превръщат в общоевропейски проблем. Толкова голям, че обсеби последното заседание на Съвета на финансовите и икономическите министри в ЕС (ЕКОФИН), което се проведе на 7 и 8 април 2017-а в Малта. Именно на това заседание е обсъдено предложението на Европейската комисия за съдържанието на европейската стратегия за ограничаване на необслужваните кредити. Целта на обсъжданията е била отговорностите да бъдат ясно разпределени и на национално, и на европейско ниво, да се утвърди график за изпълнение и да се договори мониторинг за напредъка. Дебатирана е и необходимостта ЕК да разработи проект с насоки за създаване на национални компании за управление на активи в съответствие с правилата на ЕС. Казано директно – става дума за създаването на т. нар. банки болници, които да купуват от банките пакети с техни проблемни вземания и да ги управляват с цел да съберат възможно най-голяма сума от тях.
За създаването на лоша банка или
банка болница на ниво Европейски банков съюз
на 30 януари се изказа председателят на Европейския банков орган Андреа Енриа. Според международната финансова информационна агенция "Блумбърг" той е предложил: "да се създаде обща компания за управление на активи, която да поеме и да управлява разпродажбата на заемите. Лошата банка ще помогне да се преодолее пропастта между "реалната икономическа стойност" на лошите кредити на банките и цената, която инвеститорите са готови да платят".
Пак според "Блумбърг" Клаус Реглинг, управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност, е заявил, че целта е да се насочат към лошата банка около 250 млрд. евро (267 млрд. долара), колкото са необслужваните кредити.
Маринела Петрова
В банковата сфера приоритет е усилената работа по пакета за намаляване на рисковете в банковия сектор, както и продължаване на преговорите по законодателното предложение за Единната схема за гарантиране на депозитите. Очаква се по време на нашето председателство да стартира и досие, относно необслужваните кредити, което ще въведе регулация, свързана както с банковия, така и с небанковия сектор
Виктор Констанцио вицепрезидент на ЕЦБ
Съотношението на нерегламентираните лихвени проценти все още е на двуцифрено ниво в шест държави от еврозоната: Кипър, Гърция, Италия, Ирландия, Португалия и Словения. Банките, пряко контролирани от ЕЦБ, все още държат 921 милиарда евро от такива затруднени кредити в края на септември 2016 г., което представлява 6,4% от общите заеми и е равно на почти 9% от БВП на еврозоната
Прогнозата за НПП също е много разнообразна в еврозоната. В две страни, Кипър и Гърция, около половината от общия размер на кредитите не се представят, което представлява около една трета от всички банкови активи. Четири страни отчитат съотношения на нерегламентираните неплатени суми в размер на близо 20%. В другия край на спектъра, много страни поддържат съотношения на нерегламентираните лихвени проценти по-малко от 3%. Независимо от тази хетерогенност, кредитните кредити с неплатежоспособност са проблем с ясно европейско измерение, тъй като дори страните, в които банките не се борят с качеството на активите, вероятно ще бъдат засегнати от разпространение, както финансови, така и реални.
Ясно е, че значителна част от акциите на NPL вече не представлява риск за банковите баланси. Провизиите, направени съгласно приложимите счетоводни стандарти, възлизат на около 46% от наличността на нереализирани кредити. Останалата стойност на NPL се подкрепя от очакваните бъдещи възстановявания. Обезпеченията могат да бъдат основен източник на стойност при НПП, като покриват още 36% от общата експозиция, като общият размер на покритието на еврозоната е средно 82%, което в общи линии е в съответствие с цифрите за страните с висока степен на безработица (виж графика 3). Много е важно обаче да се има предвид, че достъпът до това обезпечение често е дълъг и скъп, като намалява неговата нетна настояща стойност.
