Българският принос в "развитието" на глупостта е неизчерпаем. Нашенските управници за пореден път доказаха своята неадекватност. През последния месец те успяха да натикат в ъгъла поредната "златна кокошка" – сега от оръжейния бизнес.
Седмицата започна със спешно свикания Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, който трябваше да разгледа обстоятелствата около спрените лицензи за внос и износ на фирма "ЕМКО" ЕООД. В крайна сметка той не реши.. нищо.
Но граничещият с бизнес безумие казус беше включен в дневния ред по инициатива на двамата съпредседатели на съвета – вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов и министъра на икономиката Емил Караниколов.
До последния момент не само те двамата, но и премиерът Бойко Борисов уж подаваха сигнали, че имат волята проблемът с лицензиите да бъде решен. Очакванията, че здравият разум ще победи и ще престанем "да се излагаме пред чужденците", обаче се разбиха в
поредната чиновничско-административна манипулация
След почти половиндневна говорилня пресцентърът на икономическото министерство разпространи съобщение, от което стана ясно, че… решението отново се отлага.
В официалното съобщение се казва: "Преди началото на заседанието беше получено писмо от Главна дирекция "Национална полиция" относно казуса "ЕМКО". В писмото е посочено, че предвид обществения интерес структурите към дирекцията извършват проверка за констатиране на това дали са отстранени нередностите за съхранение на боеприпаси. Проверяващите органи са се ангажирали до 25 септември да приключат проверките и да уведомят Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за резултатите.
Съветът взе решение с пълно единодушие, че при получаване на констатациите ще бъде свикано извънредно заседание."
Преведено на човешки език, това означава, че лицензът на тревненското оръжейно предприятие за внос и износ на продукция остава във фризера до второ нареждане.
Сагата с "проверките" продължава от края на юли. Тогава е направена последната редовна проверка. Тя не е установила нередности, за което има и надлежно подписан протокол.
Нож само три дни след това в предприятието пристига цяла рота нови проверяващи, даже придружени от… кучета следотърсачи. В масираната акция участват представители на националната и на икономическата полиция, от службата за пожарна безопасност и още купища незнайно какви "експерти".
За отрицателно време те успяват да открият достатъчно "нередности" (така бяха определени констатациите й), които да дадат основания на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия да вземе решение за отнемането на лицензите на фирма "Емко".
Според директора на предприятието Славчо Димиев месец по-късно – на 29 август, при проверка на МВР се установява, че нарушенията са отстранени. Но въпреки това търговският лиценз не е възстановен.
Между впрочем министърът на икономиката Караниколов не само не отрече този факт, но го допълни с информацията, че е било получено писмо от фирма "Емко", към което тя е приложила три констативни протокола, съставени от служба "КОС". Два от тях съдържат информация, че нередностите са отстранени, но в третия имало "отново предписание за отстраняване на такива в срок от един месец".
В официална информация след приключване на заседанието на междуведомствения съвет обаче се казва, че главна дирекция "Национална полиция" все още "не е приключила проверката си дали са отстранени констатираните в края на юли нередности при спазването на противопожарните изисквания за съхранение на боеприпаси на площадките на дружеството", както съобщи Министерството на икономиката. Къде ли е истината?
Може би тази сага ще приключи в края на месеца и може би лицензът на оръжейното дружество ще бъде върнат. Но междувременно
несекващото тупкане на оръжейната топка
навява мисълта, че се преследва по-далечна цел.
А тя е преразпределение на пазара – така определи ставащото с дружеството пред репортерите на в. "БАНКЕРЪ" собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев.
Дори да заподозрем г-н Гебрев в пристрастие заради накърнените му интереси, няма как да пропуснем съпътстващите "детайли" на случващите се вече близо два месеца събития. А те също подсказват изводи в тази посока.
Така например как да си обясним факта, че съветът на директорите на държавния оръжеен посредник "Кинтекс" взел, че преразгледал "търговския риск във взаимоотношенията си с "Емко" заради отнетия лиценз и решил да сключи договор с "ВМЗ – Сопот". Така на практика държавата иззема една изпълнена вече поръчка, за която фирмата има подписан договор, а продукцията вече е одобрена от купувача.
Чу се обилно "социалното" говорене – че, видите ли, при новите обстоятелства от този договор щяло да спечели държавното предприятие вместо частника. Това обаче намирисва на комунизъм от долна проба. Не е нормално в европейска държава – с уж пазарна икономика, да отнемеш постигнатото от една фирма, за да се възползваш от него и да го прехвърлиш на държавно дружество.
