата година. През тази обаче всичко изглежда напълно различно.
Забавянето е видно в почти всички сектори – позитивните данни за второто тримесечие на годината се дължат главно на услугите и на потреблението. Забавянето на индустрията пък бе обяснено от главния икономист на "Бенк ъф Ингланд" като директен ефект от липсата на инвестиции, свързана с несигурността около напускането на Европейския съюз.
След като месеци наред вероятността за повишение на основната лихва на Острова нарастваше, водена от доброто представяне на британската икономика след Брекзит, както и от нарастващата инфлация след поевтиняването на паунда, на последното заседание на борда на "Бенк ъф Ингланд" при гласуването за запазване на основната лихва непроменена тя се запази буквално на косъм – 5 на 3 гласа. На предстоящата среща на борда следващата седмица ребусът изглежда още по-сложен. От една страна, инфлацията продължава да е сериозен проблем (2.6% на годишна база за юни). От друга страна, забавянето на икономическия растеж, както и стагнацията при доходите от труд, изглеждат като силни причини за запазване на текущата монетарна политика.
Анализаторите посочват намаляваща вероятност да се стигне до повишение на основните лихви във Великобритания през тази година (от 45% през юни до 40% през юли, според изследване на "Блумбърг"). Дали и как мениджърите на "Бенк ъф Ингланд" ще опипат почвата за такова действие остава голямата въпросителна. Но още по-голямата е могат ли британските монетаристи да приоритизират икономическия растеж и инфлацията така, че да достигнат до правилната формула за стабилност с оглед на повишаващата се несигурност около Брекзит. Част от отговора може би ще чуем следващата седмица.
