Кое е по-важно: да имаме бързо правосъдие или то да е качествено? Въпросът звучи безумно, защото до такъв избор не би трябвало никога да стигаме. Но въпреки това той периодично влиза в дневния ред на Висшия съдебен съвет.
Във вторник (25 октомври) и новоназначените членове на ВСС се впуснаха в обсъждане на тази измислена "дилема". Повод им даде молбата за повишение на съдия Рени Коджабашева от Софийския градски съд.
Казусът накратко: съдия Коджабашева иска да бъде повишена във Върховния касационен съд. Тя се е явила на конкурс за длъжност в този съд още миналата година, но е останала "под чертата" в класирането – свободните бройки, за които са кандидатствали десетки магистрати, са били попълнени с кандидати, класирани по-напред от нея. След промяната в Закона за съдебната власт от август миналата година обаче бе дадена възможност магистрати да бъдат повишавани и без да ходят повторно на изпити, стига да се освободят места в желания от тях съд в рамките на девет месеца след конкурса, в който вече са се явявали. Другите изисквания са кандидатите да са изкарали оценки над 5.00, да имат добри атестации и да са изкарали тригодишния период на "уседналост" на предишните си постове (също нововъведение в ЗСВ).
Съдия Коджабашева формално отговаря на всички условия. Но съдийската колегия отказа да я повиши. С мотива, че при проверката на нравствените и професионалните й качества лъснал проблем: системно забавяла дела. "Тя изготвя добри актове, но бави произнасянето си", обясни членът на ВСС Красимир Шекерджиев. И подчерта, че заради забавеното правосъдие съдия Коджабашева неколкократно е ставала "мишена" на Инспектората на ВСС и е била дисциплинарно наказвана.
"Не наказвайте съдиите за грешките на системата", апелира обаче Даниела Марчева. Според нея да се наказват магистрати от нечовешки натоварените съдилища в София – Софийски районен или Софийски градски съд, без да се взема предвид качеството на работата им и без да се отчита свръхнатовареността там, би било неправилно.
"Не можем да избираме между бързо и качествено писане, подобна дилема не е реална. Правосъдието трябва да е и качествено, и навременно", категоричен беше обаче Красимир Шекерджиев. Още повече че бавното писане на даден съдебен акт не било гаранция за качеството му, както и обратното – бързото да е некачествено.
Така се стигна до гласуване, след което мнозинството в колегията отказа да повиши съдия Коджабашева във ВКС.
Любопитното в тази история обаче тепърва предстои. Защото съдия Коджабашева може да обжалва отказа на ВСС пред Върховния административен съд. Който пък има твърда противоречива практика при този вид прегрешения на магистратите – забавянето на дела. И доказателство за тази противоречива практика е точно… съдия Коджабашева.
Факт е, че тя действително неколкократно е наказвана заради просрочване на дела, установено при проверки на Инспектората към ВСС. Веднъж през 2010 г. ВСС й налага 10% намаляване на заплатата за шест месеца. Впоследствие – с 15% от заплатата за година. А в момента "виси" трето поред дело, по което наказанието е забележка – на 16 октомври е определено да бъде решавано от тричленен състав на ВАС.
Приключилите дотук производства обаче са с коренно различен резултат. Веднъж ВАС (на първа и втора инстанция) отменя наложеното от ВСС наказание. С мотива, че не всяко прехвърляне на сроковете за произнасяне трябва да се приема като дисциплинарно нарушение, допуснато от съдията. Трябва да е налице системност, но най-важното – виновност в поведението на магистрата, казва съдът. "Формалното неспазване на процесуалния срок не може автоматично да обоснове дисциплинарно нарушение. Необходимо е да се установи конкретното неспазване на срока било ли е обусловено от обективни фактори, или е резултат единствено на виновното поведение на магистрата. Тоест за всяко от визираните в дисциплинарното решение дела е необходимо да бъде установено, че не са били с фактическа и правна сложност, която да изисква разумния срок за обявяване на акта да е този, в който съдията е постановил акта си", пише съдия Соня Янкулова, която е докладчик по делото пред първата съдебна инстанция. Впрочем отмяната на това дисциплинарно наказание на съдия Коджабашева впоследствие е потвърдено безапелационно от петчленния състав на ВАС.
