Достатъчно силна ли е Германия, за да надделее над останалите страни членки на ЕС и САЩ в желанието си да получава руски газ по "Северен-поток 2"? Подобен въпрос вероятно си задават редица държавни лидери и шефове на частни енергийни компании, тъй като по един или друг начин всички са свързани със съдбата на проекта за нов газопровод от Русия към Германия.
Властите в Берлин отявлено искат да си осигурят сигурен, директен и сравнително евтин енергоносител за икономиката. Но повечето страни от общността са твърдо против допълнително обвързване с руския гигант, тъй като сега една трета от синьото гориво, което потребява Европа, се доставя именно от "Газпром". Само преди три месеца пък американският Сенат прие закона "За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции", който предвижда наказателни мерки срещу фирми, включително и европейски, свързани с развитието, поддръжката, модернизацията и ремонта на руските тръбопроводи за износ на енергийни суровини. В текста на норматива се казва директно: "Съединените щати са длъжни да се противопоставят на "Северен поток-2", отчитайки неговото вредно въздействие върху енергийната безопасност на Европейския съюз, развитието на газовите пазари в Централна и Източна Европа и енергийната реформа в Украйна".
При евентуалното реализиране на "Северен поток-2" загубите на Украйна от транзита на газ може да стигнат до 3% от годишния БВП. Това заяви посланикът на САЩ в Украйна Мари Йованович по време на конференцията Oik&Gas в Киев. Според нея са необходими реформи в нефтогазовия сектор, които да помогнат на Украйна да "остане важна страна за транспортирането на газ".
Всичко това поставя под въпрос "Северен поток-2", в който освен "Газпром" участват и пет европейски компании – Engie, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall. И неслучайно преди дни, по време на срещата на върха в Брюксел, се разбра, че не е постигнат консенсус в ЕС за евентуален бъдещ мандат на Европейската комисия за преговори по проекта. Председателят на комисията Жан-Клод Юнкер призна, че някои членки не са съгласни тя да бъде упълномощена за преговори с руснаците. Най-силна е съпротивата на Германия, която смята, че въпросът е изцяло нейна вътрешна работа и не е нужно да се ангажират институциите на съюза. Полският премиер Беата Шидло пък директно заяви, че "продължаването на тази инвестиция заплашва не само енергийната независимост на цяла Централна и Източна Европа, но и подкопава енергийната сигурност на целия регион".
В последна сметка Юнкер съобщи, че ще продължи да търси начин за преговори с руснаците. Еврокомисията иска да отстрани "Газпром" от управлението на тръбата, или поне да бъде създаден специален независим регулатор, който да наблюдава работата на оператора Nord Stream 2 AG – 100% дъщерна фирма на "Газпром". Освен това в проекта за мандат е включена и точка, засягаща необходимостта от обезпечаване на достъп до газопровода на трети лица. В тази връзка се очаква на 8 ноември комисарите да представят ново предложение за законодателството в енергийната сфера, което да обхване и т.нар. морски газопроводи. Според Русия сега те не са включени в Третия енергиен либерализационен пакет и затова не следва да се съобразяват с него. (Именно тази "дупка" беше използвана и у нас по времето на кабинета "Орешарски" за "отпушването" на проекта "Южен поток").
Малко по-късно, по информация на руския вестник "Ведомости", Министерството на външните работи на Полша е внесло в Европейската комисия юридическо заключение за морската част на газопровода "Северен поток-2". Според него подводният му участък попада под регулациите на Третия енергиен пакет, тъй като териториалните води на Дания и Германия, през които преминава тръбата, са "вътрешни части от територията на Европейския съюз". Впрочем, на 30 ноември парламентът на Дания смята да разгледа закон, който да даде право на правителството да наложи забрана за осъществяване на проекта в датски териториални води, като мотивът е "заплаха за националната сигурност". Част от трасето ще минава и през изключителната икономическа зона на Финландия и Швеция и издаването на разрешения за строителството на съоръжението налага на страните "задължения по прилагане на всички съответстващи норми от законодателството на ЕС", смятат поляците. Освен това Европейската комисия има основания за екстериториално разпространение на нормите на европейското енергийно законодателство върху газопровода като цяло, включително и върху неговите подводни и наземни участъци, се казва още в заключението на поляците.
Ключовият момент в случая са изискванията за разделяне на функциите на доставчик и транзитьор на газ и за осигуряване на достъп до тръбата на трети страни. Прилагането на тези норми върху "Северен поток-2" обаче не е никак по вкуса на "Газпром", тъй като поемането на газопровода от независим оператор ще лиши компанията от сериозни приходи. А и без специално решение на Европейската комисия "Газпром" няма как да получи повече от половината от капацитета.
Междувременно, независимо от напрежението около проекта, някои европейски газови оператори решиха да го подкрепят. Fluxys, Gasunie и ONTRAS са изявили желание да се присъединят към сухопътното отклонение на тръбата, което Gascade Gastransport GmbH планира да построи. Става въпрос за European Gas Pipeline Link (EUGAL), което ще се простира паралелно на газопровода OPAL- от Грайфсвалд до границата с Чехия и ще има прогнозен капацитет 48 млрд. куб. м годишно. Договорката е трите оператора да получат по 16.5 % дялово участие в него, а Gascade Gastransport GmbH да остави за себе си дял от 50.5 на сто, както и функциите по управление на съоръжението. "Малката" подробност е, че Gascade е собственост на "Газпром" и Wintershall чрез съвместното предприятие WIGA.
