Необслужваните кредити са дефинирани като една от основните заплахи пред стабилността на финансовите системи в ЕС. И като сериозна пречка пред устойчивия растеж на икономиките – и в Еврозоната, и в целия ЕС. Заради това всички европейски административни и надзорни институции – от Европейската комисия, през Съвета на финансовите и икономическите министри (ЕКОфИН) и Съвета на министрите, до ЕЦБ и до Европейския банков орган (организацията на европейските надзорници), постоянно алармират, че държавите, финансовите институции и най-вече банките трябва да предприемат спешни законодателни мерки и регулативни мерки за неутрализиране на риска от лошите кредити. По този въпрос вече имаше редица общоевропейски инициативи. През 2017-а ЕЦБ издаде пространен документ, наречен "Насоки за банките по отношение на необслужваните кредити", В него на повече от 100 страници са изписани редица препоръки за това какви политики трябва да следват държавите и институциите за преодоляването на проблема с лошите заеми.
През април на заседанието на ЕКОФИН в Малта тази тема бе отново в центъра на дискусиите между финансовите и икономическите министри. На него дори се обсъждаше идеята за създаване на общоевропейска банка болница.
През юли Съветът на министрите също излезе със специален документ по въпроса, който бе озаглавен
"План за действие за справяне с необслужваните кредити"
В него се казва следното: "Макар в повечето държави членки високият процент на необслужвани кредити да не възниква през последните години, отрицателните последици от съществуващия висок процент на необслужвани кредити в значителен брой държави членки може да породи риск от трансгранично разпространение на страничните ефекти за цялата икономика и финансова система на ЕС и да промени пазарните нагласи на европейския банков сектор, особено в рамките на банковия съюз. Въпреки че банките носят основна отговорност за преструктуриране на бизнес моделите си и за своевременно решаване на своите проблеми с необслужваните кредити, допълнителните мерки за преодоляване на възникналото натрупване на необслужвани кредити ще бъде от полза за ЕС като цяло, тъй като ще допринесат за засилен растеж и за намаляване на финансовата фрагментация."
В документа са изброени конкретни мерки, в това число законодателни и регулативни, които трябва да предприемат различните европейски институции до края на лятото на 2018-а, за да се върви напред при решаването на проблема с необслужваните кредити. Доколкото всичките тези мерки засягат европейски директиви и регламенти, те ще имат
пряко отражение и върху българското законодателство
И то не само върху законите, регулиращи дейността на банките. Промените ще засегнат и нормативните правила за събиране на просрочените вземания, за осребряването на обезпеченията и за обявяването в несъстоятелност, а също и управлението на този процес. С две думи, ще се наложат корекции и в Гражданскопроцесуалния кодекс, и в Търговския закон, и в документите, определящи правилата за дейността на съдия-изпълнителите. И тук става дума режимът да бъде облекчен в посока към по-бързото и по-разтоварено от административни процедури събиране на вземанията, а не в посока на усложняването на тези процедури.
Не е изключено да се въведат специални правни норми за дейността на дружествата за събиране на вземания – колекторските фирми, както и за създаване на нов вид дружества със специална инвестиционна цел – такива, чиято дейност е да инвестират в обезпечени просрочени заеми.
