Николай М. Ваньов,
финансов консултант
Държавните ценни книжа на водещите страни от еврозоната, както и щатските облигации поскъпнаха чувствително тази седмица на фона на очакванията за допълнителни сигнали и насоки каква ще е паричната политика на централните банки след насрочената за петък (25 август) среща в Jackson Hole. Десетгодишните трежърита достигнаха доходност от 2.17%, което е най-ниската им стойност за последните два месеца. В началото на юли дългосрочните щатски облигации се търгуваха при доходност от 2.40% и оттогава насам тенденцията е за плавно понижаване на дохода. Апетитът за придобиване на щатски държавен дълг до голяма степен бе провокиран от вече традиционните за това време от годината турбуленции около размера на държавния дълг на САЩ. А се очаква следващия месец да има решение за увеличение на лимита. Рейтинговата агенция Fitch предупреди за евентуален преглед и корекция на рейтинга на най-голямата икономика в света, в случай че страната не успее да постигне споразумение за размера на дълга. Поскъпване на книжата, съответно спад в изискуемата доходност, наблюдавахме и в по-късия край на кривата на доходността. Петгодишните щатски облигации се търгуваха при нива около 1.76%, а тези с падеж след две години, които са най-чувствителни към очакванията за посоката на паричната политика на централната банка, носеха доходност около 1.32 процента.
И на Стария континент инвеститорите все още очакват затягане на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), прогнозите са това да стане в периода септември – октомври. В публичното пространство циркулират редица спекулации, но сякаш най-логичната мярка изглежда редукция в размера на изкупуваните активи от банката, която ще доведе до изтегляне на ликвидност от пазарите. Истинско предизвикателство представлява решението колко точно парична подкрепа е необходима, за да се поддържа възстановяването на икономическия растеж в региона и то все пак да остане на стабилни нива. Със сигурност последното нещо, което президентът на ЕЦБ – Марио Драги, иска, е да избърза с премахването на част от стимулите и това да наруши и бездруго крехкия баланс в евросистемата. Основният показател в еврозоната – инфлацията, без влиянието на храните и горивата остава далеч от целевото ниво от 2% и това несъмнено е трън в очите на повечето представители на Европейската централна банка. Изключение тук винаги прави Германия, която от доста време е против експанзионистичната политика и апелира за изтегляне на стимулите. Поглеждайки към най-голямата европейска икономика, през тази седмица десетгодишните германски облигации поскъпнаха чувствително, като доходът по книжата падна до 0.38 процента. Късите немски книжа не направиха изключение, търгувайки се при доходност около минус 0.73 процента.
Материалът не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.
