Само 45 от 655-те депутати в германския Бундестаг са ангажирани единствено с основната си работа – да приемат закони. Останалите се занимават и с друг бизнес, като всеки трети получава от време на време и сериозни суми. До този извод е стигнал социологът Свен Остенберг, направил изследване по темата. Данните, на които се позовава той, са предоставени от самите парламентаристи и са достъпни на сайта на федералния парламент.
Повечето депутати – над 400, работят на обществени начала, но 193-ма получават допълнителен доход. За почти четирите години, изминали от мандата им, те са спечелили 37.6 млн. евро. Впрочем от официалните данни може да се разбере само приблизително колко и от кого са получени парите. Става дума за меките правила на отчетност, критикувани отдавна от организациите за борба с корупцията. Народните избраници не са задължени да записват точната сума на доходите си, а само да указват към коя от десетте възможни групи по доходи принадлежат. Първата е от хиляда до 30 хил. евро, а десетата – над 250 хил. евро.
По-голямата част от декларираните суми се отнасят към първата група, но има и депутати, които са успели да спечелят от странична дейност не по-малко от 2 млн. евро. Сред тях например е Филип фон унд цу Лерхенфелд представляващ в Бундестага баварския Християнсоциален съюз. Печалбата му би могла да надхвърля и 3 млн. евро. С допълнителни дейности се занимават най-вече членовете на фракцията ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел, представляващи две трети от депутатите с външни платени занимания. На тях се падат и 80% от споменатите 37.6 млн. евро.
Всъщност значението на цифрите не бива да се преувеличава, защото не става дума за чиста печалба и в сметките освен приходна има и разходна част. А тя е най-висока при онези, които са посочили най-големите суми, като споменатия Лерхенфелд, занимаващ се със селско стопанство. Освен това върху печалбите трябва да се плащат и данъци. Така или иначе, проблемът не е в допълнителните доходи, а в тяхната непрозрачност. Социологът Остенберг обяснява, че въз основа на данните, посочени от депутатите, е невъзможно да се разбере каква цел се преследва със страничните занимания – общественополезна, частна търговска или заплащане на лобистки услуги от отделни лица, предприятия или цели отрасли.
В работата на известния немски политик от Социалдемократическата партия Пер Щайнбрюк за футболния клуб "Борусия", Дортмунд, едва ли може да се заподозре някакъв конфликт на интереси. Но допълнителните доходи на съпартийката му и заместник-председател на Бундестага Ула Шмит може да се окажат по-проблематични. Тя е член на попечителския съвет на швейцарския фармацевтичен концерн Siegfried Holding и само през 2016-а е спечелила 205 хил. евро. В продължение на много години Шмит бе министър на здравеопазването и прекрасно познава ситуацията в отрасъла. На въпрос на журналисти от Der Spiegel тя отговори, че е попълнила всички формуляри според действащите изисквания, а от 2009-а "не се занимава с политиката в сферата на здравеопазването".
Въпросната депутатка и колегите й не виждат никакъв проблем в подобни казуси и смятат, че умеят да отделят страничната си дейност от основната. Според бившия министър на транспорта Петер Рамзауер, който получава до 130 хил. евро годишно от Германо-арабската търговско-промишлена палата, публикуваните данни "само въвеждат в заблуждение". Но когато иде реч за известни политици, обществеността би искала да знае поне с кого си сътрудничат. Колкото до индивидуалните предприемачи с депутатски имунитет, нещата са още по-мъгляви. Те дори не са длъжни да посочват от кого получават допълнителни доходи. По силата на закона е достатъчно само да отбележат в графата "партньор №3" или "клиент №2".
Свен Остенберг твърди, че целта му не е била да покаже, че лобисти "купуват" парламента, но по думите му се "създава усещане, че той може да бъде купен". Много обществени организации искат по-строги закони, например да се забрани на членовете на парламентарната комисия по икономика да заемат длъжности в промишлеността. Самият Остенберг има и някои алтруистични предложения към депутатите със странични доходи, включително да жертват част от тях за благотворителност. Още повече че заплатата на немските парламентаристи от 1 юли 2016-а е 9 327 евро месечно, както се посочва на сайта на Бундестага.
