В ранното утро на 12 юни 2003 г. автомобил на саудитски принц спира пред дворец в покрайнините на Женева. Младият аристократ се казва Султан бин Турки бин Абдул-Азис, а палатът е собственост на вече покойния крал Фахт. Любимият син на монарха – принц Абдул-Азис Фахт, е поканил Султан на закуска. По време на срещата домакинът приканва госта си да се върне в Саудитска Арабия, обещавайки му, че конфликтът, възникнал заради критиките на Султан към ръководството на страната, ще бъде разрешен. Гостът отказва, след което принцът се извинява, че трябва да прекъсне разговора заради телефонно обаждане. Вторият човек в стаята – саудитският министър по делата на исляма шейх Салих ал аш-Шейх, също излиза и след няколко секунди в помещението нахлуват хора с маски. Те пребиват Султан, слагат му белезници и изпразват спринцовка във врата му. После в безсъзнание го откарват на летището в Женева, където вече го очаква транспортно-санитарен самолет в пълна готовност за излитане. Такава е версията за събитията, изложена от самия Султан пред швейцарски съд години по-късно.
Сред подчинените на Султан, които го очакват в един женевски хотел да се върне от закуската, е и прессекретарят му Еди Ферейра. "С напредването на времето тишината ставаше все по-оглушителна – спомня си той. – Не можахме да се свържем с охраната и това беше първият сигнал за тревога. Опитахме се да говорим и с принца, но без резултат."
През втората половина на деня пристигат двама неканени гости – посланикът на Саудитска Арабия в Швейцария и главният мениджър на хотела. Посланикът направо разпорежда служителите на Султан да напуснат пентхауса. По думите му той се намирал в Рияд и вече нямал нужда от техните услуги.
Всъщност какво толкова е сторил Султан бин Турки, че е принудил роднините си да го упоят насилствено и да го отвлекат?
Година по-рано саудитецът пристига на лечение в Европа и започва да дава интервюта, в които критикува саудитското ръководство. Осъжда ситуацията с правата на човека в родината си, оплаква се от засилването на корупцията сред принцовете и официалните лица на държавата и говори за необходимостта от реформи. Това е достатъчно предизвикателство за абсолютната монархия Саудитска Арабия, в която не се допуска никакво инакомислие.
"Знам, че или ще ме отвлекат, или ще ме убият"
Навремето Турки бин Бандар бил майор в саудитската полиция, отговарящ за охраната на кралско семейство. Но в резултат на вътрешносемейните разногласия по въпроса за наследяването на престола се озовава в затвор, а след освобождаването си бяга в Париж, където в началото на 2012-а започва да публикува видеообръщения в YouTube, призовавайки за реформи в Саудитска Арабия. Управниците реагират точно както в случая със Султан – опитват се да го убедят да се върне в родината си. Когато му се обажда зам.-министърът на вътрешните работи Ахмед ал Салем, Турки записва разговора, а след това го публикува в интернет. "Всички чакат с нетърпение завръщането ти, Аллах да те благослови", се чува на записа гласът на чиновника . "Чакат ме с нетърпение? – учудва се принцът. – А какво ще кажеш за писмата, които ми изпратиха служителите ти, че съм син на курва и ще бъда домъкнат обратно, както Султан бин Турки?". Зам-министърът се опитва да го успокои: "Те няма да те докоснат, та нали съм твой брат". "Не, писмата бяха от теб – казва Турки. – Бяха ми изпратени от министерството на вътрешните работи."
Заплашеният продължава да публикува видеата си до юли 2015-а, а към края на същата година изчезва. "Обикновено ми звънеше на всеки месец-два – разказва Ваел ал Халаф, блогър, активист и негов приятел. – След това изчезна за четири-пет месеца. Започнах да подозирам нещо лошо. Накрая разбрах от високопоставен чиновник в кралството, че Турки бин Бандар е заловен и отвлечен в Саудитска Арабия."
