Стремителният спад на зелените пари през последните седмици е сравнително малък проблем за Щатите и доста по-съществен за останалия свят, смята главният икономически съветник на "Алианц" – Мохамед Ел-Ериан.
Коментирайки 5-процентният ръст на американския долар откакто бе избран за президент, до края на 2016-а, Доналд Тръмп предупреди през януари 2017-а, че щатската валута е "прекалено силна" и намалява възможностите на щатските компании да се конкурират на международната сцена. Оттогава, след периодични колебания и завои, доларът започна да поевтинява и по време на търговската си сесия на 8 септември падна до най-ниската си стойност за последните 33 месеца. Тогава индексът, отчитащ цената му към кошницата от шест основни валутни конкуренти, "докосна" 91.011 пункта – ниво, невиждано от януари 2015-а насам. Това пък представлява 9-проценен спад на търговско претегления доларов индекс от началото на годината досега. Нещо повече, движението бе с доста по-широка база – към валутите и на развитите, и на развиващите се стопанства. Дори към онези с отколешна обвързаност към долара, включително и китайският юан.
Въпреки че някои социални групи от състава на американските домакинства и фирми ще понесат удар от поевтиняването на долара, като цяло се очаква то да е благоприятно за щатското стопанство. Защото стимулирайки ценовата конкурентна мощ, ще "дръпне" и икономическата активност, и създаването на работни места. Финансовите пазари също ще получат подкрепа, като се има предвид, че компаниите, чиито акции са включени в борсовия индекс S&P 500, получават от задгранична дейност значителна порция от приходите си. Увеличават се и шансовете на Федералния резерв да продължи да нормализира паричната си политика след прекалено дългия период на нестандартни мерки.
Тази картина, обаче, не е толкова розова за останалия свят. Повечето стопанства в момента се борят с доста силни насрещни ветрове за растежа им. А в случая с Европа – и с низходящ натиск върху инфлацията, която упорито остава ниска. Отрицателно влияние върху икономическия подем оказват също продължаващото забавяне на реформите и използването на политиките, които го стимулират. На пръсти се броят и страните, които могат да се справят с продължителен период на мощен ръст на валутите им, просто защото механизмите, компенсиращи растежа, са прекалено слаби.
Причините за доларовия срив се простират нашироко – от вътрешната обструкция срещу политиката на президента Тръмп до геополитическото напрежение и развихрилите се природни стихии. Но те постепенно отшумяват и търговците отново съсредоточиха вниманието си върху фундаменталните показатели и към очакваните промени в паричните стратегии от двете страни на Атлантика.
В резултат, в началото на седмицата зелените пари започнаха да се възстановяват и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември поскъпнаха до под 1.19 за едно евро. Мощен стимул за движението бяха публикуваните данни за потребителските цени в Щатите през август, които са се увеличили с 0.2% спрямо юли и с 2.4% на годишна база. Това пък сериозно повишава шанса за още едно повишение на лихвите от Федералния резерв до края на годината.
Паричният комитет на щатската централна банка ще проведе официалното си съвещание през идната седмица (19 и 20 септември), но не не се очаква да промени лихвената си политика. А пазарните играчи в момента оценяват, че шансът за още едно повишение на лихвите до 31 декември е 40 процента.
И докато повечето валути се търгуваха в тесни граници, в центъра на вниманието попадна британският паунд, който на 12 септември "удари" едногодишен връх и изскочи над 1.33 щ. долара. Двигател на възхода бе 2.9-процентният ръст на годишната инфлация на Острова през август – доста над целевите 2% на "Бенк ъф Инглънд". Впоследствие английските пари се върнаха под 1.33 долара и в късната следобедна търговия в Европа на 13 септември се разменяха срещу 1.3233 долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през миналата седмица и през първите два на тази не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1697 млн. евро (3318 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.8% дял от купената и продадена валута.
