Чешката национална банка повиши на 3 август основния лихвен процент на страната от символичните 0.05% (които са в сила от ноември 2012-а) на 0.25 процента. Така тя стана първата централна банка в Европейския съюз, предприела курс към затягане на паричната си политика след повече от пет години на паричен разгул. Последното значимо лихвено повишение бе в Полша през май 2012-а.
Анкетираните преди съвещанието на чешките централни банкери икономисти се поделиха почти наравно в оценките си за лихвеното решение.
Основанията и на двата лагера звучаха логично. Привържениците на увеличението се мотивираха с очаквания солиден растеж на Чешката република от около 3% през тази и през следващата година и с инфлацията, надхвърляща целевите 2% годишно, в комбинация с растящите заплати и жилищни цени. Което е сериозна причина за централните банкери да предотвратят потенциален балон на ипотечния пазар.
Противниковият лагер пък се позоваваше на все още щедрата политика на Европейската централна банка и на другите банки от региона. Което притиска чешките парични стратези да изчакат ЕЦБ да изясни плановете си за постепенното изтегляне на паричните стимули и да скъсят периода на разминаване на двете парични политики.
Чешката крона "омекна" леко към еврото (26.115 крони за едно евро) в сутрешните часове на 3 август, в очакване на решението на Чешката централна банка. И се засили непосредствено след него до 25.94 крони за едно евро.
За разлика от чешките си колеги Бенк ъф Инглънд на 3 август запази без промяна основната лихва на Острова и щедрата си програма за парични стимули. Английските банкери понижиха прогнозите си за икономическия растеж на страната на 1.7% през тази и 1.6% през идната година (срещу съответно 1.9 и 1.7 процента).