11/07/2017
Съветът:
1. ОТБЕЛЯЗВА, че финансовата криза и последвалата я рецесия, заедно със структурни фактори, понякога съпътствани от неподходящи практики при предоставянето на кредити, са оставили банките в някои държави членки с висок процент на необслужвани кредити;
2. ОТЧИТА, че макар в повечето държави членки високият процент на необслужвани кредити да не възниква през последните години, отрицателните последици от съществуващия висок процент на необслужвани кредити в значителен брой държави членки може да породи риск от трансгранично разпространение на страничните ефекти за цялата икономика и финансова система на ЕС и да промени пазарните нагласи на европейския банков сектор като цяло, особено в рамките на банковия съюз;
3. ПОДЧЕРТАВА, че макар банките да носят основна отговорност за преструктуриране на своите бизнес модели и за своевременно решаване на своите проблеми с необслужвани кредити, допълнителните мерки за преодоляване на съществуващото натрупване на необслужвани кредити и за предотвратяване на появата в бъдеще и натрупването на необслужвани кредити ще бъдат от полза за ЕС като цяло, тъй като ще допринесат за засилен растеж и за намаляване на финансовата фрагментация;
4. ОТБЕЛЯЗВА, че предвид техния мащаб, сегашните високи проценти на необслужваните кредити в някои държави членки може да не намаляват със задоволителен темп независимо от контекста на икономическото възстановяване, и ПРИВЕТСТВА вече предприетите стъпки и съществения напредък, постигнат от някои от засегнатите държави членки и от институциите и органите на ЕС, за справяне с този наследен проблем и за предотвратяване на повторната му поява; ОТБЕЛЯЗВА, че надзорните органи понастоящем имат възможността да използват специални инструменти, напр. в зависимост от случая, за оценка на претърпените или вероятните загуби посредством точно установяване на стойността на активите; ПОДЧЕРТАВА, че са необходими повече усилия, за да се сведат процентите на необслужвани кредити до по-ниските устойчиви равнища, и че следва да се повишат стимулите за всички кредитни институции на ЕС за проактивно справяне с необслужваните кредити, като същевременно се избягват неблагоприятните ефекти от спешните продажби на активи;
5. ПОДЧЕРТАВА, че регулаторните реформи на ЕС в периода след кризата, включително предприетите стъпки за създаването на банковия съюз, отбелязват промяна в системата за защита на парите на данъкоплатците, гарантират запазването на финансовата стабилност в еврозоната и в ЕС като цяло и подобряват пазарните механизми в банковия сектор, за които инструментите за преструктуриране, и по-специално инструментът за споделяне на загуби, са от съществено значение. Разрешаването на проблема с необслужваните кредити, което може да доведе до премахване на пречките пред по-нататъшното преструктуриране на банковия сектор, следва да бъде съобразено с тези правила, включително с Директива 2014/59/ЕС (ДВПБ) и с правилата за държавните помощи;
6. ПОДЧЕРТАВА, че един цялостен подход, който съчетава комбинация от допълващи мерки на политиката на национално равнище и на равнище ЕС, където е целесъобразно, е най-ефективният начин за преодоляване на съществуващото натрупване на необслужвани кредити, както и на появата и натрупването на нови необслужвани кредити в счетоводните баланси на банките, по-специално във всички от следните четири области на политиката: i) надзор, ii) структурни реформи при несъстоятелност и рамки за събиране на дългове, iii) развиване на вторични пазари за необслужвани активи, и iv) насърчаване на преструктурирането на банковата система;
7. Във връзка с това ПРИВЕТСТВА доклада относно необслужваните кредити, [1] изготвен от подгрупата към Комитета по финансови услуги (Доклад за необслужваните кредити), и ПРИЗОВАВА държавите членки, институциите, органите и агенциите на ЕС да придвижат работата по вариантите на политиката, включени в него, въз основа на настоящите заключения на Съвета;
8. Във връзка с това ПРИКАНВА по-специално:
- Комисията да даде през лятото на 2017 г. тълкуване на съществуващите надзорни правомощия, предвидени в законодателството на ЕС, с оглед да се изясни дали могат да се използват по отношение на политиките на банките за обезпечаване на необслужваните кредити съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета и съгласно член 104 от Директива 2013/36/ЕС (ДКИ IV); след тълкуването на Комисията, ако е необходимо и след подробен анализ на предимствата и недостатъците, Съветът ще обмисли изменение на член 104 от ДКИ IV в рамките на текущия преглед на РКИ/ДКИ IV, в съответствие с вариантите на политиката, посочени в доклада за необслужваните кредити;
- Комисията да разгледа, в рамките на текущия преглед на РКИ/ДКИ IV, пруденциални предпазни механизми за справяне с евентуално недостатъчно обезпечение, което би се прилагало спрямо новоотпуснати кредити; тези законоустановени предпазни механизми биха могли да са под формата на задължителни пруденциални приспадания на необслужваните кредити от собствените средства, след оценка за най-подходящото калибриране в съответствие с международните практики;
