Започне ли да се разплита кълбото, не знаеш какво ще откриеш в края му. Така можем да определим ситуацията след публикуването на текста на в. „БАНКЕРЪ“ под заглавие „Лукарски влезе в отбора гепи и бегай“ (бр. 32 от 11 август).
Тогава разказахме как малко преди да освободи поста като икономически министър (преди около година) Божидар Лукарски решава да забие последния пирон в останките на „скубаното“ близо четвърт век някога печелившо държавно дружество „Металокерамика“ ЕООД (наследник на бившия Институт по металокерамика в София). Събитията след това негово решение да продаде дружеството се развиват повече от светкавично. Избраният от него ликвидатор на предприятието Цветко Начев бързо обявява търг и определя купувача – едноличното дружество с ограничена отговорност „Билд Ми груп“, собственост на Методи Иванов. Договорът за покупко-продажба на търговското предприятие е подписан за шокиращата цена от… 17 400 лева.
Като оставим настрана безумната „оценка“ (в интерес на истината, тя не е приемана от принципала на дружеството), освен че е подозрително ниска на фона на балансовата стойност на активите на МК, които според публикувания в края на 2014-а финансов отчет са 297 хил. лв., а задълженията му – 175 хил. лв., не е за подминаване фактът, че става дума за база, намираща се в бившата научнопроизводствена зона "Дианабад" в столицата, на ул. "Тинтява" 122 до гара "Пионер". А там, както повечето софиянци знаят, цената на терените е доста солена…
Продължава да пари и до днес забърканата и подгрята от министъра и от подопечния му ликвидатор каша с тази
скандална „продажба“
Оказва се, че върху апетитните имоти на дружеството отдавна са били възложени възбрани заради съдебен спор между братята Марио и Лъчезар Станоеви, които осъждат МК за дълг от 80 хил. лева. Поради безхаберието на "началниците" на държавното дружество по него се трупат лихви и във времето дългът нараства до 280 хил. лева.
Въоръжени със съдебното решение и за да си приберат парите, братята прибягват до услугите на частния съдебен изпълнител Миладин Миладинов. В края на септември миналата година той обявява търг за продажбата на двете административни сгради и на производствения корпус, собственост на държавното дружество МК ЕООД. Едната е триетажна, издигната е през 1986-а върху застроена площ от 760 кв. метра. Втората е двуетажна, с площ от 526 кв. м, а производственият корпус заема 433 кв. метра. Началната тръжна цена според обявлението е 544 243.40 лева. Имотът е апетитен и привлича купувачи. Търгът е спечелен от дружеството с ограничена отговорност „Артекс Диамант“ ООД, собственост на Пламен и Весела Мирянови, които плащат за имота на ул. "Тинтява" 122 сумата от 875 хил. лева.
Простата сметка показва, че след удовлетворяване на кредиторите от продажбата на частния съдебен изпълнител в сметките на ликвидираното държавно дружество (т.е. на държавата) остават близо 600 хил. лева.
Да, ама не
както казваше един известен наш колега (за съжаление вече покойник). Изведнъж „претендентите“ както за имотите, така и за тези пари стават много.
Първо „купувачът“ на търговското предприятие МК – „Билд МИ груп“ (придобил го за 17 400 лв.), се опитва да спре прехвърлянето на имотите от частния съдебен изпълнител на купувачите и атакува в съда постановлението за тяхното възлагане. Основанията са, че преди тази предходна продажба „купувачът“ на предприятието по нея бил превел по сметката на частния съдебен изпълнител сумата от 305 хил. лева. Според него с тази сума кредиторите следвало да са удовлетворени и така сградите щели да си останат негова собственост. Само че тази хватка не минава – в този момент процедурата вече е в ход и съдебният изпълнител връща на Методи Иванов тези пари. А както вече бе посочено – при проведения търг съдия-изпълнителят успява да продаде тези имоти 2.5 пъти по-скъпо, отколкото е предложило „Билд МИ груп“.
С определение от 5 май 2017-а Софийският градски съд съответно отхвърля иска на фирмата на Методи Иванов като… недопустим.
Това обаче
не спира „похода“ на съдебните дела
В съда са представени… седем иска от новопоявили се „кредитори“.
