"Обществото трябва да си прецени приоритетите. В момента по-важно ни е средното образование. Ректори и висши училища трябва с доза самокритика да погледнат към висшето образование. То в момента уврежда българските деца. Вкарва ги в едни безсмислени специалности, разроили се из образователната инфраструктура, безспорно с мълчаливото свидетелство от страна на държавата и квази разбраната автономия. Влизат децата да учат изключително атрактивни като наименование и съвсем ненужни на пазара на труда специалности." Това заяви финансовият министър Владислав Горанов пред "Дарик".
Горанов обясни, че академичната общност самодоволно е проспала процесите в икономиката. "Сега ще трябва да платят цената, връщайки се към структурата на висше образование и към качеството, което е съществувало 90-те години", допълни министърът на финансите.
Той сподели очакванията си през следващата година инфлацията да бъде между 1.4 и 1.6 процента. По думите му това здравословно на фона на дългите години подтискана и отрицателна инфлация.
"От гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2% се смята за здравословна и необходима за всяка икономика“, каза още Владислав Горанов.
Коментирайки проектобюджета, той обясни, че са заложени 3 млрд. лв. повече приходи, като от тях 1 млрд. лв. идват от ДДС. По думите му най-големият ръст на приходите от ДДС идва по две направления – правителството ще продължи с усилията за изсветляване на икономиката, а приходната база на ДДС ще се увеличава, тъй като размерът на брутния вътрешен продукт нараства.
"През 2017 г. очакваме да достигнем БВП от 100 млрд. лв., а за следващата година разчетите показват, че той трябва да е в размер на 105,6 млрд. лв – обясни Горанов – Освен това ръстът на осигурителния доход, заради ръста на доходите в частния сектор, и тази година е съществен."
Същевременно, финансовият министър изрази надежда хартиените данъчни декларации по естествен път да отпаднат в следващите една-две години: "Ако зависи от мен, до 2020 г. няма да има хартиени декларации".
По думите му в момента нашата страна има дълг около 23 млрд. лв. и той ще намалява, като се очаква през 2020 г. да е 20% спрямо БВП, което ще ни нареди на второ място в Европа след Естония