- банковия надзор на ЕЦБ, заедно с националните компетентни органи в рамките на банковия съюз, до края на 2018 г. да въведе за по-малко значимите институции в банковия съюз насоки, подобни на „Насоките за банките относно необслужваните кредити“, издадени от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) за значимите институции, със специални корекции, когато е необходимо;
- Европейския банков орган (ЕБО) да изготви до лятото на 2018 г. общи насоки относно управлението на необслужваните кредити с разширен обхват, приложими за всички банки в ЕС, които да са в съответствие с посочените по-горе насоки;
- ЕБО да изготви до лятото на 2018 г. подробни насоки относно отпускането на кредити от банките, техния мониторинг и вътрешно управление, които може по-конкретно да се спрат на въпроси като прозрачността и оценката на кредитоспособността на кредитоискателите; тези насоки следва да се ползват от съществуващия национален опит, когато има такъв;
- Европейския съвет за системен риск да разработи до края на 2018 г. макропруденциални подходи за предотвратяване на появата на системни проблеми, свързани с необслужваните кредити, като същевременно надлежно отчете процикличното въздействие на мерките за справяне с натрупаните необслужвани кредити и потенциалното въздействие върху финансовата стабилност;
- ЕБО, като се консултира с ЕОЦКП и компетентните органи, да въведе до края на 2018 г. по-строги изисквания за оповестяване на информация относно качеството на активите и необслужваните кредити за всички банки;
- ЕБО да изготви до края на 2017 г. насоки за банките относно мониторинга на файловете с данни за кредити, в които се определя минималната изисквана от банките информация за техните кредитни експозиции в банковия портфейл;
- ЕБО, ЕЦБ и Комисията да предложат до края на 2017 г. инициативи за укрепване на инфраструктурата за данни с еднотипни и стандартизирани данни за необслужваните кредити и да обмислят създаването на платформи за сделките с необслужвани кредити, за да се насърчи развитието на този вторичен пазар;
- Комисията да разработи до края на 2017 г., в сътрудничество с всички ресорни институции и органи и като вземе предвид успешния национален опит до момента, подробен план за евентуалното създаване на национални дружества за управление на активи (ДУА), в който ще се определят общи принципи за съответния актив и периметри за участие, прагове за размера на актива, правила за оценка на актива, подходящи капиталови структури, управленски и оперативни характеристики, както частни, така и публични; в него следва също да се изясни приемливата структура за мерките за подпомагане във връзка с обезценените активи и за използването на ДУА, която съответства на законодателната рамка на ЕС, включително на Директива 2014/59/ЕС (ДВПБ) и на Регламент (ЕС) № 806/2014 (РЕМП), както и на правилата за държавните помощи;
- Комисията да разработи до лятото на 2018 г.европейски подход, за да се насърчи развитието на вторичните пазари за необслужвани кредити, по-специално за премахване на пречките за прехвърляне на необслужваните кредити от банки в небанкови институции и за тяхното притежаване от небанкови институции, като същевременно се защитават правата на потребителите, както и за опростяване и евентуално хармонизиране на лицензионните изисквания за третите страни, осигуряващи обслужване на кредити, и да предприеме законодателна инициатива в това отношение, ако е необходимо;
- Комисията да публикува преди края на 2017 г. резултатите от сравнителния анализ на ефективността на националните схеми за принудително изпълнение по кредити (включително при несъстоятелност) от перспективата на банковите кредитори, като осигури сравними параметри, възможно най-точни, за процента на събиране на вземанията, времето на събиране на вземанията и разходите за събирането им в държавите членки, както и допълнително да насочи вниманието върху проблемите на несъстоятелността в рамките на Европейския семестър, като вземе предвид текущите реформи;
- държавите членки, като се придържат стриктно към сравнителния анализ, да предвидят до края на 2018 г. провеждането на специални партньорски проверки относно режимите на несъстоятелност в целия ЕС, като имат предвид че правните системи и нормативната уредба относно несъстоятелността се различават значително в държавите членки;
- Комисията да анализира допълнително възможността за подобряване на защитата на обезпечените кредитори;
9. ПОСТИГА СЪГЛАСИЕ да се връща редовно на този въпрос, и като за начало отново след шест месеца, за да направи преглед на развитието на необслужваните кредити в Европа, преструктурирането на банковия сектор във връзка с това и развитието на вторични пазари за трансакции с необслужвани кредити, за да оцени постигнатия напредък въз основа на направен от Комисията преглед и да координира комуникацията относно необслужваните кредити в Европа.“
1242/5000
Стратегията за неизпълнение на задълженията определя стратегическите цели за високодостатъчните банки, които не са задължени да намаляват дългосрочните задължения, въпреки реалистичните, но достатъчно амбициозни времеви хоризонти
(Цели за намаляване на НПД).
