Често чуваме констатацията, че светът, в който живеем, се променя изключително бързо, но не си даваме реална сметка какво точно означава това. Да, новите технологии променят всекидневието ни, но като че ли основните неща си остават същите. Новостите обаче са навсякъде – в начина, по който работим, по който комуникираме, по който се придвижваме, и дори в начина, по който се храним или гледаме телевизия. Конкретно за това ни забавление Ericsson ConsumerLab and Media публикува преди дни доклад за мащабно изследване, обхванало Бразилия, Канада, Китай, Германия, Индия, Италия, Русия, Южна Корея, Испания, Швеция, Тайван, Англия и Съединените щати. От него научаваме, че гледането на телевизия и гледането на видео по заявка (VOD) като "обем на консумация" ще се изравнят само след три години. С други думи, доминиращата роля на "живата" програма ще потъне в историята някъде около 2020-а. А това води след себе си огромни сътресения за развлекателната индустрия, за медиите и за рекламния сектор. У нас, както винаги, нещата може би ще се случат с няколко години закъснение, но е очевидно, че промените засега са необратими.
Анализът показва, че времето, прекарано в гледане на телевизионно и видеосъдържание, е достигнало своя пик на продължителност от 30 часа на седмица. Тук се включва както активно гледане на т.нар. линейна (ефирна) телевизионна програма, интернет услуги на живо и по заявка, свалено и записано съдържание, както и DVD и Blu-ray. Средният брой на използваните услуги по заявка се е увеличил от 1.6 на човек през 2012-а до 3.8 през 2017 година. Двама от всеки пет потребители вече използват платени услуги за гледане по заявка на TV и видео, а близо една трета (32%) казват, че биха увеличили своя разход за такъв тип услуги през следващите шест-дванадесет-12 месеца.
Но това не са единствените промени в начина на гледане на съдържание от потребителите. Въз основа на мащабни медийни проучвания Ericsson ConsumerLab прогнозира, че съвсем скоро 50% от гледането на телевизия и на видео ще се случва не на домашните телевизори, а на екраните на мобилни устройства от рода на таблети, смартфони и лаптопи. Това означава ръст от 85% спрямо 2010 година. Но по-впечатляващото е, че делът само на смартфоните като екран ще бъде близо една четвърт от всички устройства. Или всеки четвърти ще използва именно мобилния си телефон за приемане на телевизионните програми.
В допълнение към всичко това виртуалната реалност (VR) е напът да се превърне в основен начин на използване на съдържание и прогнозата е, че един от всеки трима потребители вече ще използва тази технологията до 2020 година. Експертите отбелязват, че социалните и виртуалните характеристики на VR технологията спомагат да се добави ново стойностно измерение към гледането като изживяване. И ако интересът на потребителите към VR се увеличи, така както се очаква, няколко неща със сигурност ще се променят. Близо 55% от планиращите да използват VR устройства например очакват аксесоарите към тях да станат по-евтини, а почти половината смятат, че трябва да има повече достъпно виртуално съдържание. Също така една трета от хората биха проявили по-голям интерес към виртуалната реалност, ако можеха да получат такава от своя доставчик на TV и видео, което де факто си е ново предизвикателство за телекомуникационните оператори. Ако не вземат необходимите мерки, в един момент клиентите им може да предпочетат да плащат на друг за съответното съдържание.
Андерс Ерландсон, старши консултант в Ericsson ConsumerLab, казва: "Ние виждаме, че потребителите не само гледат повече видео, но също така променят и начина, и времето, в което го правят. Тази година за първи път изследваме паралелно нивото на потребителски интерес към VR и медийното потребление, а резултатите са изключително интересни. Виртуалната реалност има потенциала да свързва хора от целия свят и да създава по-дълбоко, по-персонализирано и по-пълноценно медийно изживяване. С нарастването на потребителските очаквания към услугите за гледане по заявка, както и към мобилното и виртуалното гледане, телевизионната и медийната индустрия трябва да се фокусират върху предоставянето на крайно персонализирани услуги с най-доброто качество, на което са способни."
Проучването е установило още, че най-много съдържание в рамките на една седмица (33 часа) гледат 9-16-годишните, и при това тук се отчита увеличение с почти 10 часа на седмица от 2010 г. насам. Интересно е и това, че половината от тази демографска група прекарва времето си в гледане на съдържание по заявка, като над 60% от часовете за гледане на TV и видео са пред екрана на мобилно устройство. Което всъщност предопределя бъдещето на този пазар.
Любопитно е и това, че когато потребителите разполагат с по-голям достъп, отколкото когато и да било до TV и видео услуги, средното време за търсене на съдържание се увеличава с почти един час на ден. В сравнение с 2016-а, ръстът е 13% и съвсем ясно обяснява страховете на един от всеки осем потребители, че в бъдеще би се изгубил в огромното количество достъпно съдържание.
