Лятото вече е във вихъра си и приканя всеки ден да вземеш раничката си и да тръгнеш. А България е толкова цветна, че дава възможност всеки ден да бъдеш на различно и интересно място.
Освен че привлича любителите на морето, град Поморие предлага и различни туристически атракции. Музеят на солта, един от стоте национални туристически обекта у нас, е една от тях. В Поморие, древният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена. Музеят е открит на 7 септември 2002 г. с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма ФАР. Той е единственият в България и в Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода.
През 2012-2013г. е реализиран проектът "Поморие – туристическа атракция – град на солта, древна история и традиции", с който Поморийските солници и Музея на солта се превръщат в целогодишна туристическа атракция. Целите на проекта са да се популяризира и съхрани нематериалното културно наследство на древно Анхиало, да се съхранят солниците като недвижим паметник на културата. Предвидени са средства за цялостно благоустрояване на Музея и района около него, както и различни иновативни способи за привличане на туристи.
Музеят се състои от експозиционна зала и 20 декара солници на открито, където и до днес се добива сол. Той разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяваща развитието на солодобива в района, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Интересни видеофилми могат да се видят с помощта на съвременни аудио-визуални средства. Музеят се намира в самия град Поморие, на брега на Поморийско езеро.
Поморийското езеро е крайбрежна лагуна (залив, отделен от морето с пясъчна коса или коралов риф), разположена северно от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока и оттока на морска вода. Дълбочината му не надвишава 1.4 м, а солеността 60-80 процента. Използва се за добив на сол (около 30 000 т годишно) и лечебна кал. Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Общо 269 различни вида птици са наблюдавани в района на влажната зона.
От 2010 г. на южния бряг на Поморийско езеро работи посетителски и природозащитен център. В близост до центъра е и единственият в страната Музей на солта.
С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийското езеро и прилежащите територии от 2007 г. официално е включено в Европейската екологична мрежа "Натура 2000" като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.
В откритите солници, част от музея, и до днес се добива сол по "древна анхиалска технология". Според историци тя се практикува на това място още от V в. н. е. и включва извеждането на морската вода от морето през езеро до по-малки басейни. Там водата се изпарява, а останалата солта допълнително кристализира в малки солници. Посетителите имат възможност да наблюдават всеки един етап от този процес. Възстановена е и част от теснолинейка, която в миналото е служела за пренасяне на солта.
В експозиционната зала са изложени снимки от началото на 20 век, както и копия на документи от 15-19 век, разказващи за производството и търговията със сол през периода. Списъкът с експонати включва традиционни инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други. Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол.
Поморийското езеро е важна спирка от миграцията на прелетни птици, част от Виа Понтика. На изкуствени острови в езерото гнездят видове като речни и гривести рибарки, саблеклюн и други. Музеят предоставя възможност за наблюдение на птиците чрез специални камери, монтирани в самите солници.
Виа Понтика (от латински: Via Pontica, Черноморски път) е древен римски път, който върви покрай Черно море. Започва от Константинопол и минава през Аполония, Дебелт, Анхиало, Месемврия, Одесос, Бизон (в наши дни в България), Калатис, Томи и Истрос (днес в Румъния).
Днес Виа Понтика е наименованието и на един от главни маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка. Минава през територията на България – над Странджа и по бреговата ивица на Черно море. Този маршрут следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни птици, измежду които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов пеликан в Европа, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд.
Един от пунктовете по Виа Понтика, където мигриращите птици традиционно спират да почиват, а някои и остават да зимуват и гнездят, са Бургаските влажни зони. През 2001 година на южния бряг на езерото в специално укритие е изграден пункт, където орнитолози от БАН и Българското дружество за защита на птиците и цяла Европа се стичат, за да наблюдават птиците, т.нар. birdwatching.