Той трябва да очертае подхода и целите на банката по отношение на ефективното управление (т.е. максимално възстановяване на възстановяванията) и крайното намаляване на запасите от нелихвени приходи (NPL) по ясен, надежден и изпълним начин за всеки съответен портфейл.
Следните стъпки се считат за основни градивни елементи, свързани с разработването и изпълнението на стратегия за НПУ:
1. оценка на оперативната среда, включително вътрешни възможности за НПУ, външни условия, влияещи върху тренировката на НПУ и капиталови последици (вж. Раздел 2.2);
2. разработване на стратегията за НПУ, включително цели по отношение на разработването на оперативни способности (качествени) и прогнозираното намаляване на НПУ (количествени) в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период от време (вж. раздел 2.3);
3. изпълнение на оперативния план, включително необходимите промени в организационната структура на банката (вж. Раздел 2.4);
4. пълното включване на стратегията за НПУ в управленските процеси на банката, включително редовен преглед и независим мониторинг (вж. Раздел 2.5).
Оценка на работната среда
Разбиране на пълния контекст на работната среда, както вътрешно, така и
външно, е от основно значение за разработването на амбициозна, но реалистична стратегия за НПУ
,
Първата фаза при формулирането и изпълнението на стратегия за неподходяща за целта НПЛ е банката да извърши оценка на следните елементи:
1. вътрешните възможности за ефективно управление, т.е. да се максимизират възстановяванията и да се намалят НПУ за определен период от време;
2. външните условия и работната среда;
3. капиталните последици от стратегията за NPL
Вътрешни възможности / самооценка
Съществуват редица ключови вътрешни аспекти, които оказват влияние върху
необходимостта и способността на банката да оптимизира управлението си и по този начин да намали неплатежоспособността и изключените активи (където е уместно). Необходима е цялостна и реалистична самооценка, за да се определи тежестта на ситуацията и стъпките, които трябва да бъдат предприети вътрешно за справяне с нея.
Банката трябва да разбере напълно и да проучи:
• Мащаб и драйвери на проблема с НПЛ:
• размера и развитието на нейните портфейли за НПП на подходящо ниво от
която изисква подходящо сегментиране на портфейла, както е посочено в глава 3;
• движещите сили на входящите потоци и изходящите потоци по НПЛ по портфейл, когато това е уместно;
• други потенциални корелации и причини
Резултатите от действията на NPL, предприети в миналото:
• видовете и естеството на изпълняваните действия, включително мерки за издръжливост;
• успехът при осъществяването на тези дейности и свързаните с тях шофьори, включително ефективността на лечението с търпение.
• Оперативните възможности (процеси, инструменти, качество на данните, ИТ / автоматизация, персонал / опит, вземане на решения, вътрешни политики и всяка друга област, свързана с изпълнението на стратегията) за различните етапи на процеса, включително, но не само:
• ранно предупреждение и откриване / разпознаване на NPL;
• търпение;
• обезпечаване;
• обезпечения;
• възстановяване / правен процес / възбрана;
• управление на изключените активи (ако има такива);
• отчитане и мониторинг на NPLs и ефективността на решенията за тренировка на NPL.
За всеки от участващите стъпки на процеса, включително тези, изброени по-горе, банките трябва да извършат цялостна самооценка, за да определят силните страни, значителните пропуски и всички области на подобрение, необходими за постигането на техните цели за намаляване на НПУ. Полученият вътрешен доклад трябва да бъде споделен с управителния орган и надзорните екипи.
Банките следва да повтарят или актуализират съответните аспекти на самооценката най-малко веднъж годишно и също така редовно да търсят независими експертни мнения по тези аспекти, ако това е необходимо
Външни условия и оперативна среда
Разбирането на настоящите и евентуалните бъдещи външни условия на експлоатация / околна среда е от основно значение за създаването на стратегия за НПУ и свързаните с нея цели за намаляване на НПУ. Съответното развитие следва да бъде следвано отблизо от банките, които трябва да актуализират своите стратегии за НПУ, когато е необходимо. Следният списък от външни фактори следва да се взема предвид от банките при определяне на тяхната стратегия. То не трябва да се разглежда като изчерпателно, тъй като други фактори, които не са изброени по-долу, могат да играят важна роля в конкретни държави или обстоятелства.
Макроикономически условия
Макроикономическите условия ще играят ключова роля при определянето на стратегията за НПУ и най-добре да бъдат включени динамично. Това включва и динамиката на пазара на недвижими имоти и неговите специфични подсектори.
