Парите и властта са силно свързани помежду си. Дълго време се смяташе, че основната задача на бизнесмените е да печелят и милиардерите сред президентите бяха изключителна рядкост. Всичко се промени обаче в началото на века, когато богаташите започнаха да навлизат пряко в политиката.
Пред дни Forbes публикува поредния си рейтинг на най-богатите американци, според който състоянието на Доналд Тръмп през последната година е намаляло с 600 млн. долара. Формално сега активите му се управляват от тръст. Американските закони не забраняват на президента да притежава или да ръководи бизнес, но под натиска на обществеността Тръмп реши да се оттегли временно от деловата си активност.
В историята на Съединените щати има достатъчно политици, които са произлезли от бизнеса, но сегашният държавен глава е най-яркият пример. За пръв път на тази позиция бе избран не просто богат, а свръхбогат човек, което създаде известни противоречия. От една страна, предизборната програма на милиардера включваше много положения, облагодетелстващи предприемачите и компаниите, а от друга – твърда позиция по отношение на легалната и нелегалната емиграция, която очевидно не устройва големите корпорации.
След като влезе в Белия дом, Доналд Тръмп се обкръжи с членове на семейството си, което не е нещо нечувано за Америка. Това е традиция в деловите среди, но също и в политическите, където винаги са съществували и вероятно ще продължат да съществуват династии. По-специалното в случая е, че близките на президента започнаха да се занимават с политика едва след като той бе избран на поста.
Държавата винаги е имала въпроси към предприемача Тръмп за начина, по който управлява бизнеса си и за плащането на данъци. Фалитите на някои от компаниите му, включително на казиното в Атлантик сити, предизвикаха сериозни съмнения. Въпреки това в продължение на десетилетия милиардерът успяваше да излезе сух от водата.
Тръмп, който отдавна стана известен като шоумен, неведнъж е заявявал желанието си да участва в политическия живот именно в ролята на държавен глава. Той четири пъти планира да се включи в президентските избори и два пъти възнамерява да се пребори за губернаторския пост на Ню Йорк, но винаги нещо му пречеше да осъществи намеренията си. Въпреки сериозното му медийно присъствие неговата популярност беше ниска. В последна сметка той успя да възседне вълната на политическия популизъм едва през 2015 – 2016-а, когато независимо от прогнозите успя да победи отначало конкурентите си в Републиканската партия, а след това и Хилари Клинтън.
И Чехия си има своя Тръмп – милиардера Андрей Бабиш, лидер на популистката партия АНО (Действие на недоволните граждани 2011), която неотдавна спечели с гръм и трясък парламентарния вот. Бабиш е вторият по богатство човек в родината си – със състояние от 4.1 млрд. долара. Но за разлика от своя американски прототип, основателят и главен акционер на конгломерата Agrofert е натрупал известен опит в политиката, бидейки министър на финансите. Въпреки това продължава да е скандална фигура не само заради подозренията за връзки с бившите тайни служби на социалистическа Чехословакия. Критиците му го обвиняваха и в конфликт на интереси при заемането на длъжност в правителството. Бабиш така и не изостави управлението на Agrofert, отлагайки оттеглянето си от бизнеса. Накрая бе уволнен от министерския пост.
Любопитно е, че чешкият милиардер дълго време отричаше всякаква прилика с Тръмп. През 2015-а Бабиш дори го нарече неудачник, позовавайки се на историята на неговите фалити. Но след победа на Тръмп на изборите изведнъж започна да намира ласкателни сходства с него, а и го похвали с думите, че "за разлика от повечето американци, той поне знае къде се намира Чехия на картата, защото първата му жена е чехкиня".
В Ливан трансформацията на представители на едрия бизнес в политически фигури и обратното е житейска норма. Наджиб Микати например два пъти е оглавявал правителството. Той е натрупал състоянието си от телекомуникационни технологии, основавайки през 1982-ра с брат си компанията Investcom, която през 2006-а бе продадена на южноафриканската MTN Group за 3.6 млрд. долара. След това двамата създават M1 Group, която се занимава с инвестиции в телекомуникациите, недвижимости и търговия на дребно. През 2000 г. Микати би избран в ливанския парламент, а през 2005-а репутацията му на умерен политик – с предприемачески опит и необходимите връзки във всички етнически и религиозни общности в държавата, му помогнаха да заеме временно длъжността премиер-министър. А през 2011-а си спечели и пълноценен премиерски мандат. По време на предизборната си кампания Микати оглави коалиция, в която участваха както християнски партии, така и шиитската "Хизбулла". Политикът бизнесмен се превърна в компромисен вариант за всички и успя да запази стабилността на Ливан в пика на "арабската пролет". Днес състоянието му се оценява на 2.7 млрд. долара.