С повечето от тях се занимава един и същи адвокат – Кирил Перусанов, който представлява и „Билд МИ груп“. Така никому неизвестната „Калина козметикс“ ЕООД на Румен Симеонов предявява претенция, че в последните 10 години е „владяла“ едната от сградите на МК като „изоставена“ и поискала да я придобие… по давност. Само че никой в околността никога не бил виждал „владетеля“ на имота…
Появява се и друг „кредитор“ – едноличното дружество с ограничена отговорност „ЕМ фууд енд кетъринг“ на Йоана Стойчева. Тя претендира, че е имала договор за наем с МК от 14 март 2016-а (малко преди ликвидаторът на държавното дружество МК Цветко Начев да „организира“ неговата продажба). Поради факта, че сградата е продадена, тя иска обезщетение от… 19 200 лв., а също държавното дружество, което на практика е в ликвидация, да бъде обявено в… несъстоятелност. На 11 юли със свое решение Софийският градски съд отхвърля и тази претенция поради липса на доказателства, че някога някой е плащал такива пари. Още повече че дружество, обявено в несъстоятелност, няма право да отдава свои имоти под наем…
Чрез последващ иск (отново чрез адвокат Перусанов) самото „Билд МИ груп“ също предявява претенции за „своите“ 305 хил. лв., независимо че тези пари, както се твърди, са върнати от частния съдебен изпълнител.
За всеки начинаещ юрист е ясно
че подобно „заливане“ на съда с искови молби има за цел да създаде хаос в системата и да се търси вариант поне едно от решенията да попадне на „правилния“ съдия, за да могат по-късно всички останали решения да бъдат отново „атакувани“.
Не е лошо да припомним и още един факт, на който в. „БАНКЕРЪ“ отдели специално внимание. В договора за покупко-продажбата, сключен с търговското предприятие „Билд МИ груп“ (с който редакцията разполага), е залегнала една прелюбопитна клауза.
В чл.9 (1) на контракта е записано, че ако договорът бъде развален, унищожен или обявен за нищожен по вина на някоя от страните, същата дължи неустойка… в петкратен размер на договорената цена. Простата сметка показва, че става дума за „компенсация“ на стойност 87 000 лева. С думи прости, да бъде изтръскана държавата с колкото може.
Проверявайки всички документи, на които се натъкнахме, видяхме и две адвокатски пълномощни, издадени на адвокат Марин Маринов – той се оказа процесуален представител както на ликвидатора продавач Начев, така и на… „купувача“ Методи Иванов…?!
Нека пак да напомним, че „битката“, която описваме тук, се води за три сгради в скъпия столичен квартал „Дианабад“.
Натрапващото се повторение на имената
на участниците в целия този откровен водевил, разиграван повече от година, ни върна няколко години назад. Тогава в. „БАНКЕРЪ“ подробно описа една скандална обществена поръчка (за ремонта на Зимния дворец на стойност 50 млн. лв.), организирана от тогавашното ръководство на дружеството „Академика 2011“, а също и сериозните финансови злоупотреби на тогавашните му ръководители. По това време това са 26-годишният състудент със сина на бившия спортен министър Мариана Георгиева – Марин Маринов, и… Цветко Начев. Заради "делата" на двамата „другари“ служебният спортен министър Евгения Раданова не само ги уволни, но изпрати и сигнали в прокуратурата. Резултат от тях обаче все още няма.
Толкова за миналите работи – колкото да си спомним, че у нас законите и наредбите често са врата в полето. Сега юристите на Министерството на икономиката ще харчат държавни пари, за да водят дела и да се „бранят“ от купувача "Билд Ми Груп", който продължава да оспорва прогласяването на договора му за покупко-продажба на държавното търговско предприятие МК за нищожен. От икономическото ведомство ни обясниха, че делото е насрочено за 18 септември. На това заседание се очаква да бъде изслушана и приета комплексната експертиза за стойността на търговското предприятие.
В същото време "Билд Ми Груп" продължава с опитите си да бъде вписано в Търговския регистър като негов собственик. На този етап Агенцията по вписванията е постановила няколко отказа да го регистрира като такъв. Но пък с решение от 17 февруари 2017 г. Софийският градски съд е постановил прехвърлянето на търговското предприятие да бъде вписано. Въпреки опитите този акт да бъде спрян с Определение №1645 от 18 май 2017 г. на Софийския апелативен съд това решение се потвърждава.
Що се отнася до собствеността върху активите, там съдебната сага със сигурност ще продължи още дълго. И накрая със сигурност „изгорелият“ ще е държавата.