По второто дело обаче се случва точно обратното. Съставите приемат, че поредната дисциплинарна процедура срещу Коджабашева е проведена "надлежно", а наказанието й е правилно наложено. "Прието е за недоказано твърдението на жалбоподателката, че натовареността й била свръхголяма в сравнение с останалите съдии и състави в гражданското въззивно отделение. Липсват пречки от обективен характер съдията да изпълни служебното си задължение да постановява съдебните актове в разумни срокове", казва още съдът. Двама от съдиите в петчленния състав – Иван Раденков и Йовка Дражева, обаче подписват това решение с особено мнение. "Липсват обективни критерии за разумна натовареност на съдиите от различните съдилища. Изготвянето на съдебните актове в разумни срокове е функция на разумното натоварване. Обстоятелството, че определени съдии изготвят съдебните актове в различни срокове, при липса на установени критерии за разумна натовареност, не може да обоснове законосъобразност на извода за липса на прекомерна натовареност на
отделния съдия", казват Дражева и Раденков.
Какво ще е третото решение на ВАС по "висящата" преписка на съдия Коджабашева – един Господ знае. А на този фон, меко казано, трудно да се предскаже как ВАС ще погледне на решението, с което се отказва повишението на съдията.
Само че проблемът с бавното правосъдие съвсем не опира само до повишението на съдия Коджабашева. И съвсем няма да се реши само с постановения от ВСС отказ по нейната молба. Най-малкото защото той тутакси повдигна въпроса как така един съдия, който има проблем с произнасянето в срок, не може да отиде във ВКС, но това не е пречка да работи в СГС?
Истината е, че хората са влудени от мудното правораздаване в София. Факт е и че в голяма степен то е плод на свръхнатовареността на съдиите. Само че далеч не във всички случаи е така. Но кой как работи ще стане ясно едва след като заработи ефективно системата за отчитане на действителната натовареност на съдиите според фактическата и правната сложност на делата, които гледат, а не според тяхната бройка. А тази система едва сега започна да си пробива път, при това напук на очевидната съпротива от всички страни. Ще стане и когато реформата на съдебната карта стигне дотам, че открои кои са "излишните" щатове в провинцията, които да се прехвърлят към София. И още нещо: когато очевидно негодните да работят като съдии бъдат "разчистени" от системата.
С други думи – едва след като са наясно с реалното натоварване, когато се признае необходимостта от промени в съдебната карта и в качеството на "материала" в системата, ВСС ще може да действа не "на парче", а да вземат принципни решения. Защото когато безпринципността, макар и опакована в добри намерения, се ползва вместо принцип, резултатът по правило е обратен на очакванията.
Дотогава обаче мудното правораздаване, съсредоточено главно в столичните съдилища, ще продължава да руши доверието в съдебната власт и ще точи стотици хиляди левове от бюджета всеки месец – за обезщетения на пострадалите от него.
Драма след драма с "бонусите" за бившите членове на ВСС
Административен съд – София-област се превръща в емблематичен пример за това какво не трябва да се случва в съдебната система.
Да припомним, че след края на мандата на предишния състав на Висшия съдебен съвет двама от членовете му поискаха да бъдат "възстановени" на работа именно в този съд – въпреки че никога преди това не са работили там. Законът обаче дава това право и Милка Итова и Каролина Неделчева се възползваха от него. Новите им колеги във ВСС не можеха да направят нищо друго, освен да гласуват назначенията им – включително и да разкрият нови щатове, за да се изпълнят желанията на предшествениците им във ВСС.
Проблемът обаче е, че този съд въобще не е сред най-натоварените съдилища в страната. И "раздуването" на щата му с бройки за съдии, за които не може да се осигури натоварване с работа поне равно на това, под което се "гърчат" колегите им в страната, е, меко казано, нечестно.
Като за капак се оказа, че тази "екстра" се полага далеч не само на бившите вече представители на ВСС. Заместник-председателите на съдилища, включително и тези, които са били "катапултирани" без конкурс в по-висшите инстанции, също със закон получиха право да останат в тях, след като бъдат освободени от административните си функции. Независимо от това дали има свободни щатове, независимо от това дали има нужда от още съдии в съответния орган на съдебната власт. И че това вече се случва.
Поредното безумие в закона лъсна по време на заседанието на съдийската колегия на ВСС във вторник (24 октомври). И то пак покрай кадровите размествания в Административен съд София-област: досегашният му заместник-председател Емил Димитров поиска да остане там на щат като редови съдия. И единственото, което колегията може да направи, е да поиска от пленума на ВСС да разкрие още един свободен щат в АССО.
Междувременно се разбра и за друга "драма" с някои от възстановените на старите си длъжности членове на ВСС. След края на мандата си Соня Найденова и Мария Кузманова се върнаха в Софийския градски съд – там, откъдето дойдоха, преди да станат членове на съвета. Само че общото събрание на съдиите в СГС определило за Кузманова да попълни бройка не в търговското отделение, където е работила преди да влезе във ВСС, а в първоинстанционен граждански състав – просто защото там е имало свободни места за съдии. Кузманова обаче не е съгласна с това "възстановяване" и е сигнализирала ВСС. На Соня Найденова е било предложено място във второинстанционен граждански състав, което тя е приела.
