EV1 е първата електрическа кола в света, пусната в серийно производство от "Дженерал Моторс" в САЩ през 1996-1999 година. Това е и първата кола на GM, проектирана да бъде електрическо превозно средство от самото си начало. На този автомобил е посветен документалният филм "Кой уби електрическата кола?", с участие на известни холивудски актьори.
Иначе историята на "Джѐнеръл Мо̀търс" (General Motors, съкратено GM), американската корпорация, производител на автомобили и камиони, започва на 16 септември през 1908 г. в град Флинт, щата Мичиган. Начело на компанията застава Уилям Дюрант. През последвалата година Дюрант въвежда в производство "Кадилак", "Елмор", "Оуклънд" (по-късно преименуван на "Понтиак") и други возила. Дюрант изгубва контрол над GM през 1910 г. поради натрупани дългове. След няколко години Дюрант основава автомобилната компания "Шевролет Мотър" и за целта той си осигурява контролен дял от GM. Дюрант си връща управлението над компанията след една от най-драматичните пълномощни войни в американската бизнес история. Скоро след това, след като нововъзникналия автомобилен пазар се срива, Дюрант отново губи контрол над компанията, този път завинаги. Алфред Слоън е избран начело на компанията и я довежда до следвоенно световно доминиране. Този безпрецедентен растеж на GM трае от края на 70-те години до началото на 80-те години на миналия век.
"Джѐнеръл Мо̀търс" отдавна работи и върху превозни средства с алтернативно гориво. Решението за масово производство на електрически автомобил е взето от GM главно поради новия закон приет от управата на щата Калифорния, който е изисквал минимум 2% от произведените превозни средства да са с нулеви емисии. През 1987 г. GM печели световното състезание за соларни коли в Австралия с уникалния модел "Сънрейсър". Голяма част от технологията от Sunraycer намери пътя си в прототипа Impact – електрическо превозно средство, предшественик на най прочутия електромобил EV1. Това е електрически автомобил, разработен изцяло от нулата и това допринася за високите производствени разходи. Програмата EV1 първоначално е стартирана от инженер на GM, на име Кенет Бейкър, който е имал водеща роля в програмата Electrovette през 1970 година.
EV1 е първият автомобил в историята на GM, който носи името "General Motors" на табелката си, вместо собствена марка. Първата "генерация" на колата, се е захранвала от старомодни оловно-кисели батерии и е с обявен диапазон от 70 до 100 мили. От нея са произведени 660 коли, боядисани в тъмно зелено, червено и сребристо. Автомобилите са били предоставяни чрез лизингова програма, с опция за закупуване на автомобила, която е специално забранена с договорна клауза (Препоръчителната цена на дребно е цитирана 34 000 щ.д.).По подобен начин (като в предварителната програма PrEView), лизингополучателите са предварително проверени от GM, и само жителите на Южна Калифорния и Аризона са допускани за участие. Лизингът за EV1 варира от 399 до 549 щ.д. на месец.
За представяне на новата кола пред медиите, са отделени 8 млн. щ.д. за промоционална кампания, която включва телевизионна реклама в най-гледаното време, билбордове, уеб сайт, и реклама по време на премиерата на филма със Силвестър Сталоун – Daylight.
Първите лизингополучатели са знаменитости, ръководители и политици. Общо 40 договора за лизинг на EV1 са били подписани по случай излизането на модела с обещанието, че ще се отдадат под наем още 100 автомобила до края на годината. Доставките започват на 5 декември 1996 година.
През първата година на производство, GM дава под наем само 288 автомобила. Въпреки това, до 1999 г., бранд мениджъра на програмата – Кен Стюарт, описва реакцията на водачите на автомобили EV1 като "wonderfully-manical loyalty". Лизингополучателите интегрират EV1 в начина си на живот, което прави колата по-малко новост, а само още един източник на транспорт. Актьорът Том Ханкс, лизингополучател, похвалва колата в късно вечерно токшоу, казвайки: "Вярвате или не, тази кола е страхотна!"
