Отношенията между Турция и Съединените щати потънаха до дъното. Конкретният повод е визовата криза между двете страни, избухнала след ареста на служител на американското консулство в Истанбул. Тези събития обаче са брънка от един процес на отдалечаване между двамата съюзници, започнал по-отдавна и чийто изход е неясен.
Последното изостряне на кризата между Анкара и Вашингтон настъпи, след като американското посолство в Анкара обяви, че преустановява издаването на всякакви неимигрантски визи в дипломатическите си представителства в Турция. Решението бе обосновано с необходимостта от преоценяване на готовността на турската страна да гарантира максимално сигурността на американските дипломатически мисии и персонал.
Турското посолство във Вашингтон направи същото часове по-късно и изявлението на Анкара копираше дословно американското – бяха променени само имената на държавите. Взаимната забрана включва туристическите, журналистическите, учебните, бизнес визите, както и тези за сключване на брак.
Размяната на удари между двамата съюзници от НАТО бе предизвикана от това, че дни по-рано турските власти арестуваха Метин Топуз, служител на американското консулство в Истанбул с турско гражданство, който бе обвинен във връзки с лидери на забранената организация на Фетхуллах Гюлен. Проповедникът Гюлен, който от години живее в Съединените щати, турската страна обяви за главен организатор на неуспешния опит за преврат срещу турския президент Реджеп Ердоган през юли миналата година. Ердоган нееднократно е призовавал Вашингтон да го екстрадира, но без успех.
Междувременно още един служител на американското консулство бе извикан на разпит в истанбулската прокуратура, а съпругата му и синът му бяха задържани под стража. Турските власти обясниха, че нито Матин Топуз, нито вторият служител, който не бе назован по име, разполагат с дипломатически имунитет.
Сред хилядите, арестувани след миналогодишния опит за преврат в Турция, имаше и американски граждани, включително и пасторът Андрю Брънсън. Нито президентът Доналд Тръмп, нито писмо, подписано от 78 конгресмени, убедиха турските власти да го освободят. През септември самият Реджеп Ердоган каза, че пасторът ще бъде освободен само ако Съединените щати екстрадират Фетхуллах Гюлен в Турция.
Официалното обяснение на турските власти за поредната вълна от арести и чистки в публичния сектор е с необходимостта от изчистването на държавните институции от поддръжници на Гюлен. Редица правозащитни организации, както и европейски правителства обаче смятат, че арестите са произволни и целта им е да бъде смачкана опозицията. Колкото до задържаните чужденци – все по-често се чуват обвинения, че истинската цел на Турция е да ги използва като заложници. Точно тази дума бе употребена от германския вицеканцлер и министър на външните работи Зигмар Габриел във връзка ареста на турския журналист с германски паспорт Дениз Юджел. Поводът бе съобщението на германското издание "Билд", че Ердоган е предложил Юджел да бъде освободен, при условие че Берлин екстрадира двама турски генерали, подали молба за убежище в Германия след опита за преврат.
Различна версия за последните събития излага съветникът на Ердоган и висш функционер на управляващата Партия на справедливостта и развитието Бурхан Кузу. Той хвърли бомба с твърдението, че в Съединените щати са притеснени от ареста на Метин Топуз, тъй като той разполага с информация за ролята им в опита за преврат, заяви Кузу пред "Ал Джазира". И по този начин отново даде глас на обвиненията, че зад пуча стои Вашингтон. В същото време приключващият мандата си американски посланик в Анкара Джон Бас каза, че арестът и медийното му отразяване в Турция оставят впечатление не за стремеж към правосъдие, а за "стремеж към отмъщение".
Охлаждането на отношенията между Турция и Съединените щати започна през лятото на 2016-а. Тогава Анкара и Москва потърсиха сближение след кризата помежду им заради свалянето на руски боен самолет над Сирия през есента на 2015-а. След като видя, че няма да може да отстрани сирийския лидер Башар Асад, Реджеп Ердоган потърси сближение с Русия и с Иран – държави, към които Вашингтон се отнася с подозрение. Трите страни се договориха да гарантират съответните си интереси в Сирия, като Анкара се явява гарант на т.нар. умерена опозиция. Процесът доби завършен вид с договарянето на "зоните за деескалация", определящи обхвата на контролираните от опозицията и правителствените сили територии. Само преди дни Турция показа ангажираността си към умерената опозиция с операцията си в нейна подкрепа в провинция Идлиб.
Основен повод за напрежение между Анкара и Вашингтон е американската подкрепа за кюрдските сили в Сирия. Съединените щати гледат на тях като на единствената боеспособна сила, разполагаща с възможности да защити интересите им в региона, докато за Турция те са терористи, свързани с Кюрдската работническа партия.
Неотдавна проведеният референдум за независимост в Иракски Кюрдистан още по-силно тласна Турция в прегръдките на противниците на Съединените щати. Макар че Вашингтон не призна валидността на вота, в Анкара се чуха обвинения, че американската администрация всъщност го подкрепя. В крайна сметка Реджеп Ердоган пристигна в Техеран, за да обсъди с иранските лидери съвместен отговор на кюрдските действия. Турският президент и иранският върховен ръководител аятолах Хаменей определиха Кюрдистан като "новия Израел", с което потвърдиха негативното си отношение към главния американски съюзник в Близкия изток и към новите американски протежета.
