Буреносни облаци надвиснаха над руските газови проекти на Стария континент. Преди дни американският Сенат прие с 98 гласа "за" и само два "против" законопроекта "За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции". Преди това той бе одобрен и от Камарата на представителите, а накрая и президентът Доналд Тръмп сложи своя подпис под него.
Макар набелязаните мерки формално да са насочени срещу Северна Корея и Иран, основният удар е срещу Русия, смятат анализаторите. На практика в норматива са отбелязани всички американски претенции към сегашната политика на Москва – като се започне от "Закона Магнитски", мине се през използването на доставките на природен газ като политическо оръжие, конфликтните точки Крим, Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, ролята на държавните медии в прокарването на интересите на Русия в Европа и се стигне до неизпълнението на Минските споразумения. Иначе в документа се предвижда съкращаването на максималния срок за ползване на пазарно финансиране от санкционирани руски банки до 14 дни, а на компаниите от нефтогазовия сектор – до 30 дни. Предвиждат се и наказателни мерки срещу фирми, включително и европейски, свързани с развитието, поддръжката, модернизацията и ремонта на руските тръбопроводи за износ на енергийни суровини.
Всичко това поставя под въпрос големите руски газови начинания и най-вече "Северен поток 2", в който участват "Газпром" и още пет европейски компании – Engie, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall. През април тази година те подписаха споразумение за нова схема за финансиране на проекта, според която "Газпром" остава единствен акционер, а фирмите от Стария континент предоставят дългосрочно финансиране от 50 на сто или 9.5 млрд. евро. В текста на американския закон се казва директно: "САЩ са длъжни да се противопоставят на "Северен поток 2", отчитайки неговото вредно въздействие върху енергийната безопасност на Европейския съюз, развитието на газовите пазари в Централна и Източна Европа и енергийната реформа в Украйна".
През седмицата от холандско-британската компания Shell заявиха, че ще изпълняват ангажиментите по проектите си в Русия дотолкова, доколкото им позволяват санкциите. По думите на изпълнителния директор Бен ван Берден в момента все още е трудно да се прецени как разширяването им може да се отрази на участието на Shell в изграждането на газопровода, но тя възнамерява да работи в съответствие с ограниченията.
Освен "Северен поток 2" под директна заплаха са още седем проекта – "Северен поток 1", предвиденият за изграждане Балтийски терминал за втечнен природен газ, в който акционери отново са "Газпром" и Schell, "Син поток" (италианската Eni и "Газпром"), Каспийският нефтопровод (Eni, Schell и "Газпром"), разширението на находището за нефт и природен газ – "Сахалин 2" (Schell и "Газпром"), разработването на "Шах Дениз" и Южнокавказкия нефтопровод (BP и "Лукойл") и газовото находище "Зохр" в Египетския сектор на Средиземно море (BP, Eni и "Роснефт"). Предвид досегашния ни опит с "Южен поток" под въпрос ще е и евентуалното продължение на "Турски поток" на българска територия, а оттам и към Южна и Централна Европа.
Намесата на САЩ в европейската енергийна политика предизвика поредица от негативни реакции в Европа. "Новите санкции срещу Русия, предложени от американските депутати, нарушават международното право и Европейската комисия трябва да обмисли контрамерки. Смятаме, че те противоречат на международното право. Разбира се, не искаме търговска война. Важно е обаче, че Европейската комисия вече разглежда контрамерки", изтъкна германският министър на икономиката Бригите Циприс, цитирана от агенция Reuters. Сред тези контрамерки е и ограничаване на достъпа на американски компании до кредити от европейски банки.
По рано, по време на видеобрифинг в Брюксел, говорителят на Еврокомисията Маргаритис Схинас каза, че еврокомисарите са активирали всички дипломатически канали, за да изразят своите опасения от ограниченията, които ще засегнат енергийните фирми в общността. Схинас припомни, че председателят Жан Клод Юнкер вече е заявявал готовност за незабавен отговор, ако американските санкции са в нарушение на интересите на съюза. Проблемът е, че докато САЩ действат еднолично, общността ще трябва да приеме всяка една ответна мярка с единодушие от 28-те членки. А много от европейските държави са твърдо против "Северен поток 2", открито противопоставяйки се на Германия. Първа цигулка в този хор свири Полша, където впрочем неотдавна на официално посещение бе американският президент Доналд Тръмп. На последното заседание на съвета на министрите на ЕС по въпросите на околната среда дори бе взето решение Брюксел да проведе преговори с Москва за рамковите условия на проекта "Северен поток". А провеждането на такива преговори означава, че идеята на германския министър на външните работи Зигмар Габриел за прокарване на "Северeн поток 2", заобикаляйки европейското енергийно законодателство, се е провалила.
"Ситуацията е доста забавна, защото Европа в началото се боеше, че Тръмп ще отмени санкциите. Сега всичко е точно наопаки. И ЕС, особено Холандия и Германия, не могат да приемат тези нови санкции заради Северния поток", смята Арент Тийсен, генерален директор на холандската финансова компания Blauwtulp Wealth Management.
Интересна позиция застъпва и един от най-добрите руски енергийни анализатори Михаил Крутихин. Според него американските санкции ще избавят Русия от ненужни разходи. "Северен поток" дотук вече струва 12 млрд. долара, следващият му етап ще погълне още 10 млрд. евро. За нас това е изключително неизгодно начинание, защото можеше спокойно да продължим да доставяме газ към Германия по двата съществуващи маршрута – през Беларус и Полша и другия през Украйна. За "Южен поток" бяха похарчени 17 млрд. долара, а него го няма. И сега "Газпром" ще се опита частично да спаси тези вложения с изграждането на "Турски поток", като допълнително ще бъдат похарчени още шест милиарда. И за какво? За да може напълно изрядните маршрути през Украйна по политически съображения да се заменят с нови. Които още дори не са съгласувани с европейците", отбелязва Крутихин. Той добавя още нещо много любопитно – че "Газпром" ще се разплати с всички свои доставчици дори и тръбопроводите да не бъдат изградени.
На целия този фон българската позиция може да се опише с народната мъдрост "Трай, бабо, за хубост". През седмицата премиерът Бойко Борисов се срещна в София с американските конгресмени Джо Уилсън, Мадлен Бордало, Пол Кук, Джон Гараменди и Джаки Валорски и им представи визията на България за хъб "Балкан". Дали им е казал мнението си за санкциите, така и не стана ясно от официалното съобщение. Но пък американците няма как да запълнят хъба с газ, та затова внимаваме да не разваляме отношенията с "Газпром", очаквайки газовият монополист все пак да склони да ни достави синьо гориво. В същото време не заемаме категорична позиция и по проекта "Северен поток 2", за да не връзваме ръцете на Европейската комисия при бъдещите й действия, при все че ще сме сред най-ощетените при спирането на транзита през Украйна.