За банките със специфични секторни концентрации в портфейлите си за NPL (например корабоплаване или земеделие) е необходим задълбочен и постоянен анализ на динамиката на сектора, за да се информира стратегията за НПП.
Може да се постигне намаляване на риска, произтичащ от нереализираните дългосрочни задължения, и трябва да бъде целта дори при по-неблагоприятни макроикономически условия.
825/5000
Пазарни очаквания
Оценката на очакванията на външни заинтересовани страни (включително, но не само, на агенции за кредитен рейтинг, анализатори на пазари, изследвания и клиенти) по отношение на допустимите нива на покритие и покритие ще помогне да се определи колко далеч и колко бързо високо ниво на NPL
трябва да намалят портфейлите си. Тези заинтересовани страни често използват национални или международни референтни критерии и анализ на връстници.
Търсенето на инвеститори от НПЛ
Тенденциите и динамиката на вътрешния и международния пазар на NPL за портфейлни продажби ще помогнат на банките да вземат информирани стратегически решения относно прогнозите за вероятността и възможното ценообразуване на портфейлните продажби. Обаче инвеститорите в крайна сметка се възприемат за всеки отделен случай и една от детерминантите на ценообразуването е качеството на документацията и данните за експозицията, които банките могат да предоставят на своите NPL портфейли.
285/5000
НПЛ обслужване
Друг фактор, който може да повлияе на стратегията за NPL, е зрялостта на NPL
обслужваща индустрия. Специализираните сервизи могат значително да намалят разходите за поддръжка на NPL и тренировки. Тези споразумения за обслужване обаче трябва да бъдат добре управлявани и добре управлявани от банката
Регулаторна, правна и правна рамка
Националните, както и европейските регулаторни, правни и съдебни рамки оказват влияние върху стратегията за банковата неприкосновеност на банките и способността им да намаляват нелихвените активи. Например правните или съдебни пречки пред принудителното изпълнение оказват влияние върху способността на банката да започне съдебно производство срещу кредитополучатели или да получи активи за изплащане на дълг и също така
влияят върху разходите за изпълнение на обезпеченията при изчисляването на провизиите за загуби от кредити.
Поради това банките трябва да имат добро разбиране за особеностите на съдебните производства, свързани с тренировката за НПУ за различни класове активи, а също така и в различните юрисдикции, в които те работят там, където са налице високи нива на NPL. По-специално те трябва да оценят:
средната продължителност на такива производства, средните финансови резултати, степента на различните видове експозиции и свързаните с това последици (например по отношение на обезпечените и необезпечените експозиции), влиянието на видовете и реда на обезпеченията и гаранциите върху резултатите ( свързани например с втори или трети залог и лични гаранции), въздействието на въпросите, свързани със защитата на потребителите, върху съдебните решения (особено за експозиции на ипотечни кредити на дребно) и средните общи разходи, свързани с съдебни производства
Данъчни последици
Националните данъчни последици от провизиите и отписването на нелихвените плащания също ще повлияят на стратегиите за NPL
Капиталови последици от стратегията за NPL
Нивата на капитала и прогнозираните от тях тенденции са важни ресурси за определяне на обхвата на действията за намаляване на НПД, които са на разположение на банките. Банките трябва да могат динамично да моделират капиталовите последици от различните елементи на стратегията си за НПУ, в идеалния случай при различни икономически сценарии. Тези последици трябва да се разглеждат и във връзка с рамката на апетита за риск (RAF), както и с процеса на вътрешна оценка на капиталовата адекватност (ICAAP). Когато капиталовите буфери са тънки и рентабилността е ниска, големите банки за НПУ трябва да включват подходящи действия в капиталовото планиране, което ще даде възможност за устойчиво почистване на нереализираните кредити от баланса.
Опции за прилагане на стратегията
На базата на описаната по-горе оценка банките трябва да преразгледат обхвата на наличните варианти за прилагане на стратегия за НПД и тяхното финансово въздействие.
Примери за възможности за внедряване, които не се изключват взаимно, са:
•
Стратегия за задържане / търпимост: Опцията за стратегия за задържане е тясно свързана с оперативния модел, експертизата по отношение на търпението и оценката на заемополучателя, възможностите за управление на оперативния NPL, аутсорсингът на политиките за обслужване и отписване.
•
Активни намаления на портфейла: Те могат да бъдат постигнати или чрез продажби и / или отписване на обезпечени експозиции за НПП, които се считат за неотчетени. Тази опция е тясно свързана с адекватността на обезпеченията, оценките на обезпеченията, данните за качеството на експозицията и търсенето на инвеститорите от NPL.