Не може да не ни направи впечатление, че всички тези промени в нормативната рамка на ЕС, които ще повлияят и на положението в страната ни, ще се случват по време на
българското председателство на ЕС
Неслучайно на 20 септември, по време на срещата с браншовите организации от финансовия сектор, заместник финансовият министър Маринела Петрова обяви, че по време на българското председателство се очаква да се проведат преговори по около 17 досиета в областта на финансовите услуги. "Очаква се по време на нашето председателство да стартира и досие по необслужваните кредити, което ще въведе регулация, свързана както с банковия, така и с небанковия сектор." Наложително е експертните среди у нас да си отварят очите и наред с управниците да следят детайлите в тази регулация и да настояват българските институции да са много внимателни и да се опитат със всички средства на дипломацията максимално да защитят българския интерес, а не да се опитват да "брокерстват" между големите държави – като Германия и Италия примерно, които имат коренно различни интереси и ще се опитват да търсят компромиси при сближаването на своите позиции. Защото, докато се правим на брокери, можем да пропуснем важни за нашия пазар детайли и отново да се окаже, че той ще пострада и ще стане пленник на свръхрегулации (които въобще не са съобразени със спецификата на нашата икономика). Това се е случвало неведнъж. Най-пресният такъв пример е влизането в сила на критериите за валутния и за произтичащите от него други рискове по отношение на българските еврооблигации. Затова е добре правителството и в частност Министерството на финансите не да дават обща информация за въпросите, по които ще се работи в периода на българското председателство, а да изготвят подробен доклад за проблема с необслужваните кредити, за законодателните инициативи на ЕС по този въпрос, за възможните влияния от прилагането на една или друга европейска инициатива върху българския пазар и за политиките, които правителството смята да отстоява в тази сфера в рамките на българското председателство на ЕС, а и след това. В противен случай след приключването на нашето председателство може да се окаже, че то е било единствено една мащабна за България пиар кампания, свързана с големи разходи за страната, а ползите от него за финансовия ни сектор са били, меко казано, незадоволителни.
Колко голям е проблемът ?
За Европейската комисия, за Европейската централна банка, която ръководи Европейския банков съюз, и за Европейския надзорен механизъм проблемът с необслужваните кредити е много сериозен. Какви са измеренията му обаче в конкретни числа?
Определена яснота по този въпрос в началото на годината даде вицепрезидентът на Европейската централна банка Виктор Констанцио. По време на своя презентация, направена в Брюксел, той заяви: "Съотношението на необслужваните кредити спрямо общия кредитен портфейл все още е двуцифрено в шест държави от еврозоната: в Кипър, в Гърция, в Италия, в Ирландия, в Португалия и в Словения. Според данни от края на 2016-а банките, пряко контролирани от ЕЦБ, все още държат проблемни кредити на сума 921 мрлд. евро, което представлява 6.4% от общите заеми и е равно на почти 9% от БВП на еврозоната.
В две страни – в Кипър и в Гърция, проблемни са около половината от общия размер на кредитите, което пък представлява около една трета от всички банкови активи.
Четири страни отчитат съотношения на необслужваните кредити в размер на близо 20 процента. В другия край на спектъра много от държавите поддържат съотношение на проблемните си кредити към общия размер на отпуснатите заеми по-малко от 3 процента. Независимо от тази хетерогенност просрочените кредити са проблем с ясно европейско измерение.
В доклада за Европейския парламент от лятото на 2017-а се дава по-ясна картина за състоянието на проблемните кредити в отделните държави от ЕС. От него става ясно, че общият размер на необслужваните заеми в ЕС е 1092 млрд. евро, а средното съотношение на тази сума към общия кредитен портфейл е 5.1 процента. Страните, за които това е по-малък проблем, са Швеция, Дания, Германия, Франция, Великобритания, Холандия и Белгия. Общият размер на необслужваните кредити в тези държави, според доклада, е 410 млрд. евро. Съотношението на проблемните вземания спрямо общия размер на кредитните портфейли на банките в отделните страни от тази група варира от 1% в Швеция, до 3.2% в Белгия.
Във въпросния доклад България е включена в групата на страните с високо ниво на необслужваните кредити. Там попадат още Гърция, Кипър, Италия, Малта, Ирландия, Хърватска, Португалия и Румъния. Общият размер на проблемните кредити в тези държави е 499 млрд. евро. С най-високо съотношение на тези лоши заеми спрямо общия кредитен портфейл са Гърция – 45.9%, Кипър – 44.8%, Португалия – 19.3%, Италия – 15.3% и Словения – с 14.4 процента.
Според доклада България е с лоши кредити за 2 млрд. евро, а съотношението им спрямо общия кредитен портфейл е 12.5 процента.