Трудно би могло да се намери логично обяснение
защо повече от месец близо 700 т боеприпаси, произведени от "Емко" по заданието в подписания с "Кинтекс" контракт и одобрени от купувача като качествени, са трайно блокирани в специализираната база край бургаския квартал "Долно Езерово". Официалната причина е, че стоката не можела да бъде изнесена, защото е спряна от бургаската митница… заради отнетите лицензи на производителя.
Пред в. "БАНКЕРЪ" обаче собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев каза, че това е абсурдно (бел.ред. – отнетият лиценз е за външнотърговска дейност). Той е категоричен, че транспортирането на произведената в неговото предприятие продукция няма нищо общо с временната липса на лицензи. В случая това е ангажимент на държавния посредник "Кинтекс", а стоката отдавна му е предадена със съответните протоколи. Самият износ също е ангажимент на "Кинтекс", а не на "Емко", твърди Гебрев.
Тук обаче думите на Гебрев се разминават с информацията, която държавният посредник е дал на своя принципал – Министерството на икономиката. А тя дословно гласи: Продавачът "Емко" доставя стоките на борда на кораба и осигурява приемането им без забележки, освобождава стоките за износ, заплаща експортните такси и разходите за натоварване. Купувачът "Кинтекс" сключва договора с превозвача, заплаща навлото, застрахователната премия и разходите по разтоварването на стоките."
С други думи, липсата на лизензи на дружеството е тази, която възпира износа на неговата продукция.
Ако действително тези условия са част от контракта между държавният посредник и частната фирма, тогава наистина проблемът е в липсата на лиценза за износ и е нормално стоварените в складовата база в "Долно Езерово" изделия да не може да бъдат експортирани.
Кой крив, кой прав в тези коренно противоположни информации, може би ще стане ясно, след като поне тази част от контракта бъде разсекретена.
Друг е въпросът какво се случва със самата вече произведена и подготвена за експорт продукция?
Според Гебрев тя на практика вече е във владение на държавния посредник и нямало никаква юридически обоснована причина да не бъде изнесена. Управниците ни обаче говорят друго.
За нормално мислещия човек поведението на нашенската администрация е безумно – тя изпрати по живо по здраво празен кораба, престоял няколко дни на бургаското пристанище, без да натовари и превози товара до купувача – в случая Индия.
Още по-абсурдна би могла да стане ситуацията, ако все пак заради "спасяването" на договора с индийците към страната на контрастите замине товар, произведен спешно във "ВМЗ- Сопот“. Тук обаче не можем да пренебрегнем съмненията на доста оръжейни експерти у нас, които са на мнение, че държавното дружество трудно ще може да се справи с поставените от купувача изисквания за качество на тази продукция. Което
значи и риск тя да не бъде одобрена и да бъде върната. А все пак нека не забравяме, че не става въпрос за кораб, натоварен със зеле, а за боеприпаси на стойност над 60 млн. щ. долара…
Точно обратното обаче твърдят хората от Министерството на икономиката. Според тях "ВМЗ-Сопот" не просто е в състояние да изпълни поръчката, а би я произвело перфектно. Защо обаче самото ВМЗ не е било поканено от ръководството на "Киинтекс" да предложи своя оферта, а единственият поканен за изпълнението на тази поръчка е Гебрев? Това е въпрос, който тепърва ще се изяснява от прокуратурата.
Министър Караниколов обяви, че стойността на същата доставка, ако тя е произведена в държавното предприятие, би била поне с5-10 на сто по-евтина от цената, която е договорена с "Емко". Дали е така и защо е така – министърът трябва да зададе на хората, участвали в организацията по подписването не на един а на цели три контракта със същата фирма.
В цялата каша единственото сигурно е, че по дефиниция са ни "гарантира" сериозни държавни харчове, тъй като едва ли някой може да остане изненадан, че държавният посредник ще си плати като поп неустойките по договора с "Емко". Да не говорим какво би могло да струва на България евентуалната загуба на индийския пазар. Не е тайна за никого, че в този бизнес грешките трудно се прощават, а "втори опит" трудно се допуска.
Другият още по-подозрителен факт е, че на 2 октомври предстои едно доста оспорвано състезание за износ на българска специална продукция чрез един солиден търг за реализацията й. По информация на в. "БАНКЕРЪ“ той се подготвя от няколко години и става дума за поръчка на стойност близо 400 млн. щ. долара.
Според Гебрев основният ни конкурент там е Русия. И макар че безспорно тя е лидер на този пазар, едва ли на руснаците им е безразлично, че някой може да отчупи парче от "личната им баница". По този повод всякакъв вид анализатори започнаха да експлоатират темата, за "клякането" ни пред братушките.
