Безпрецедентно бойните пилоти от авиобаза "Граф Игнатиево" във вторник (24 октомври) масово отказаха да летят, за да дадат знак, че положението на военната ни авиация е плачевно. Летците обявиха, че се чувстват несигурни и планираните тренировъчни полети бяха отменени. Бойното дежурство по защита на въздушното ни пространство обаче продължи да се носи. Властта се опита да омаловажи действията им, а военната прокуратура, след светкавична проверка, обяви, че "няма бунт" в "Граф Игнатиево".
Г-н Ангелов, как ще коментирате отказа на бойните пилоти от авиобаза "Граф Игнатиево" да летят и мотивите за това им действие?
– Първо, трябва да уточним, че става дума за тренировки, а не за изпълнение на бойна задача или air policing за охраняване на въздушното пространство. Второ, по устав те имат право, когато смятат, че няма да е безопасен полетът, да откажат да летят. Не мога да кажа дали случилото се там е правилно, или не от гледна точка на това дали има някаква външна намеса или по-скоро, че тяхната постъпка се използва от определени партии или политици за политизиране на проблемите в армията и в частност в авиацията, които са натрупвани три десетилетия. Виждам в лицето на ръководството на Министерството на отбраната хора, които наистина имат желание да решат тези проблеми. Мисля, че министър Каракачанов ще се справи с тази ситуация, която възникна. Имам предвид и това, че той успя да издейства увеличение на бюджета за отбрана със 100 млн. лв., за да може да бъдат вдигнати възнагражденията на военнослужещите в България, което не се е случвало от 2013-а. Той показва, че е ангажиран пряко с проблемите на армията.
Но няма как и самите авиатори, и техните ръководители да очакват нещо, което не е решено с десетилетия, а напротив – задълбочавано е, да се реши с магическа пръчка за няколко дена. И министърът го каза – че армията не е детска градина, че всеки трябва да си изпълнява задълженията и че се работи по отстраняването на всички тези проблеми.
Някои нарекоха случилото се бунт, според военния министър пък е изкуствено създадена ситуация. А предшественикът му Николай Ненчев съзря опит за пълзящ преврат.
– Десните партии по принцип подозират световни конспирации и участието в тях на всякакви фактори, което си е тяхно право. За да наречеш нещо бунт, то трябва да е свързано с бойни действия, да бойкотират задълженията си за охрана на въздушното пространство. Ако употребяват думата чисто разговорно, бих ги разбрал, но е грешка да се използва този термин. По-скоро се вижда, че проблемите не са решавани три десетилетия, те само са задълбочавани. И то не само в авиацията. Същото е и в сухопътните войски, и във военноморските сили. Министърът ясно каза, че не иска да прави разлика между трите вида въоръжени сили, а да се работи за модернизацията на всички. И трите вида са важни за българската национална сигурност и отбрана.
Пилотите не летят ли опасно малко? Прочетох, че имат по 30 летателни часа, а по стандартът на НАТО трябва да са 180.
– Всякакви неща се пишат и се говорят, включително от хора, които не разбират тази тема и коментират "ан гро". Аз също не съм специалист авиатор, а това най-добре го знаят хората, които отговарят за българската авиация, те могат да кажат достатъчен ли е нальотът, или не.
Другото, което трябва да се каже, е защо се е стигнало до тук. Аз не видях от страна на пилотите да имат критика към министъра на отбраната. Напротив. Според мен те много добре разбират, че това може би е единственият министър от три десетилетия насам, който наистина е ангажиран с проблемите на българската армия и търси решения на тези проблеми. И нещата започнаха да се случват.
Причините, които се изтъкнаха за несигурността на летците, бяха малкото на брой самолети, липсата на гориво…
– Вчера (вторник, 24 октомври – б.р.) се отпуснаха допълнително 20 млн. лв. за авиационно гориво, които ще стигнат за нуждите на българската авиация до октомври месец догодина. Така че, ако е имало проблем с горивото, той вече не съществува. Също така е известно, че тези двигатели, които са за подкачване на МИГ-овете, вече са на територията на България. Една част може да се използват. Повече самолети да са във въздуха и повече авиатори да правят поне минималния нальот, който трябва да изпълняват. Най-вероятно има и други проблеми, но пак казвам – няма как за няколко дена да се решат всички проблеми в българската армия.
Трябва ли възможно най-бързо да се закупят нови изтребители, или първо да се ремонтират съветските МИГ-29, както иска министър Каракачанов, за да имаме някаква авиация все пак?
– Трябва да сме реалисти. Имаме бойна техника, самолети, които могат да се използват през следващите седем-осем години с нужната модернизация и инвестиции в тях. Тази възможност не бива да я пропускаме. Но това не пречи успоредно да върви и набавянето на нов тип самолет в българските въоръжени сили, за което министърът също говори. Двата процеса не трябва да се изключват един друг, а да се работи и по двата, за да се стигне до това, което наистина е нужно на българската армия и авиация. Министърът не е против, той многократно заяви, че държи за нов тип самолет. Не само като тип, марка и т. н., а нов като изработка. Неговото виждане е, че България не трябва да закупува втора, трета или пета ръка самолети. Но процесът по закупуването на такъв нов тип самолет ще отнеме години и трябва да е прозрачен за българското общество, защото всичките пари ги дава българският данъкоплатец. А сумата никак не е малка.