•
Промяна на вида на експозицията: Това включва блокиране на пазара, замяна на дълг към собствения капитал, замяна на дълг срещу активи или заместване на обезпечение.
•
Правни опции: Това включва процедури по несъстоятелност или извън него
на съдебните решения.
Банките трябва да гарантират, че тяхната стратегия за НПД включва не само един стратегически вариант, а комбинации от стратегии / варианти за най-добро постигане на своите цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и проучване кои варианти са изгодни за различните портфейли или сегменти (вижте раздел 3.3. 2 по отношение на сегментацията на портфейла) и при различни условия.
Банките трябва също така да идентифицират средносрочни и дългосрочни стратегически опции за намаляване на NPL, които може да не са постижими незабавно, напр. липсата на незабавно търсене от страна на инвеститорите в НПЛ може да се промени в средносрочен и дългосрочен план. В оперативните планове може да е необходимо да се предвидят такива промени, напр. необходимостта от повишаване на качеството на данните за експозицията на НПП, за да бъдат готови за бъдещи сделки с инвеститори. Когато банките преценят, че изброените по-горе опции за внедряване не осигуряват ефективно намаляване на НПУ в средносрочен и дългосрочен план за определени портфейли, сегменти или индивидуални експозиции, това трябва ясно да се отрази в подходящ и своевременен подход за провизиране. След като бъдат адекватно обезпечени, банката следва да отпише кредити, които се считат за несъбираеми своевременно
Цели
Преди да започнат краткосрочен до средносрочен процес на определяне на цели, банките трябва да установят ясна представа за това какви разумни дългосрочни нива на NPL са както на обща база l, така и на базата на портфейла
, Признава се, че има значителна несигурност относно сроковете, необходими за постигането на тези дългосрочни цели, но те са важен принос за определяне на адекватни краткосрочни и средносрочни цели. Банките, работещи в напрегнати макроикономически условия, следва също така да проучат международни или исторически показатели, за да определят "разумни" дългосрочни нива на NPL.
Високите NPL банки трябва да включват минимум ясно определени количествени цели в стратегията си за НПУ, които трябва да бъдат одобрени от управителния орган. Комбинацията от селективните цели следва да доведе до конкретно намаление, брутно и нетно (на провизии), на експозициите на НПП, поне в средносрочен план. Докато очакванията за промени в макроикономическите условия могат да играят роля при определянето на целевите нива (ако се основават на солидни външни прогнози), те не трябва да бъдат единственият двигател за установените цели за намаляване на НПД.
Целите трябва да бъдат определени в следните размери:
•
по времеви хоризонти, т.е. кратък срок (индикативен 1 година), средносрочен (индикативен 3
години) и евентуално в дългосрочен план;
•
по основни портфейли (напр. ипотека на дребно, потребител на дребно, малки предприятия и професионалисти на дребно, корпоративни МСП, големи корпоративни, търговски недвижими имоти);
•
чрез опция за вграждане, избрана да управлява прогнозираното намаляване, напр. парични възстановявания от холдингова стратегия, възстановяване на обезпечения, възстановяване от съдебни производства, приходи от продажба на нелихвени приходи или отписване.
За банки с висок НПЛ целите за НПД трябва да включват минимум прогнозирано
абсолютно или процентно намаление на експозицията на НПП, както брутно, така и нетно от провизиите, не само като цяло, но и за основните портфейли на НПП. Когато изключените активи са съществени, следва да се определи специална стратегия за блокирани активи, или най-малкото да се изключат целите за намаляване на активите. Признава се, че намаляването на НПЕ може да доведе до увеличаване на изключените активи в краткосрочен план, в очакване на продажбата на тези активи. Тази времева рамка обаче трябва да бъде ясно ограничена, тъй като целта на възбрани е навременна продажба на съответните активи. Надзорните очаквания за оценката и подхода към затваряне
активи е включена в раздел 7.5.
Това трябва да бъде отразено в стратегията за NPL.
Допълнителни цели, насочени към ефективността на дейностите за трениране на НПУ, също са полезни в много случаи. Всеки от индикаторите за мониторинг, разгледани подробно в раздел 3.5.3, може да бъде приложен като допълнителна цел, ако се сметне за подходящо, напр. свързани с потоци от нерегламентирани неплатени суми, покритие, възстановяване на парични средства, качество на мерките за търпимост (напр
.