Тук обаче е моментът да кажем, че ако "клякаме" на изток, това би било в ущърб на другата голяма сила – САЩ. В."БАНКЕРЪ" разполага с една откровено конфенденциална информация. Американският държавен департамент публикува редовно бюлетин, в които се поместват забрани за американски фирми да сключват договори с определени компании от военния сектор по целия свят. Под №21 в този списък фигурира и фирма "Емко". Важна подробност тук е, че не става въпрос само за забрана на директни бизнес отношения с посочените в бюлетина фирми, но и с търговци и производители, които ползват техните услуги и продукти, които съдържат материали от посочените в бюлетина компании.
Преведено на човешки език, това означава, че ако "ВМЗ-Сопот" ползва заготовки от "Емко" например, няма да има възможност да търгува със САЩ, въпреки че има лизенз за дейността си.
Този факт на практика разбива доста от конспиративните теории за случващото се у нас, но все пак няма как да не продължаваме да си задаваме въпросите – ЗАЩО и КОЙ забърка тази каша?!
Последният фойерверк
изсвистя, след като като и прокуратурата не пропусна да се намеси в цялата каша. В "подходящия" момент тя повдигна обвинение към сина на мажоритарния собственик на завода Христо Гебрев като "съучастник в организирана престъпна група". Каква е тя и какви са нейните провинения засега не е ясно.
Собственикът на Емко“ също предприе мерки и на 18 септември внесе в Службата по вписвания документ за "вписване на обстоятелство" . За поста на управител на дружеството, (който досега се заемаше от Христо Гебрев) е изрбана Марийка Радомирлиева – Букорт. Вписването на новата управителка все още се "обработва". Очевидно с този си ход Емилиян Гебрев се опитва да парира някакъв следващ опит лицензите на предприятието да не бъдат възстановени – този път с мотива, че срещу управителя има повдигнато обвинение – аналогичен случай с този в "Дунарит"…?!
Цялата тази безумна история предизвика протеста на работещите в дружеството от Монтана и Трявна. Попаднали под угрозата да останат без работа, хората, които реално създават конкурентоспособен продукт на международния пазар за боеприпаси (бел.ред. – става дума за две хиляди души), пристигнаха в столицата , за да поискат от "народните избраници" да бъде спряна "акцията по ликвидирането" на "Емко".
За да обясни детайлите около ситуацията, министър Караниколов свика спешна пресконференция и каза, че правителството ще направи всичко възможно работните места да бъдат запазени и предприятието да продължи да работи.
Случайно или не, покрай тирадата за социалните ангажименти на кабинета икономическият началник хвърли поредната бомба. Стана ясно, че освен проблема с тревненското предприятие държавата се е отказала и от битката за контрола над "Дунарит"
Оказа се, че след като държавата придоби "Авионамс" АД, след като спечели търга за предприятието (през май 2016-а за 29 млн. лв.), оспорван в съда близо година, дружеството било и съдлъжник на своя бивш собственик "Хедж инвестмънт България" ЕД по договор за кредит на фонда с фалираната Корпоративна търговска банка. Размерът на задължението бил 19.4 млн. евро. Освен това съдлъжик по целия рзмер на кредита е и сегашният собственик на "Дунарит" – "Кемира" ООД. Главниците по тези кредити са съответно 35 млн. евро и 7 млн. евро.
През септември синдиците на обявената в несъстоятелност финансова институция обявяват търг за продажбата на своите вземания от "Хедж инвестмънт България" и стойност 67 млн. лева. Евентуалната продажба на тези вземания поставяло пред риск вече държавното "Авионамс" АД, съобщи министър Караниколов и по тази причина Държавната консолшдационна компания решила да изкупи задълженията на "Хедж инвестмънт България" по двата договора за кредит от 2011 година. Те са били обезпечени със залог на акциите на "Авионамс" – факт, който е принудил ДКК да се яви на търга и да изкупи тези задължения. По този начин консолидационната компания се превръща в основен кредитор и на "Кемира". И в качеството си на такъв има право да иска да бъдат обявени за недействителни разпоредителните сделки, които го увреждат. С други думи, решението за увеличаване на капитала в полза на "Емко" и вписванетжо му като нов собственик на "Дунарит" всъщност открива нов съдебен екшън.
Друг е въпросът какво ще последва след всичко това. Не на последно място не може да бъде даден смислен отговор – ЗАЩО и КОЙ забърка тази каша? Кому е изгодно ? Защото на държавата очевидно не е. Докога нашите управленци шумно "ще се радват" на чуждестранни инвестиции за по милион – два, а от глупост (или пък НЕ) ще ликвидират наши производства, носещи стотици милиони?!