След като дълго време се опитва да намери някакви сведения за съдбата на Турки, Ваел открива информация в марокански вестник, че е арестуван, когато се подготвя да се върне от Мароко във Франция и че местен съд го депортира по искане на саудитските власти. Малко преди да изчезне, той подарява на приятеля си екземпляр от своя книга с автограф, който изглежда пророчески: "Драги Ваел, не показвай това на никого, освен ако не ме отвлекат или убият. Знам, че или ще ме отвлекат, или ще ме убият. Знам също, че потъпкват правата ми, както и правата на целия саудитски народ."
"Единствената им съдба е подземният затвор"
По времето, когато изчезва Турки, друг саудитски принц – Сауд бин Саиф ал-Наср, член на кралското семейство със сравнително нисък ранг, голям любител на европейските казина и скъпите хотели, споделя подобна участ. Сауд започва да пише критичните си туитове срещу саудитската монархия през 2014-а. Той призовава за съдебно преследване на длъжностните лица, подкрепили свалянето на египетския президент Мохамед Морси през 2013-а. През септември 2015-а Сауд стига още по-далеч. След като анонимен саудитски принц пише две писма, призоваващи за свалянето на крал Салман от власт, Сауд единствен от кралското семейство го подкрепя публично. Това е равнозначно на държавна измяна и вероятно е предопределило съдбата му. После акаунтът му в Twitter "затихва".
Друг дисидент – принц Халед бен Фархан, избягал в Германия през 2013-а, предполага, че Сауд е бил примамен да се качи на самолет от Милано за Рим уж за да обсъжда сделка с руско-италианска компания, планираща да открие филиали в Персийския залив. "Частният самолет на тази фирма е качил Сауд на борда, но не се е приземил в Рим, а в Рияд. Сега съдбата му ще е същата като на Турки… Единствената им съдба е подземният затвор", отбелязва Халед.
Рияд вместо Кайро
Принц Султан, който стои по-високо в монархическата йерархия, е местен от затвора в дома му и обратно. Но здравето му се влошава и през 2010-а кралското семейство му разрешава да замине за лечение в Бостън, щата Масачузетс. В САЩ той предприема ужасяващата за саудитските власти стъпка, подавайки молба в швейцарски съд за възбуждане на наказателно дело с обвинение срещу принц Абдул-Азис Фахт и шейх Салих ал аш-Шейх за отвличането му през 2003-а. Американският му адвокат Клайд Бъргстръсър изискал медицинска справка от болницата на крал Фейсал в Рияд, където Султан е хоспитализиран на 13 юни 2003-а. В нея се посочва, че принцът е дишал с помощта на тръба по време на анестезията и че половината му диафрагма била парализирана, вероятно в резултат на нападението.
За пръв път високопоставен член на саудитското кралско семейство подава заявление в западен съд за започване на процес срещу друг член на семейството. Но швейцарските власти не проявяват интерес. "Не направиха нищо, за да разследват случилото се на летището – изтъква Бъргстръсър. – Кои са били пилотите? Какви са били летателните планове, когато са пристигнали самолетите от Саудитска Арабия? Отвличането е станало на швейцарска земя и би трябвало да се изясни как точно се е случило."
През януари 2016-а Султан живее в скъп хотел в Париж и възнамерява да посети баща си в Кайро, също известен критик на саудитското правителство. Саудитското консулство предлага на него и обкръжението му (около18 човека, включително личен лекар, медицински сестри и бодигардове от САЩ и Европа) да се възползват от полета на частен самолет. И Султан се съгласява въпреки случката от 2003 година.
Когато пътниците разбират, че ще се приземят в Саудитска Арабия, Султан започва да чука по вратата на пилотската кабина и да моли за помощ. Членовете на екипажа заповядват на придружаващите го да останат по местата си. Те виждат през прозорците как хора с автомати обграждат самолета. Принцът е извлечен навън, крещейки на служителите си да се обадят в посолството на САЩ. Той и медицинският персонал са отведени в една вила и поставени под въоръжена охрана. Останалите са настанени в хотел, където три дни ги държат без паспорти и телефони. Накрая им разрешават да напуснат страната. Оттогава за принц Султан не се знае нищо.
