Сребърният фонд, в който се съхраняват резервните пари за пенсии, да продължи да бъде обособена част от държавния бюджет, но оперирането със средствата от него ще става по ред, определен със специален закон. Ще бъде премахната и забраната той да се ползва преди 2018 година. Тези неясни намерения са записани в проектозакона за изменение на Закона за публичните финанси, предложен от Министерството на финансите, който е обявен за обществено обсъждане.
Общият паричен ресурс на фонда към 31.07.2017 г. е в размер на 2.8 млрд. лева. Всичките пари са оформени в годишни депозити в БНБ с решения на управителния съвет на фонда.
Истинското име на този фонд е Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС). Той беше създаден така, между другото, с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 година. Две години по-късно, в края на 2008 г., Народното събрание благоволи да приеме и Закон за ДФГУДПС и неговото изпълнение беше възложено на министъра на финансите. Неслучайно всеки финансов министър си тълкува закона, както му изнася и си поръча на парламента промени, които обслужват въжделенията му. Практиките са се подчинявали винаги на една цел – да се внасят колкото се може по-малко средства във фонда, а средствата в него да не се инвестират, за да не се дава повод на опозицията да скача срещу начина на раздвижване на парите.
Връх на циничното отношение към Сребърния фонд обаче достигна финансовият гуру на Бойко Борисов – министърът в първото му правителство Симеон Дянков.
Подсъдният в момента ексфинансов министър (за продажбата на миноритарния държавен дял от 33% в "ЕВН Електроразпределение" и "ЕВН Електроснабдяване" на 21 декември 2011 г.) вероятно ще трябва да отговори и на един страничен, но също толкова неудобен въпрос. А той е: "Защо никаква част от получените от държавата над 90 млн. лв. от продажбата на тези два пакета не влезе в Сребърния фонд?" Вместо това беше създадена нова специална структура, в която да бъдат отклонени средствата.
Същевременно Дянков беше и единственият мераклия да раздвижи парите от фонда. Но предложението му се видя твърде рисково за централните банкери, синдикатите и работодателите и беше парирано овреме. Европейската централна банка и европейските финансови регулатори също категорично възразиха на идеите му.
Логично възниква въпросът – след като бяха необходими повече от две години, за да се стигне до приемането на закон за сребърния фонд, колко време още ще бъде необходимо, за да започне той да се управлява действително на капиталов принцип? Разбира се, предвид статута на фонда е ясно, че управлението трябва да е максимално консервативно. Но това все пак не премахва необходимостта от създаване на инвестиционна стратегия, в която да се опише визията за финансовото управление на активите: нормата на доходност, риска и пр. в средносрочен и дългосрочен период.
Нещо повече – липсват и финансов анализ, и прогнози за развитието на фонда, както и ролята му в очертаващия се фискален колапс на държавната разходопокривна система. Истината е, че наличието на Сребърен фонд сам по себе си не е достатъчно условие за стабилизиране на пенсионната система и осигуряване на фискалната стабилност в дългосрочен план.
Целта на създаването на фонда е да се подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система. Това се постига, като се заделят определени, допълнителни или извънредни приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години. Тези средства е предвидено да се инвестират, за да се осигурят допълнителни средства за фонд „Пенсии". Средствата на фонда са самостоятелно обособена част от централния бюджет, съответно част от фискалния резерв.
Фондът трупа пари от няколко източника. В годината след създаването му това са 50 на сто от икономиите на разходите по републиканския бюджет за 2007г., установени като разлика между постъпленията по план и отчетените суми, 25 на сто от отчетените по републиканския бюджет за 2007 г. приходи от приватизация, както и бюджетните излишъци по консолидираната фискална програма над 3 на сто от брутния вътрешен продукт за 2007 година.
На следващата година законът се изменя и във фонда вече влизат текущо 90 на сто от паричните постъпления от приватизация на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала и 90 на сто от паричните постъпления от начислени неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори.
С Решение № 730 на Министерския съвет от 2016 г. са приети Дългосрочна инвестиционна политика на ДФГУДПС и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата на ДФГУДПС за периода 2017-2019 година. Но крайно консервативната политика за управление на средствата от фонда продължава. Може би до новите промени, които ще разрешат "раздвижването" на парите от фонда. В интерес на пенсионерите или на някой друг…
