Ваше Превъзходителство, Вие сте известна модна журналистка, дизайнер и човек на изкуството. Защо избрахте да продължите кариерата си в дипломацията?
– Баща ми също беше дипломат, военен аташе в Индия. Съпругът ми пък беше изпълнителен директор на една индонезийска компания, така че пътувахме много – най-вече в САЩ, но и по целия свят. Имала съм възможност да присъствам на Световния икономически форум и постепенно си изградих представа и своя гледна точка за икономиката, политиката и обществата в различните държави.
Завърших моден дизайн в Лондон, след което направих голямо пърформанс шоу в Джакарта. Докато следвах, се занимавах и с модна журналистика. Интервюирала съм много хора, правила съм снимки и скечове за списанието, на което бях главен редактор. Но като дизайнер се налага да работиш по 24 часа в денонощието. А след като създадохме семейство, вече не разполагах с такова време.
Когато съпругът ми се зае активно с бизнес, аз се обърнах към изкуството. Започнах да рисувам вкъщи, да работя над свои проекти. В света на изкуството стресът е позитивен и когато постигнеш нещо, виждаш, че усилията са си заслужавали. Смятам, че артистите също като дипломатите са публични личности, които се борят да изградят един по-добър свят.
Когато представям творбите си, промотирам културата и традициите ни, изразявам и политическите си възгледи. Смятам, че сега представям дипломацията на културата, която е много по-ефективна от всички останали. Затова и се чувствам много комфортно в България – страна, богата със своята култура, история и традициите си.
Като артист имате много самостоятелни изложби и сте спечелили редица престижни награди. С кое от произведенията си се гордеете?
– Направих най-интересния си спектакъл една седмица преди да дойда в България. Става дума за едно вълнуващо ретроспективно шоу, представено в Джобджа – културния център на Джакарта, в който кипи много динамичен и разнообразен културен живот. Това е и родното ми място. Спектакълът, който продуцирах включваше фотографска изложба, костюми от националната ни митология и култура и скулптура. Аз самата също позирах като модел в храма… ??? Представих и традиционни танци от остров Ява, създадох и дизайна на сцената. В шоуто участваха над 100 артисти и беше нещо като обобщение на моята 30-годишна кариера като творец.
Откривате ли прилики между модерното изкуство и политиката?
– Намирам много прилики между арта и дипломацията. Модерното изкуство "говори" за живота и душата на един артист, а дипломацията – за душата на една нация. Като дипломат аз представям традициите, културата, историята на страната си. А това се прави най-лесно, ако си човек на изкуството. Наред с това трябва да познаваш обществото и народопсихологията на съответната държава, за да обсъждаш политика и социални въпроси с нейни представители.
София е първото ви дипломатическо назначение като посланик. Добре ли се чувствате тук?
– Да, разбира се, много съм щастлива, че съм в София. Все повече опознавам столицата ви, историческите и археологическите забележителности. Почти навсякъде има паметници и произведения на изкуството, което много ми харесва. Започнах да се интересувам от историята на България, от живота на хората в страната ви.
Близки ли са българите и индонезийците като манталитет и начин на живот?
– Неотдавна в София представихме фестивала "Чудесата на Индонезия". Много българи се запознаха с нашето изкуство, традиционни носии, артефакти, накити, музика и кулинария. Смятам, че си приличаме в много отношения, въпреки че живеем далеч едни от други и сме различни нации. Имаме сходно отношение към живота, сърцати хора сме, културни и духовни, тъй като сме потомци на древни цивилизации. И двете държави са се борили дълго, за да извоюват независимостта си, преминали са през сложни исторически трансформации.
Посетили сте някои от българските градове. Кой от тях Ви впечатли най-много?
– Бях във Велико Търново по покана на кмета и обиколих почти целия град пеша. Харесва ми атмосферата там, планините, крепостите. Но всеки град тук си има своя чар. Например Пловдив със старинната си част и модерния облик. Банско е прекрасен ски курорт, там направихме индонезийски кулинарен фестивал. Впечатлена съм от морските ви градове като Варна и Бургас с чудесните плажове и лятната атмосфера. Във Варна на последното издание на кинофестивала "Любовта е лудост "пък представихме фотоизложбата "Прекрасната Индонезия".
Индонезия е екзотична и непозната страна за повечето българи. Как бихте ни я представили?
– Палитрата в Индонезия е много колоритна, там живеят повече от 300 етнически групи и говорят се над 70 езика. Страната е сред най-популярните туристически дестинации заради климата, кулинарията, гостоприемството и многобройните исторически паметници. Усилено промотираме туризма, преди време изпратихме българска група от 15 журналисти на едноседмично посещение в Индонезия – Бали, Ламбо??? и Комодските острови. Радвам се, че бяха много въодушевени и написаха прекрасни пътеписи с уникални снимки.
Как според Вас се развиват двустранните ни отношения?
– В сферата на културата си сътрудничим активно, което личи от фестивалите и събития, които изброих, разменяме си гостувания на фолклорни групи. Задълбочават се туристическите ни връзки. Има какво още да се желае в сферата на икономическите контакти, въпреки че търговският ни обмен за последната година е скочил с 33 процента. Засега ние внасяме повече от вас. Напоследък български компании работят с индонезийски в областта на биоенергията и хибридните двигатели.
Бихте ли ни разказали нещо за семейството си?
– Имам две момчета, които вече са големи, живеят в Джакарта и имат собствена кариера, плюс още две деца, които отглеждам от малки. Имам и три внучета – едното следва в САЩ, друго е тук, при мен. Дъщеря ми Яги завърши магистратура по икономика на инженерните науки в Щатите.
Спортувате ли, остава ли Ви време за хобита?
– Редовно ходя на фитнес, много обичам да се разхождам в парка, карам и колело, стига да има велоалеи. Обичам да практикувам маунтинбайк на Витоша, но засега ми е трудно да си намеря съмишленици. Все още рисувам вкъщи за удоволствие, занимавам се и с фотография.
Къде обичате да прекарвате ваканциите си?
– Със съпруга ми почти всяка година посещаваме швейцарския курорт Давос. Освен че е домакин на Световния икономически форум, градът е център на арта и културния живот. Както знаете, там човек може и да покара ски.
Имате ли пример за подражание в политиката и дипломацията?
– Президентът ни Джоко Видодо. Той работи, работи и работи, като по този начин доказва качествата си. Не говори много, но върши важните неща. Невероятен е – за последните две години успя да обедини нацията въпреки политическите разногласия, които имахме. Става дума за 260 млн. души население – мюсюлмани, християни, будисти – с всичките ни културни и етнически различия. Нещо повече, Джоко Видодо успя да премахне всички бюрократични и корупционни практики в държавното управление. Сега е много по-лесно за бизнеса да се развива и администрацията е много по-ефективна. Голяма част от държавния бюджет отива за изграждане на инфраструктура.
Какви книги четете?
– Чета много за изкуството, психология, книги за духовното израстване. Любимият ми автор ми е Клариса Пинкола Естес – американка, психоаналитик от школата на Юнг. Тя е много добра в интерпретацията на митове, изследва връзката между човека и природата, инстинктите ни. Най-популярният й роман – "Бягащата с вълци", е спечелил много награди и е определян от критиката като "Библия за жени".