Въпреки това по онова време мениджърите на GM като че ли изпитват противоречиви чувства към своето творение и първоначалното му представяне. Докато един от първите EV1 телевизионни клипове е номиниран дори за награда Еми, по-късно рекламата е била ограничена до пощенска реклама и телевизионни реклами в нишовите канали.
До 2002 г. са произведени общо 1117 EV1s, въпреки че производството им е приключило още през 1999 г., когато GM сваля EV1 от конвейра. От тях само 800 са продадени.
Карането и притежанието на EV1 не е като при обикновената бензинова или дизелова кола. EV1 е имала най-малко съпротивление от вятъра – до 2-3 пъти по-ниско спрямо това при обикновените коли. Единственият шум при каране по автомагистрала е бил този на гумите – без шум от мотор или вятър. При бавна скорост и при престой не се е забелязвал никакъв шум. EV1 не са имали аналогови циферблати и всички данни са показвани в една тънка извита лента, монтирана върху арматурното табло, точно под предното стъкло. Скорост, разстояние и други показатели са се изписвали на дигиталния дисплей в средата на таблото.
Наемателите на EV1 са официални участници в "real-world engineering evaluation", проучване на пазара относно осъществимостта на производството и търговията с електрически превозни средства на пазарите в САЩ, предприето от GM's Advanced Technology Vehicles group. Докато реакцията на клиентите към EV1 е положителна, GM вярва, че електрическите автомобили заемат губеща ниша на автомобилния пазар и в крайна сметка смачкват за скрап всичките си електрически автомобили, независимо от протестиращите клиенти. Програма EV1 беше прекратена през 2002 г., и на лизингополучателите не е била дадена възможност за закупуване на колите си от GM, която се позовава на части, сервиз, и отговорност по договора.
На 7 февруари 2002 г. бранд мениджъра на GM Кен Стюарт уведомява лизингополучателите, че GM смята да изтегли колите. Това противоречи на по-ранно изявление, че GM не би иззел "колите на пътя от клиентите (taking cars off the road from customers)". Още тогава шофьорите на EV1 са се опасявали, че техните автомобили ще бъдат унищожени след като бъдат върнати.
В края на 2003 г. General Motors, ръководена по това време от изпълнителния директор Рик Вагонер, официално прекратява програмата EV1. GM заявява, че не може да продаде достатъчно коли, за да бъде EV1 печеливша. Освен това, за избягване на бъдещите разходи (за поддържане, части и инфраструктура за доставка и услуги в срок от минимум 15 г., изискван от щата Калифорния) се налага, съществуващите договори за наем да не бъдат продължени, а всички коли е трябвало да бъдат върнати в притежание на GM.
През ноември 2003 г. GM започва рециклиране на колите. По-голямата част от отнетите EV1s са натрошени, няколко са дарени на музеи и образователни институции (e.g. Mott Community College in Flint, Michigan) с деактивиран двигател, в рамките на споразумение, че колите не бива да се активират и да са в състояние да се движат по пътя. Документалният филм "Кой уби електрическата кола?" представя доказателства, че GM остават с плановете за бракуване на автомобилите въпреки очевидния обществен интерес.
Спирането от производство на EV1 остава спорен момент, а привържениците на електрически автомобили, екологични групи и бившите EV1 наематели, обвиняват GM в саботаж на собствената си електрическа кола с цел да избегнат потенциалните загуби от неизгодни продажби (продажби, принудени от правителствените регулации). Също така обвиняват и петролната индустрия, която изблъсква електрическите автомобили извън пътя. Като резултат от принудителното възстановяване на собствеността и унищожаване на по-голямата част от EV1, непокътнатия и работещ EV1 е един от най-редките автомобили от 90-те години. Непокътнат EV1 наскоро се продаде за 465 000 щ.д. !
