Синдиците на Корпоративна банка са събрали 40.93 млн. лв. през август 2017-а, с които са попълнили масата на несъстоятелността й. Това става ясно от официално публикуваният им отчет. Това е най-голямото месечно постъпление откакто е започнала процедурата по несъстоятелност на КТБ, (през пролетта на 2015-а). Тъкмо по тази причина тя заслужава специално внимание, тъй като в доклада на синдиците четем, че от всичките тези 40.93 млн. лв. малко над 40 млн. лв. са "от други източници". Интересно какво разбират синдиците под термина "други". Но тъй като с тях комуникацията по такива въпроси е трудна, да не кажем невъзможна, опитахме се да научим истината по заобиколен път.
От свои източници в. "БАНКЕРЪ" разбра, че въпросните малко повече от 40 млн. лв. са плащането, което Държавната консолидационна компания е направила за да закупи от Корпоративна банка вземането й от оръжейното предприятие "Дунарит". И веднага изниква въпросът – защо тази сума е вписана в графата "други", а не като "постъпления от продажба на финансови активи"? Единственото обяснение, което ни идва на ум е, че това е направено, с цел да се прикрие източника на прихода, тъй като синдиците на КТБ са наясно, че извършената от тях финансова операция с вземането от "Дунарит" разтресе цялата държава.
Важно е да припомним в детайли как синдиците на КТБ се сдобиха с това вземане. Както "БАНКЕРЪ" вече писа в няколко броя на 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка, Едуардо Миролио като един от най-големите й депозанти (в лично качество) и посредством няколко негови дружества сключва цесии с "Дунарит".
По това време предприятието е един от големите кредитополучатели на банката. Неговите задължения са за над 90 млн. лева. Чрез тези цесии италианският бизнесмен се опитва да спаси част от парите си, а задълженото дружество – да погаси част от задълженията си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит" и Миролио вече са уредили взаимоотношенията си. Като партньори по това време, те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв. – суми, дължими на "Е.Миролио" ЕАД. След време обаче Миролио започва да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че прехвърля своето вземане на "Виафот инвестмънт България" (която е собственост на вирджинската офшорка Viafot Limitd и за която се смята че е свързана с Дилян Пеевски). Миролио се разделя и със своите 50% от "Техномаркет", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак".
Цената на сделката с "Виафот инвестмънт България" за придобиване на вземането от „Дунарит“ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското дружество пък прави ново прехвърляне на това вземане – този път към своя собственик Viafot Limitd. В същото време мениджмънтът на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на предприятието на фирмата на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко". Схемата е проста – чрез увеличение на капитала. Срещу плащане в размер на 60 млн. лв. Гебрев трябва да придобие дял от 88 на сто от дружеството. Сделката обаче е блокирана именно от Viafot.
От документите, вписани в Търговския регистър, става ясно, че на 5 юли 2017-а Viafot е прехвърлило вземането на регистрираното с 5 хил. лв. капитал еднолично дружество с ограничена отговорност "Дипи", собственост на Добрин Иванов. Срещу… 22 млн. евро. Сделката, която Иванов е сключил с Viafot обаче, остава в тайна за шефовете на "Дунарит". За тях този факт става известен едва на 25 август, когато "Дипи" на свой ред продава вземането си на КТБ срещу първоначалното задължение – 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лева. На 25 август 2017-а – в деня, когато Корпоративна търговска банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до седем дни, а останалите – до една година.
Повтаряме всички тези факти, защото от тях логично възниква въпросът колко всъщност е нетната полза за КТБ от цялата тази операция на синдиците? Защото в сметката й сега са влезли 40 млн. лв., но преди това за закупуване на задължението на "Дунарит" от същата сметка е извадена левовата равностойност на 22.2 млн. евро и 1.77 млн. долара. Вярно е, че Държавната консолидационна компания трябва да плати на КТБ още 6.9 млн. лв., но дори и тях да прибавим, ако тази сума сравним с общата сума за закупуване на вземането от "Дунарит", ще видим, че финансовия ефект за КТБ и за масата на несъстоятелността е минимален. И пак въпрос – това ли е работата на синдиците на КТБ – да въртят сложни финансови операции за милионни със съмнителен ефект за попълването на масата на несъстоятелността. При това тези операции легализират и всъщност осребряват вземания на фирми, придобити вследствие на прихващания чрез депозити и кредити от КТБ, срещу които и правителството и синдиците декларираха че ще се борят със всички законови средства. Явно борят се само с някои от участниците в тези прихващия, а на други… плащат директно. Явно затова приходите от 40 млн. лв. са прикрити в графата "други".
